Акценти
Двама на квадрат
/ брой: 3
Понеже вече нямам думи от безгласие, ще взема повод от мълчанието и ще ви кажа нещо. Не речовито, ще използвам мисли. Ще ги напиша ето тъй.
Ако ние, българите, смятахме за важна свободата, защо не помним Ботев? Вероятно Венета не е била единствената му любов. И това е най-важното за него, това ще е важно за нас. Защо не уважаваме Вазов? Понеже е харесвал руснаците, мамка му. Защо пренебрегваме Вапцаров? Сигур, щото е бачкал като машинист вместо като шеф на партиен кабинет, неуслужлив ще да е бил. Хак да му е куршумът в челото тогава.
Защо взривиха "Света Неделя" в София? Ами голяма черква е, в нея влизат политици и други насекоми, добре е да се прочисти с малко тротил. Въздух да влезе. И каква беше причината да изселим турците, вместо просто да ги депортираме, както е редно? Турското малцинство в България винаги е било ухажвано, поощрявано, субсидирано, а то още и още искало. Това вбесило Живков, казват. И това, същото това несъвършенство на надценяването и подценяването уби демокрацията, тази измислена купешка и непреводима на български дума, след смъртта на Живков и преди възхода на гавазина му.
Ако ние, българите, обичахме свободата, щяхме ли да мразим демокрацията дотолкова, че да въздигаме в култ пошлото с безгръбначното отрицание на нравствеността, която го заклеймява? И липсата на справедливост в държава с уж съвременна конституция, съдилища и органи, призвани да решават споровете честно? И защо всеки търси при проблем връзка с прокурор, а не с адвокат? Вероятно, защото нарушенията се плащат, за да не бъдат наказани.
И защо търси уния, връзка, контакт с някого онзи, който е пропаднал или предизвикал проблем? Защо не вярва в държавата, вижда, че са съвсем хормонално скапани институциите, вързани към нея като украса към коледна елха. Връзкарството е отломък от социализма, казва всеки безчестен слабоумец, който сляпо е видял ограниченията на отминалото, но не и предимствата му. Всъщност единственият начин да се смяташ за нещо значимо у нас днес, това е да отричаш другите и старото, за да забулиш собственото си нищожество. Сегашното.
Свободата е доброволно освобождаване от първичното. Загърбване на егоизма в името на общо благо, в сърцето на което ще тупти кръвоносният съд на личното благополучие. То съществува редом, тялом с благополучието на другите. Неравни се раждаме, равноправни живеем и еднакво умираме.
Защо Европейският съюз не се бори с корупцията, а с прането на пари?
По същата причина, поради която у нас все се търсят хубави хора за кофти работа и кофти хора за хубава работа. Несъвършенството се превръща в антихристиянски символ и с него кръщават децата. Църквата у нас е мълчалива поради глупост, не заради духовност.
Европа (за САЩ да не говорим, те са хептен на всеки аман) ражда корупция, контрабанда и зло и после се бори с отрочетата си. Църквата благославя моралното, но му търси място в отвъдното, както тоалетната хартия намира себе си в съответната чиния и така оправдава битието си. Какво благородство, нали? Ако позволите, ще цитирам Сенека - нали все пак това тук е низ от виртуални мисли. Той, Луций Аней, преди две хилядолетия намира за благодетелно това добро, което човек върши, без да му е възложено или нужно. В съвременния свят благодетелно е да бъдеш себе си. Тоест - доволно нищожество.
Струва ми се, че ако някой умножи двама българи и ги вдигне на квадрат, ще разбере, че такова човешко уравнение няма ефективно решение. Вероятно това е формулата на ентропията.
След време физиката ще го докаже. Ако тя не успее - историята ще го направи.
Дано не съм прав.