Духът, който твори и съзидава

Само с няколко реда ще се опитам да изразя болката и възмущението си - като човек и гражданин, по повод орязания бюджет и унизителното положение, до което е доведена днес БАН.
Като слушам и гледам какво става, както е казал поетът, "Кръвта се ядно в жили вълнува".
И все искам да попитам: "Истина ли е всичко това?" Отговорът, за голям срам и позор, е - "Да". С мизерните си заплати тези хора трябва себе си ли, семействата си ли да издържат? И как да бъде оставен свободен духът да твори и съзидава?
Нямало средства не само за по-човешки заплати, но и за пряка научна дейност. В ХХI век (ех, че екзотика!) май прогнозите за времето трябва да гадаем, като наблюдаваме например кога врабците усърдно се "къпят"...
Надали има нормална цивилизована страна в света, където приоритет да не са здравеопазването и образованието на нацията. Светът крачи с бързи крачки към знанието, към прогреса, а българският народ е всеизвестен с любознателността и ученолюбието си. Българинът е давал мило и драго за учение, за просвещение.
Днес самозваният, самовлюбен и самозабравил се "елит" смята, че му е по-удобен мракът на затъпяването, на опошляването, на духовното изкривяване.
Аз съм дълбоко убедена, че огромното мнозинство от хората са с очи, гледащи към светлината, към доброто, към прогреса. И ако се върнем към финансовата част на проблема, краткото оправдание е: "Няма пари!", "Криза е", "Лошото наследство".
Но пари се харчат за толкова ненужни неща (много са, да ги изброявам). А нашата най-престижна научна институция (кой би оспорил нейните постижения, признание и авторитет?) в никакъв случай не заслужава такава съдба.
Лично аз бих била много щастлива, ако БСП (нейното централно ръководство, местни структури и парламентарна група) инициират и организират различни появи в подкрепа и защита на нашата най-престижна научна институция - БАН.
И накрая - все пак е по-добре българинът да бъде известен по света като "Ганьо инженерът", отколкото просто като "Ганю" с неговата "Байганювщина".

* Авторката е от Карнобат