Срещи
Драгомир Драганов: България не е цирк, да не обиждаме цирка
В БНТ съм вече 27 години, не й изневерих нито за ден
/ брой: 37
Драгомир Драганов завършва специалността предучилищна педагогика в СУ "Св. Кл. Охридски". От 1992 г. работи в Българската национална телевизия. Заедно с колегата си Георги Крумов основават предаването „Частен случай“, в което Драганов е репортер.
От 2000 г. е водещ на предаването „Чай“, свалено от ефир през 2007 г. Доскоро се занимава с шоубизнес.
- Правиш клип на песента "Червени рози и море". Какво представлява тя? Как възникна идеята за нея, Драго?
- Бях решил никога повече да не съучаствам в създаването на авторски песни, да инвестирам средства в написването на музика, текст и аранжимент специално за мен, защото условията на пазара налагат определен стил, който не харесвам. Този стил е подражателски, той е една много лоша имитация. По-голямата част от изпълненията и изпълнителите са потискащо безлични и са по-скоро пародия на онези, на които им се иска да приличат и от които черпят вдъхновение. Последните 5-6 години пея кавъри на свои любими български песни. Не мислех за свое творчество. Докато в съзнанието ми зазвуча една мелодия, която бяхме харесали много с композитора Светослав Лобошки. В нея има фолклорен мотив и много съвременен ритъм. Пътувах от София за морето, гледах красивия пейзаж на късното лято и си мислех: защо ние, българите, живеещи тук, твърдим, че обичаме България, а всъщност не я обичаме. Ако я обичахме, щяхме да я пазим чиста, щяхме да се грижим тя да е красива и най-важното - да са красиви и чисти взаимоотношенията ни. Щяхме да сме добронамерени към онези, които не разбираме или не познаваме достатъчно.
- И щяхме да живеем в мир и разбирателство на една прекрасна земя.
- И след 10.11.1989 г. щяхме да създадем държава. Но тази знаменателна дата отвори портата на мръсната пяна, която заля публичното пространство. Нямаме държава, нямаме водачи, които да обединят нацията, а не да я разделят, да я противопоставят. Мислейки си това, докато в онова късно лято пътувах към морето, в главата ми изникнаха детската люлка, първото колело, приятелите, ожулените колене, слънцето в житата. И този пъзел от думи изведнъж "легна" върху мелодията. Роди се текстът на песен с припева "червени рози и море, Балканът с буйни ветрове, една пътека, дето води към дома, на мама топлите очи, една сълза, за да горчи, една България в моята душа." Тази песен чака своята премиера. Дано я чуят и запеят заедно с мен хората, включително и младите, които ще дойдат на предстоящите концерти. Ще я изпълня в 20 концерта под мотото "Да пеем заедно" по покана на много амбициозния и много талантлив млад певец Йордан Марков и с участието вокалната формация на Стефан Диомов "Петте сезона".
- Кога ще е премиерата?
- Започваме на 9 април в Плевен. Песента, чийто клип записвам, е по-различна от всичко, което напоследък звучи в ефира. И точно защото е много различна, в даден момент ще прозвучи познато на хората от зрялото поколение.
- Спомена младите хора. Ти работиш в екипа на БНТ, който прави предаването "Клуб "История БГ". В него се състезават млади хора, ученици.
- Не просто ученици, състезава се елитът на образованото младо поколение. Общувам с млади хора при пътуванията из страната. И съм наясно с изключителната безпросветност, която задушава бъдещето на нацията. Ако от 1000 ученици можеш да ми посочиш 10, всеки от които да е прочел 10 книги, аз ще им дам едногодишна стипендия. В България има деца, които, оставени на самотек, не са докосвали книга. Нямат елементарна представа от творчеството на най-големите български автори, да не говорим за световната литература. Изобщо не споменавам думата поезия.
- Напоследък поезия е мръсна дума.
- Права си. Има млади хора, които бъркат рапирането с поезия. Да, то е вид поезия, но не можеш да започнеш да рапираш, без изобщо в живота си да си прочел поне един том класически стихове, за да разбереш колко богат е българският език, който мнозина наричат беден.
- Изненада ли те нещо или някой в предаването "Клуб "История БГ"?
- Едно от нещата, които ме шокираха, беше, че ученици от училище, което се казва "Елин Пелин", не можаха да познаят откъс от повестта "Гераците", едно от емблематичните произведения на Елин Пелин. Това произведение е програмирано за втория срок. Участниците в предаването не го бяха учили, но това не е никакво оправдание. Защото, когато си в училище, което се казва "Елин Пелин", твоите учители би трябвало да те запознаят с творчеството на този велик български писател. Би трябвало да си изучил неговата биография и да се гордееш с това, че си ученик в това училище.
- Чувствителен си към този проблем, защото си педагог по образование?
- Завърших предучилищна педагогика. Много хора ме подценяват, наричайки ме шоумен, цирков водещ. Понеже нямат представа от сериозното ми педагогическо образование, от интересите ми, които не демонстрирам в публичното пространство. Не морализаторствам в социалните мрежи, не пиша излияния. Споделям болката си с приятели. Тъй като интервюто е за ДУМА, смятам, че на страниците на този вестник ще срещна приятели, ще срещна хора, които ще ме разберат.
- Преди време ти разбра, че искаш да осиновиш дете. Осъществи ли това желание?
- Имаше период, когато след поредица разпадащи се връзки бях решил, че съм длъжен да посветя живота си на някое дете, да помогна не просто за физическото му израстване, но и за духовното му развитие. Обаче си дадох сметка колко гнусни са станали отношенията между хората, колко жестоки и цинични са мнозина и какво би преживяло това дете. Казах си: вместо да го обрека на щастие, бих го направил най-нещастното в целия свят. И се отказах завинаги от тази идея.
- С какво се занимаваше след предаването "Чай", което те изстреля в орбитата на известните тв водещи?
- След "Чай" твърде бързо се втурнах в шоубизнеса. Загърбих телевизионната си кариера и опита си в публицистиката. Нямам никакви претенции, никакво излишно самочувствие. Здравият ми разум прецени докъде стигат артистичните ми способности и затова продължавам да пея и излизам на сцена. Но ако след "Чай" съм получил някакъв повторен шанс, това бе възможността да водя формата "55 години от нашия живот", след което "55 лица от вашия живот". Това са 110 предавания, 110 последователни вечери в ефира на БНТ.
- Скоро предстои 60-ият юбилей на БНТ. Планираш ли нещо по този повод?
- Тайно се надявам, че отново ще правя нещо, свързано с юбилея, защото съм един от тези, които никога не изневериха на БНТ. Не търся някакви перспективи където и да е. Не съм разкрил максимума от своите способности в БНТ.
- А блазни ли те да правиш политическо предаване?
- Не. Политиканствам в много тесен приятелски кръг. Казвам го с усмивка, защото всъщност това са лица, с които имаме еднакви политически и убеждения, възмущаваме се от едни и същи неща, тровещи отношенията между хората.
- Участваш в предизборни партийни събития. Ангажиран ли си с партия?
- Да, участвал съм в такива събития. Без да произнасям нито една политически ангажирана фраза. Не съм обвързан с никоя партия. В това отношение съм чист пред съвестта си.
- Има ли в България действащи политици, които са чисти като утринна роса?
- Не, разбира се. Самият факт, че са започнали да се занимават с политика, че са част от политическата върхушка, означава, че са склонни да правят компромиси, че са съучастници в политически игри.
- Какво стана с колекцията ти, включваща стари циркови афиши, плакати, програми?
- Колекционирам и стари циркови листовки и снимки. Превърнах тази своя колекция в музейна експозиция във виртуалното пространство на адрес www.bgcirkus.com. Всеки може да види това, което притежавам - имам хиляди плакати, стотици програми и снимки - всичко, което разказва историята на българския цирк. Обикалям антикварни магазини, непрекъснато се срещам с хора, които колекционират други, несвързани с цирка, неща, а в богатите им колекции се намират архивни материали. Ако някъде някой сънародник има в дома си стара циркова програма или цирков плакат, снимки на циркови номера, които са го впечатлили, моля да ми подари тези артефакти. Ще ги пазя не като очите си, а повече от очите си.
- Цирк ли е България в момента?
- Не, България не е цирк. Да не обиждаме цирка. Циркът е изкуство - изкуството на смелите, изкуството на самоотвержените, изкуството на онези, които подаряват смях и радост. България сме ние и, ако искаме тя да е красива, ако искаме да се гордеем с нея, трябва да направим така, че първо да се гордеем със себе си.
- Има ли нещо, което никога не си правил досега?
- Не съм изневерявал на себе си. Не съм приемал предизвикателства, които ще ме накарат да изневеря на убежденията си. Отказвал съм наистина много големи суми, когато нещото, заради което са ми били предлагани, не съвпада с убежденията ми. Най-близките ми хора са ме наричали глупак, понеже са виждали как изпускам огромен шанс. Давам си сметка, че може би щях да светна, но да угасна толкова бързо, че да са ме забравили отдавна и никой да не ме нарича Драго Чая.