Досиетата са инструмент за политическа разправа

АТАНАС МЕРДЖАНОВ е роден на 3 септември 1963 г. в Елхово. Завършил е социология, народен представител от 31-и Ямболски избирателен район. Бил е депутат и в 38-ото и в 39-ото НС. В 41-ото Народно събрание е заместник-ръководител на Постоянната делегация на българския парламент в Асамблеята на европейската сигурност и отбрана (Асамблеята на Западноевропейския съюз) и е член на комисиите по външна политика и отбрана и по вътрешна сигурност и обществен ред. Участва в работата на групите за приятелство между България и Азербайджан, България - Германия, България - Гърция, България - Италия, България - Китай, България - Португалия, България - Франция, България - Русия. Зам.-председател е на парламентарната група за приятелство между България и Турция. Владее руски и френски език.

- Вече всичко е като че ли "за продан" и "на сергия" в държавата ни, г-н Мерджанов. Има ли друга страна, в която да се огласяват имената на служителите от външното разузнаване, които са на работа в чужбина, че и да бъдат публично хулени от собственото си правителство?
- Случващото се в Министерството на външните работи е толкова парадоксално, толкова абсурдно, че не си струва даже да се коментира, тъй като подобни действия на когото и да било от нашите държавници (а става дума за поредица от действия на сегашния външен министър, за вече изградена система), предизвикват, най-меко казано, снизходително отношение към държавата ни. Как може да искаме да ни уважават, след като самите ние погазваме собствения си авторитет, собствения си капацитет, трупани с години? Затова признавам - ставащото в МВнР днес е много по-тежко от Стоян-Ганевия период и ще остави негативни последици за българската дипломация и за българската външна политика за десетки години напред. Може би точно това иска да направи министър Николай Младенов.
- Това неразумно действие на България според експерти и трезвомислещи хора е сериозен удар върху съвременната българска политика. И щом е удар - кой го нанася, кой всъщност позволи да бъде нанесен?
- Когато политици случайно попаднат на сериозна държавна позиция и са без необходимия опит - житейски, социален и професионален, когато самите те се поставят и в немалка зависимост от чужди външнополитически интереси, когато ценностната им система е пробита и не отговаря на изконните български традиции и характер, ето тогава стигаме до подобни уязвими състояния на държавата и обществото.
- Ако не запазиш достойнството на българските представители в чужбина, защото дипломатите ни са сериозни професионалисти, можеш ли да очакваш доверие, а и уважение към страната си отвън?
- Категорично не. Всяка държава пази ревниво своите секрети, независимо в кое време са придобити - дали преди или след 9 септември 1944 г., дали преди или след 10 ноември 1989 г. Обществото, а и ние, политиците, не се оказахме на нивото на изискванията на времето. И всички носим много тежки отговорности и вини. Но това, което се случва в момента, 21 години след началото на демократичните промени, е наистина абсурдно. То е антинационално, антиконституционно - и като действия, но и като дългосрочна перспектива за всяка политика, произведена от български държавници занапред. Казвам това с голяма болка и съжаление, тъй като ако ние не се гордеем със своите разузнавачи, ако не се грижим за тях и в национален, и във външен план, какво бихме могли да очакваме като дейност, като продукция? И сега, и за в бъдеще... Ние обричаме на провал всички по-нататъшни действия на която и да е разузнавателна служба. При това - независимо дали разузнаването ще бъде под ръководството на президента или на премиера. В обществото продължава да се генерира несигурност, безперспективност, себеунижаващо отношение между хората. С това предизвикваме същото отношение и на света към нас.
- Всъщност накърнява ли се сигурността на България и националните ни интереси с раздухвания вече месеци безразсъден дипломатически скандал?
- Не знам кой измисли, че външни представители са много озадачени по информацията за разузнавачите ни...
- Как кой го измисли? Властта, г-н Мерджанов. Макар че някои от дипломатите ни, когато получаваха агремани, вече бяха огласени в списъците на служителите на сигурността.
- Точно това имах предвид. Властта го измисли, разбира се, а външният министър Младенов продължава да говори, че "негови колеги били възмутени"... Нека посочи кои точно негови колеги се възмущават и притесняват от въпросните факти! Тези наши достойни професионалисти, които, благодарение на натрупания през годините капацитет, изнесоха и допринесоха и за членството ни в НАТО, и в Европейския съюз. А днес се подлага под съмнение тяхната работа. И това - след като всичките те - до един, наистина са получили агреман от съответните държави. Не мога да посоча нито един пример на изразено недоволство, несъгласие или предупреждение. Действията на външното ни министерство са недопустими по международните норми и е странно, че млади хора, които претендират да са образовани, да познават поне съвременните международни отношения и традициите в дипломацията, се отнасят с такава лекота към този въпрос. И със съжаление трябва да посоча, че министър Младенов съвсем не оправда очакванията и на тези, които първоначално го адмирираха. Нещо повече - той не просто разочарова, той отблъсна хората. И оставя много тежко наследство във външната ни политика.
- Ако, разбира се, продължи да управлява външната ни политика...
- Толкова по-зле за министър-председателя и за българското правителство, ако продължи. Тъй като, ако не се вземат адекватни мерки по отношение на действията на министър Младенов, какъв всъщност е смисълът от съществуването на държавата ни изобщо?
- Дори Николай Младенов, макар и с половин уста, призна пред парламента, че посланиците с т.нар. досиета ще бъдат върнати, "не защото сред тях няма качествени професионалисти". Не става ли дума за откровена лустрация и това не е ли в противоречие с европейската ни принадлежност?
- Разбира се, че е точно така. Нещо повече - подготвя се, доколкото разбираме, нов закон - за изменение и допълнение на закона за дипломатическата служба, който включва абсурдни текстове, поне по първоначалния си замисъл и вариант. Които са и лустрационни, и антиконституционни. Те дават възможност да бъде компрометирано кариерното развитие и дават път на партийни назначения. Категоричен съм, че те водят до реваншизъм в дипломатическата служба. Ако това е целта, която си е поставил Младенов, която си е поставило правителството, те са я постигнали.
- Голям процент от дипломатите в чужбина, нарочени за връщане, а някои - вече върнати, са назначени всъщност от сегашното правителство. Не става ли дума за безпомощност в кадровата политика на външното ни министерство и на целия кабинет?
- Няма как да ви опровергая. Точно за това става въпрос. Да не забравяме, че министър Младенов обеща още до средата на март да представи списъка с новите назначения и с новите кандидати за посланици, но до този момент това не е станало. А всички трябва да знаят, че това никак не е лесен, а сложен и продължителен процес. Така че действията и от тази гледна точка са изключително укорими и парадоксални.
- Процедурният трик "по прибирането" на дипломатите - "за съвещание с еднопосочен билет", не е ли обиждащ човешкото достойнство акт?
- "Командироването" на 13 посланици в България, без да бъдат, след като се върнаха, приети от нито един висш представител на външно министерство, без да им бъде даден отговор защо са извикани, каква е причината, а и как възнамеряват да постъпят с тях, е достатъчно показателен факт. В същото време някак "тайно и полека" се подготвят изменения и допълнения на закона, без да е ясно кой ги пише, на тъмно ли става, в някаква неправителствена организация ли се прави. Това показва, че очевидно има други интереси, различни от тези на държавата и на българското общество.
- Каква е причината да патят и служителите от военното разузнаване, които никога не са изпълнявали политически поръчки в страната и са разузнавачи, а не агенти, още по-малко - доносници? Досиетата ли са актуалната и болна за страната ни тема?
- Вече е достатъчно ясно за всички, че темата за досиетата е толкова чужда, толкова ненужна за българското всекидневие, че не е нужно, а и няма какво повече да се коментира. Очевидно обаче те са инструмент за политическа разправа с определени професионалисти, за реваншизъм и за нагласяване на свои хора в една от най-отговорните обществени и държавни сфери.
- Което е тъжно и срамно.
- И което обижда българите и тяхното чувство за чест и достойнство.