04 Ноември 2024понеделник19:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Д-р Луис Клодоалдо Веласкес-Перес пред ДУМА:

На 20 октомври в Хавана ще се подпише сътрудничество с БАН

Председателят на Кубинската академия на науките бе на първо посещение в България по повод 155-годишнината от основаването на БАН

автор:Таня Глухчева

visibility 2392

ДУМА бе сред медиите, на които се спряха от Посолството на Република Куба в София, които отразиха посещението на невролога д-р Луис Клодоалдо Веласкес-Перес, председател на Кубинската академия на науките. Роден на 7 септември 1963 г. в Олгин, със завидна биография, включваща много обучения и специализации, публикувани научни трудове, членуване в различни местни и международни лекарски и научни организации, разказа пред българската аудитория за постиженията на страната си в медицината и науката, въпреки дългогодишното американско ембарго и блокадата.
"Важни характеристика на кубинския народ са решителността, упоритостта и креативността", категоричен е председателят на първата Академия на науките в Латинска Америка. "Институцията е създадена през ХIХ век (1861 г.), докато още сме били испанска колония. 35 години наши предци са се борили, тъй като Мадрид не е бил склонен да позволи създаването й. Но накрая са успели".
Първоначално името й е било Кралска академия на науките, но след извоюване на независимостта е преименувана на Академия на науките на Хавана, а след Революцията получава днешното си название Кубинска академия на науките.
Впечатляващото при нея е, че тя си сътрудничи с всички университети, учебни центрове, лаборатории, болници в страната. "През годините са създадени филиали из цяла Куба", уточнява д-р Веласкес-Перес. И пояснява, че през 60-те години на миналия век самият Фидел Кастро посещава Академията и уверява в речта си, че кубинският народ ще стане мислещ, няма да остане нито един необразован човек в държавата. Казармите са превърнати в учебни заведения и дори в най-малкото и отдалечено село всички имат достъп до образованието. Когато учителите попаднат на по-надарено дете, работят с него допълнително, за да го стимулират да продължи с научна кариера.
Въпреки ембаргото и блокадата, интересът на младите кубинци към научна кариера е голям. Но как успяват въпреки трудностите да имат една от най-високо развитите системи на здравеопазване в света, включваща и най-ниската детска смъртност?
"Истината е, че много се гордеем със здравеопазването си. Всяко семейство си има личен лекар, запознат със заболяванията на пациентите си и внимателно следи състоянието им. Когато една жена забременее, тя е под наблюдение от личния лекар и гинеколог през целия период. Ако има нещо притеснително, я настаняват в специална болница за бъдещи майки, където стои до раждането. За всяко дете още от момента на появяването му на бял свят се полагат големи грижи. Това е нашата тайна", споделя докторът. И допълва, че ограничените възможности, следствие на американските рестрикции, всъщност стимулират хората да не разчитат на чужда помощ, а на себе си. "По време на COVID-пандемията администрацията на президента Доналд Тръмп забрани доставката на вентилатори за тежкоболните пациенти. Имахме много голяма нужда от тях. Но нашите мъже се заеха и създадоха кубински вентилатори!"
Днес, 14 октомври, отбелязваме 74-годишнината от установяването на българо-кубинските дипломатически и културни отношения. За този период имало ли е обмени на учени и сътрудничество между двете академии? Оказва се, че през 70-те, 80-те години на миналия век много кубински студенти са идвали да се обучават в България, а много наши специалисти са отивали там да преподават. Заради настъпилите политически промени у нас тази практика временно е спряна, но на 20 октомври т. г. председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще подпише в Хавана споразумение за сътрудничество. "Това е много важна крачка, защото заедно можем да направим повече. Проблемите, пред които днес сме изправени, не са само на едната или другата държава. Те са глобални. Както беше случаят с COVID-19. Но също така има цял куп предизвикателства, пред които сме изправени", категоричен е Луис Веласкес-Перес. А те са взаимно свързани: застаряването на населението, климатичните промени, проблемите с околната среда, стресът и др., които могат да отключат едно или друго заболяване, или да ги обострят.
В Куба в момента се разработват лекарства срещу рак, наследствени заболявания и др. Изследванията показват, че те са ефикасни. При нито един от пациентите не се наблюдава влошаване на състоянието, животът на много хора е удължен с години. Не бива да пропускаме и факта, че Островът на свободата беше и сред страните, произвели свои ваксини срещу коронавируса, спасили много болни.

Драстичен воден режим в Плевен

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 210

Откриха 463 флакона райски газ в дискотеки в София

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 210

Деца изпаднали в абстиненция след забраната за телефони в училище

автор:Дума

visibility 500

/ брой: 210

Работодатели оспорват в съда по-високата минимална заплата

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 210

Подписват договор за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 210

ВМЗ-Сопот с нов стар директор

автор:Дума

visibility 484

/ брой: 210

Предлагат данък върху новите дрехи

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 210

Скопие окончателно се ангажира с Коридор 8

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Албанският премиер разгневи Гърция

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Заплашиха съдийка за промигрантско решение

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 210

Накратко

автор:Дума

visibility 469

/ брой: 210

Чорбаджийски неволи

автор:Аида Паникян

visibility 462

/ брой: 210

Забрави ли ЕС кой е Б.Б.

автор:Юри Михалков

visibility 483

/ брой: 210

Лицемерие в нещастието

автор:Таня Глухчева

visibility 444

/ брой: 210

Бананова република

visibility 394

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ