Акцент
"Първи" сред своите и вярата
100 години от рождението на Никола Куфарджиев
/ брой: 244
Нина Христовска
Днес, във времето, когато отбелязваме 120 години Самоковска партийна организация, бележим и 100 години от рождението на много обичан трибун на самоковското работническо движение преди и след Втората световна война - Никола Стоянов Куфарджиев. Когато човек се сблъсква с такава личност и съдба си задава хиляди въпроси. Но най-важният е: каква силна вяра трябва да имаш, за да устоиш на всичко и да не загубиш вярата си в хората и партията?
...В студения 19 декември 1919 г. в семейството на Стоян и Анна Куфарджиеви се ражда четвъртото дете - момче, след три дъщери. Наричат го Никола. Бащата Стоян Куфарджиев е от Копривщица, чиито чичовци са известни борци срещу турците и са заточеници в Диарбекир, жени се за самоковката Ана Казакова. Децата им носят будния просветителски дух на Самоков и свободолюбието на Копривщица. Това съчетание най-ярко е изразено именно при Никола. Бедността е завладяла огромен процент от населението. Никола Куфарджиев остава сирак и изпитва всички несгоди на бедните деца. Но за разлика от другите, той започва от твърде малък да мечтае да направи така, че да няма бедни хора. Твърде млад той се включва в работата на самоковската партийна организация. Едва 18-годишен е, когато го арестуват при разкрита конспирация през 1937 г. заедно с Асен Терзийски, Живка Гуцалска, Пешко Грозев, Радой Николов, Захари Несторов. След излизането от затвора работи с още по голям ентусиазъм и е избран за секретар на ОК на РМС и ръководител на младежкото кооперативно движение в Самоков. Той е един от инициаторите за създаването на селскостопанска кооперация "Производител" през 1937 г. - първата трудово-производителна кооперация в Софийска област. На 2 юли 1941 г., както пише негов приятел, по време на окопаването на картофите Куфарджиев е повикан "за малка справка" в полицията и е изпратен в лагера "Гонда вода". Той е първият интерниран от фашистката власт, а кооперация "Производител" е разтурена. Попада във филиала Идризово на Скопския затвор. Куфарджиев е избран за партиен секретар на нелегалния затворнически комитет. Той се заема с подготвянето на най-голямото бягство от затвор и включването в антифашистката борба. Изготвен е план, който е съгласуван с комунистическата партия на град Скопие. На 28 август през нощта бягството е реализирано. Формира се огромна походна колона с челна и тилна охрана, осигурявана от партизаните на Трета македонска ударна бригада. Колоната потегля към Китка планина и се включва във въоръжената борба. Когато Куфарджиев се завръща в Самоков, веднага е избран да оглави самоковската партийна организация, без дори да свали партизанския си шинел... Със своите съратници той извършва изключително тежка работа във всички области на живота по пътя на обществото за възстановяване след войната. На 1 юни 1960 г. по негова инициатива е адресирано писмо до членовете на ЦК на БКП, което изразява тревогата на групата на Куфарджев от обществените деформации, които застрашават съдбата на социализма. Първият подпис е на Н. Куфарджев. Авторите на писмото са арестувани, изключени от партията и интернирани заедно с целите си семейства. След завръщането си в София Куфарджиев е директор на кино "Севастопол", а след това началник отдел в ДСО "Булгарплод". На 29 април 1991 г. прекъсва житейският му път в София.
През 2017 г. излиза книгата на Димитър Иванов "Противопоставянето", където авторът нарича групата на Куфарджиев "първите", но нещо, което силно го впечатлява, е, че те след всичко изтърпяно бързат да вземат партийните си книжки. Никой не ругае държавата си, партията си и ДС. Продължават да вярват в развитието и усъвършенстването на обществото към по-добро и това, че справедливостта ще възтържествува.