Няколко думи
Краят на романтиката
/ брой: 162
Павел Дуров е типичният руски либерал (в добрия и в лошия смисъл на думата). Той е възпитаник не на руската, а на западната култура. И е попил онази величествена, романтична и утопична лъжа за това какво представлява всъщност Запада. Създаването на "Телеграм" е продукт на тази вяра.
Дуров като същински идеологически романтик се хвана на въдицата за абсолютната свобода. И така се роди тази социална медия - неограничена, немодерирана, без абсолютно никакъв контрол.
Преди няколко месеца пред Тъкър Карлсън Дуров обясни своята идеология като "отказ да заеме страна". Разделението на лагери, каза той, прави света по-опасно място. И после допълни (тук вече си личи старомодният, абсолютно прелестен либерализъм, който практически отсъства от днешната реалност), че "трябва да се опитаме да се разберем и да се сближим един с друг, като опознаем позициите на другите".
Ето това е свободата - не ограничаваш гледните точки, а вярваш, че накъде на хоризонта те ще се сблъскат, но няма да влязат във военен конфликт, а че ще намерят онази златна среда, която прави обществата и политиката възможна. Абсолютна, фантастична и прекрасна наивност.
Дуров така и не разбра най-важното - свободата на словото е най-голямата заплаха за световното статукво. То я ненавижда и я преследва по всякъкъв начин.
Така се стигна до ареста на Дуров във Франция. Трансформацията на образа на руския милиардер с френско гражданство е потресаваща. Той беше въздигнат до статут на икона, когато отказа да си сътрудничи с руските власти и да им даде достъп до "Телеграм". Тогава медиите и лакеите на статуквото го носеха на ръце, а всякакви натегачи с натежали от слюнки усти го славословеха като истински дисидент.
Дуров обаче се оказа човек от идеологически материал. Той отказа да сътрудничи и на всички западни правителства, за да може "Телеграм" да бъде място на истинска свобода на словото, а не на контролирана от тайните служби демокрация.
"Дневник", тези величествени икономи на статуквото, са дали думата по темата на Христо Грозев. И само забележете какво казва този екземпляр: "Несътрудничеството му с ФСБ в полза на свободата на словото, за съжаление, напълно се неутрализира от отказа му да си сътрудничи с когото и да е за спиране използването на "Телеграм" за всякакви ужасни неща".
Абсолютен култ.
Сътрудничеството с едните е престъпление, с другите се оказва задължение. Това не е свобода. Това е пародия. Точно тази пародия днес се опитват да ни я опаковат като някакъв ценностен избор. И точно тук Дуров се оказа "престъпник", заплашен от затвор. Той вярва в различната свобода, а и е руснак. Тези двете прегрешения се оказват най-големите престъпления в съвременния свят.
Свободата на словото все повече се превръща в мираж, а най-лошото е, че западното статукво даже не се опитва й да го скрие. Забраниха руските медии, ограничиха руските телевизии, а цяла сюрия от евроатлантически гарвани вечно реве, че само Една-Единствена Гледна Точка има право на медиен живот. Всичко останало трябва да бъде сатанизирано, изолирано и напълно отстракирано.
Арестът на Дуров е още един изстрел в гръбнака на старата романтика за свободата.