Няколоко думи
Есента на Визионера
/ брой: 175
ДПС умря. Нека да не се заблуждаваме. Трибуквието, което Пеевски спечели, няма нищо общо с онова ДПС от началото на прехода. И никога няма да има. Както и остатъците при Доган никога няма да са същите. Това важи и за самия Доган в неговата есен. Точно като есента на патриарха при Маркес. Когато попаднеш в такъв политически комикс, бързо разбираш, че в него няма добри и лоши герои. Всички са лоши. Съдбата на ДПС беше предопределена още някъде там при обръчите, порциите и превръщането на политиката в корпоративен алъш-вериш. Днешното ДПС, което се люлее в юридическите антициклони, е само някакво отражение по стените на пещерата, в която живеем.
Сагата с Визионера и Феномена обаче трябва да се превърне предизвикателство пред всички останали партии. Защото българските турци с години бяха оставени като политически крепостници на ДПС. А те са нормални хора, които няма как да не са отвратени от този корпоративен трилър в който се е превърнало движението. Те ще потърсят алтернатива и би трябвало да я получат. Кризата в ДПС е синоним за нова възможност българските турци да получат реално политическо представителство чрез останалите партии. Защото това е по-правилният модел. И той, макар и трудно и мъчно, може да изведе политиката от обръчите и от лабиринтите на Визионера.