Добрата новина, полята с катран
/ брой: 124
Вилиана Семерджиева
Къде са добрите новини и защо те не "отварят" вестниците на първите им страници и централните емисии на електронните медии? Често зрители, слушатели, читатели се обръщат с този въпрос към журналистите. В ДУМА се стараем да откриваме добрите новини и добрите хора и да ги представяме подобаващо. За да знаят сънародниците ни, че има много с какво да се гордеем. Но сякаш се налага някаква закономерност, че у нас добрите новини почти винаги са полети с катран.
Вчера например 65-годишната магазинерка Йозефина Иванова от оряховското село Галово разказа пред БиТиВи "банална" история. Десет месеца давала продукти на кредит на съселяните си, повечето от които безработни и безпарични. Нещо, което ние в София и в големите градове изобщо не можем да си представим. В стотици селища из страната обаче хората от много години живеят на вересия. И понеже в един момент местната кооперация, която държи магазина, си поискала парите, сега Йозефина трябва да плаща вересиите на другите. Със собственото си имущество - доколкото го има и тя... Да, сама си е виновна. Наречете го доброта, наивност, глупост дори. (Не че е имала много възможности да избира какво да работи в това малко селце, за да не чака на децата си и да добавя нещичко към пенсията си от 170 лева.) И тя си го знае. Затова не хленчи и не моли за пари. Просто разказва своята (поучителна!) история. Обективно погледнато, тя е престъпила закона. Този закон, зад който всички се крием, когато дойде време да се плаща - тогава Йозефините остават от "грешната" страна, а всички други, които са знаели за "нарушенията", възползвали са се от тях или просто са си мълчали - от невинната. Йозефина остава единствената закононарушителка, която заслужава да бъде наказана... Не се ли случи наскоро същото и с друг човек, втурнал се да помага, понеже не издържал на молбите на бездомни майки с деца на ръцете - отец Иван от Нови хан. И той е нарушител на закони. И него дълго са го "търпели", но най-сетне му изкараха всичките грехове.
Добрите хора са сред нас, има ги навсякъде и всекидневно вършат добрини, извън масовите и доста често показни благотворителни кампании. Но медиите не стигат навсякъде, за да ги открият и да ги извадят "на светло" - да се види, че не сме напълно изгубени в практичното ни, целесъобразно и законосъобразно битие. На всички ни е ясно, че обикновените хора живеят подреден и почтен живот в държави, където строго се спазва буквата на закона. И че това е единственият начин да има ред и справедливост за всеки. Но в нашата държава законът се прилага с пълна сила май само за наивниците, които се умиляват пред чуждите проблеми и неволи. И които не знаят, че в България доброто наистина не остава ненаказано...