Димитрия Николова: Музиката е навсякъде

17-годишната ДИМИТРИЯ НИКОЛОВА е приела артистичния псевдоним DIMI. Дебютира в големия шоу бизнес с дръзката поп-латино песен "Още нещо". Възпитаничката на Езиковата гимназия "Иван Вазов" в Пловдив върви по класическите звездни стъпки. Пее от съвсем малка, свири на пиано и се явява на различни музикални конкурси. Одобрена е за участие в "Сан Ремо", но поради административни пречки не е допусната до финалите, тъй като по това време не отговаря на изискванията да има над 10 хиляди последователи в инстаграм, половината от които да са с италианска националност. Шлифова тембър и възможности при едни от най-добрите педагози - Георги Симеонов JJ и Румяна Иванова, извела до голямата сцена 4 Magic - победителките в X Factor, и лицето на Детска Евровизия 2017 - Лидия Ганева.

"Щастлива съм за всяко нещо, което ми се е случило до момента"

"Няма как да бъдат забравени великите имена, поставили основите за развитие на музиката"

- Италиански музиканти ви нарекоха българската Камила Кабейо. Какво означава това за вас, Димитрия? Има ли нещо, с което според вас си приличате с тази звезда или пък нямате нищо общо?

- Аз съм изключително очарована от това, че хората ме сравняват с едно от най-популярните имена в латино музиката. Смятам, че си приличаме, освен по външния вид - цвят на косата и очите, и по силното ни привличане към испанските ритми.

- Кога разбрахте, че не само искате, но и можете да пеете?

- Правя го, откакто се помня. Не мисля, че има момент, в който някой артист си казва: "Аз мога да пея." С времето осъзнаваш коя е твоята сфера на развитие и страст. Мисля, че за първи път пропях на 4-5-годишна възраст. Най-напред моите родители ме записаха в пловдивски хор и след това - от втори клас досега - посещавам вокални педагози. Музиката винаги е била навсякъде около мен. Отскоро започнах да свиря и на пиано и осъзнах, че музиката като цяло (не само пеенето) е моя много голяма страст.

- Смятате ли се за новото лице на модерната музика? 

- Мисля, че всички нови артисти сме новите лица на модерната музика. Разбира се, няма как да се изместят и да бъдат забравени великите имена, поставили основите и възможността за развитието й. Музиката има много лица. Модерна музика е доста субективно понятие. Не смятам, че точно определен стил може да се нарече "модерен". По мое мнение всеки човек, който има страст да се развива музикално (примерно) и го прави с желание и талант, разбира се, заслужава своята публика и внимание. 

- На какво се отдавате с по-голяма страст, желание и удоволствие - на свиренето на пиано или на пеенето?

- Честно казано, в началото пианото не ми беше такава страст, но с времето сякаш се изравниха почти. Разбира се, пеенето винаги ще бъде малко над инструмента, обаче имам периоди, в които предпочитам да свиря, отколкото да пея - и обратното.

- Участвали сте в много музикални конкурси - в страната и в чужбина. С какво те помагат на младите изпълнители?

- Мисля, че всеки млад талант трябва да мине през такива състезания. Това е много важна част от развитието на един артист - контакт с публиката, преодоляване на сценична треска, развитие на способности и шлифоване на поведение пред хора, с което да могат да завладеят зрителите, ако решат да се развиват и по-нататък в тази насока.

- Ваши музикални педагози са Румяна Иванова и Георги Симеонов JJ. Кое е най-важното, което ще запомните от техните уроци?

- Ще използвам точно две думи - постоянство и подкрепа. Благодарна съм им за всичко, което са направили за мен, и за всяка врата, която са ми отворили. Продължавам да пея и при двамата, защото смятам, че странично мнение е необходимо за един изпълнител - особено от професионалист, и винаги има какво да научиш.

- Как се насочихте именно към латино музиката?

- Минах през няколко стила, преди да стигна до нея. Всеки ми харесваше, но когато реших да пробвам и този жанр, го усетих най-свой. Разбира се, това никога нямаше да го разбера без помощта на моя прекрасен екип и приятели - Торино и Пашата, които ме насочиха към латино музиката. 

- Говорите на 4 чужди езика. Кой от тях ви харесва най-много и защо? 

- Говоря - е доста силна дума, усъвършенствам ги. Мога да твърдя, че английският и испанският език са ми най-силни засега. Италианският се нарежда на трето място и най-накрая бих сложила руския, защото не съм имала време да се занимавам по-задълбочено с него. Не мога да кажа кой ми харесва най-много, защото всеки от избраните от мен езици е страшно красив по свой собствен начин.

- Искате ли да научите още някакъв? От кого сте наследили полиглотските си способности?

- Смятам първо да овладея всеки от изброените перфектно и след това да се насоча към френския. Има доста време, докато мога да се нарека полиглот. Не смятам, че това е наследена черта. Всеки човек се ражда с различна дарба. Може би музиката играе голяма роля в интереса ми към езиците.

- Одобрена сте за участие в конкурса Сан Ремо, но не ви допускат до финалите. Доколко подобни моменти ви обезкуражават или, напротив, стимулират да не се отказвате, въпреки всичко?

- Щастлива съм за всяко нещо, което ми се е случило до момента. Изключително благодарна съм, че имах възможност да се запозная с много различни хора от пътуванията ми към Италия. Мен лично ме мотивират тези моменти, защото така разбирам, че трябва да работя още и още върху себе си, за да постигна целите, които съм си поставила.

- Имате завидни за вашата възраст успехи в музиката. Защо обаче избрахте да се насочите към журналистиката и медиите за професионално поприще?

- Избрах медиите, защото чувствам, че не мога да се откъсна от тази сфера. Искам да работя с хора, да изказвам своята позиция публично и да вълнувам публиката. А и когато нещата, които обичам, са толкова близо едно до друго, нищо не пречи да се развивам и в двете насоки, защото все пак всичко е свързано с медиите.

- Мислите ли, че младостта и красотата ви допринасят постепенно да осъществявате мечтите си или са пречка да ви възприемат околните по-сериозно?

- Смятам, че това са само плюсове, които ми помагат да се развивам. Разбира се, доста често ми се случва, когато поговоря с хората, те да започнат да гледат по-сериозно на мен и на това, от което се интересувам и правя. Мисля, че винаги съм можела да изразявам добре своята гледна точка и желанията ми - така, че да предизвикам доверие.

- Как ви се отрази коронавирусната пандемия? Може ли кризата да вдъхновява за нови постижения?

- В началото карантината изобщо не ми се отрази добре. Спря всичките ми контакти, а аз съм страшно социален човек и това беше голям шок за мен. След известен период обаче реших, че мога да оползотворя тази ситуация и да постигна нещо - отделях доста повече време на себе си и се развивах от музикална гледна точка.

- Станахте разпознаваема след хита ви "Още нещо". Кое беше най-интересното при снимките на клипа към песента? Умеете ли наистина да карате сърф?

- За доста от нещата импровизирахме и на момента решавахме какво точно ще правим, което ми се стори доста интересно. Снимахме два дни поради метеорологичните условия. Не ми се беше случвало да спя по 1-2 часа на денонощие и определено имаше доста нови неща за мен. Сърф съм карала като малка, но не такъв. Можех само на уиндсърф да се качвам. В случая дъската беше просто част от декора.

- Как възприемат съучениците ви вашата популярност? Има ли елемент на завист сред тях?

- Засега съм чула само позитивни отзиви от моите познати. Всеки споделя песента и ме подкрепя. Със сигурност, сред някои хора има елемент на завист, но не смятам, че мога да ги нарека приятели.

- Пречи ли ви по някакъв начин известността? Какво друго да очаква от вас публиката?

- Далеч съм от мисълта, че известността ме е застигнала до такава степен, че да ми пречи. Нови проекти ще има и мога да гарантирам, че си струва хората да следят какво предстои.