Димитър Иванов-Капитана: Вентрологията е смесица между изкуство и занаят

ДИМИТЪР ИВАНОВ-КАПИТАНА завършва актьорско майсторство за куклен театър и става известен на широката публика като първия български вентролог*. 33-годишният стендъп комедиант е родом от Димитровград. Харесва му да забавлява хората, а когато не го прави, предприема дълги преходи в планината, събира билки и гъби, строи заслони. Дълбоко вярва в ефекта "предай нататък". За най-важното в живота смята семейството.  Впечатляващи са уменията му да си взаимодейства на сцената с БАЙ ТЪНЬО, който винаги има собствено мнение за всичко. Сега "двамата" са на национално турне, както ДУМА писа.

* Вентролог - лице, което умее да говори, без видимо да движи устните си

"Хората, които по-рядко виждат Бай Тъньо, много се впечатляват от него"

"На всичко трябва да реагираме с повече чувство за хумор"

- Често ли ви се налага да обяснявате какво означава вентролог, Капитане?

- Все по-рядко, явно са понаучили значението на тази дума. В световен мащаб вентрологията е доста развита като изкуство, набира популярност и в България, което много ме радва.

- На кого сте благодарен за създаването на куклата и много ли промени се наложи да претърпи първоначалният вариант, преди да се стигне до желания образ?

- Елена Цонкова направи моята кукла. Иначе самият процес на създаването й е много дълъг. В началото попълних нещо като лексикон, за да може Елена да придобие представа за характера на персонажа, който искам да изградя, и съответно според тези черти първо се нарисува образът, обсъдихме го, после имахме макет, извая го от глина, направи отливка, гледахме дали пасва на ръката ми и как стои... Много интересно беше самото създаване, което отне около 5 месеца - от началния разговор до окончателния вариант. Не мога да си представя Бай Тъньо да изглежда по друг начин. В началото може би бях леко несигурен, но сега много свикнах точно с този образ.

- Вие ли измислихте името му и защо всъщност се казва точно по този начин?

- В Димитровград на всички Станиславовци казваме Тъньо, това име е типично за нашия край и реших, че трябва да се казва по този начин, да носи духа на родното ми място.

- Колко време ви се налага да оставате насаме с Бай Тъньо, за да усъвършенствате уменията си да говорите, без видимо да мърдате устни?

- Когато се упражнявам върху вентрологията, съм без кукла, защото така повече се съсредоточавам на самата техника. Общо взето, пълен работен ден си прекарвам, за да се подготвя добре. Сутринта си правя хубава загрявка, която продължава около половин час, след това репетирам, пиша текстове - все разнообразни занимания, отнемащи доста време.

- След големия успех, който пожъна първото ви турне в България, как минава сегашната национална обиколка из страната?

- Изключително съм щастлив, че хората се върнаха в театрите, имайки предвид епидемичната обстановка. Макар и с маски, изтърпяват и това неудобство в името на изкуството. Залите са пълни, хората са щастливи, радват се, защото имат възможност да избягат малко от всекидневието. Получавам много положителни коментари, че с представлението ми публиката успява да се откъсне от всичко онова, което ни се стовари напоследък - протести, коронавирусът и т.н. А в шоуто засягаме теми, които не са толкова мащабни, но се отнасят до обикновения човек - всичко, което той среща като трудности през живота си, но поглеждаме на тях през призмата на смеха. Това разтоварва. И съм много щастлив, че хуморът въздейства по този начин.

- Различна ли е публиката във всеки град? На едни и същи моменти ли се смее?

- Точно си мислех за това. Публиката навсякъде е различна - град с град не си приличат. Има и неща, на които хората винаги се смеят. Но на места хващат някакви теми, които припознават явно като много близки на тамошния манталитет. В Шумен например ми се случи да предизвикам доста спонтанни аплодисменти, докато в Добрич на същите думи никак не реагираха - абсолютно нищо, все едно вятър мина през залата, но пък се смяха много на други моменти. Явно си има някакво локално чувство за хумор и теми, които са актуални и близки точно на тези хора.

- Заради коронакризата се наложи планираната за пролетта обиколка из страната да преместите за есента. Повлия ли пандемията на вашия живот и отрази ли се на Бай Тъньо? Засягате ли темата за КОВИД-19 във вашите представления?

- Предполагам, че на всички се отрази - по един или друг начин. При мен, както и при други артисти и свободни творци, пропаднаха живите участия. Но пък имах повече време да обърна внимание на текста, да мисля върху нови неща, доста работих през този период, реших да не се предавам. Държахме и публиката ангажирана, като пускахме конкретно за коронавируса видеа в нашата страница и даже някои достигнаха милиони гледания, хората много се радваха. Дано няма второ такова затваряне на държавата, всичко да се поуталожи и нещата да си тръгнат по нормалния ред, защото хората са жадни за изкуство - то се вижда. Но пък се плашат, като непрекъснато се говори за КОВИД-19 и заразени. Но да не давам аз медицинско мнение, все пак съм само актьор (усмихва се).

- Как всъщност подбирате темите за шоуто ви? Винаги ли са провокирани от лични преживявания?

- Винаги! В основата на стендъпа е точно това - да се изхожда от преживяното, да се говори от първо лице. Интересно е, че темите за представленията са провокирани от всекидневните проблеми, които имам в София, като например гледането на дете, записването на градина, ремонти и т.н. Пробвах веднъж да отида на село и на спокойствие да поработя, но то няма за какво да пиша там, трябва да разсъждавам за тишината и за кокошките... Всяко нещо може да се разгледа от смешната страна и хората да видят, че всъщност ние сами си създаваме проблеми, те са породени от нашето мислене. Трябва да реагираме на онова, което ни се случва, с по-голямо чувство за хумор, и това е най-добрият вариант според мен.

- В социалните мрежи вече ви следват над 100 000 души. Не ревнува ли Бай Тъньо, който има почти два пъти по-малко, че вашите фенове са повече от неговите?

- Няма такова нещо, защото все пак почитателите ни са споделени. Даже екипът ни вече се разрасна, имаме нов персонаж - държавната служителка Истерия Петрова. Смятам, че така обхващаме по-голяма аудитория.

- Как реагира дъщеричката ви Ния на Бай Тъньо?

- За нея той е част от мебелировката - толкова много е свикнала с него, че понякога въобще не го отразява. Знае си, че го има, може би затова не й е чак толкова интересен. Докато племенничките ми, които виждат Бай Тъньо по-рядко, са много впечатлени от него.

- Има ли теми табу, които не бихте включили във вашите представления?

- По-скоро избягвам някои теми, като например от политиката, защото всекидневието на хората така или иначе е облъчвано от нея, макар че нашите управници дават много материал за стендъп комедията.

- Доколко са важни виртуалните платформи за артисти като вас?

- Те са от голямо значение - в тях е бъдещето. Сигурно в определен момент ще изместят и телевизията, всичко ще бъде онлайн. Свободните артисти, за да бъдат припознавани от хората, да се знае за тях, трябва непрекъснато да присъстват в социалните мрежи. Освен шоу за публиката на живо, необходимо е да създаваме и съдържание за интернет пространството. Но си струва, защото така повече народ научава какво правиш, и в крайна сметка идва и на представленията в театъра.

- Наричат ви национален феномен. Съгласен ли сте с подобно определение или бихте искали и да добавите нещо, което ви описва по-точно?

- Мисля, че "галактически" ще е по-добре (смее се). Аз съм само един кукловод, има колеги, които са по-добри от мен. На мен ми се усмихна съдбата. Още когато започнах да уча в НАТФИЗ, баща ми винаги казваше: готви се, защото трябва да бъдеш подготвен, да знаеш какво да правиш, когато късметът кацне на рамото. Дори в някакъв момент да си отчаян, не бива да се губи вяра, че това все пак ще се случи. Не мога да кажа, че при мен вече всичко е идеално, но има определено развитие - радвам хората, усмихвам ги, а няма по-голям смисъл от това.

- Вентрологията е повече изкуство или по-скоро е занаят според вас?

- Може би е някаква смесица между двете. Изкуство е актьорството за куклен театър, а вентрологията освен това изисква много практика. Необходимо е да имаш много инат, за да се посветиш на вентрологията. Техниката също е доста важна, но същността е в работата с куклата. Учил съм как се прави 4 години в НАТФИЗ и няма как да го обясня на някого, който иска за две седмици да стане вентролог.

- Минахте през курса на Том Крол - един от водещите американски преподаватели, дал начален старт на редица големи имена във вентрологическото изкуство. Какво остана в съзнанието ви от всичко, казано от него?

- Той беше много впечатлен от развитието на актьорското майсторство за куклен театър в България, защото вентрологията е само малка част от това изкуство. Том Крол не можеше да повярва, че имаме толкова силна школа. И това е голямо признание.

- Казват, че живеете в София, но не искате...

- Столицата много ме напряга. Не може квартали, където има зелени площи, да бъдат застроявани безкрайно, да не се мисли за паркирането. София и управлението й показват много точно състоянието на държавата ни - как не се мисли за хората. Отношението към гражданите е неморално, нечестно. Точно това ме напряга, но пък ми дава теми за писане. От друга страна, повечето ми приятели са в София, има места в града, които са ми любими, стига да не са унищожени от строителство и немарливост.

- А къде се чувствате най-добре?

- Планината е моят дом. Обичам борови дървета, гори, да мирише на смола и чист въздух. А лошото време ми е любимо, не си падам по слънцето.

- Как уменията ви във фехтовката и стрелбата с лък помагат във вентрологията или в живота като цяло?

- Те ме разтоварват, благодарение на тях си почивам и свалям напрежението. Фехтовката ми помогна много, когато учих в НАТФИЗ. Даже бях на ръба да ме скъсат. И тогава преподавателят ми по фехтовка Димитър Янбастиев чисто актьорски ме насочи как да се справя, като използвам шпагата, и беше доста интересно, защото спираш да мислиш за всичко, което всъщност няма значение.

- Кога последно използвахте ирландска флейта и по какъв повод?

- Постоянно си свиря. Даже в следващото шоу, което, живот и здраве, ще подготвя, мисля да вкарам няколко парчета, изпълнявани с ирландска флейта. Запалих се по този инструмент, когато бях в осми клас, подари ми го моята леля, сам се научих да свиря и още ми е приятно да го правя.

- Как ви промени известността?

- Не се възприемам като някакъв много известен. Спират ме от време на време на улицата, искат да се снимат, питат за Бай Тъньо, понякога ни бъркат дори (усмихва се). Но е хубаво, важното е хората да се забавляват.