Срещи
Десислава Трифонова: Важното е да запалиш интереса към ученето
Да си буден означава да бъдеш човечен, убедена е носителката на отличието "Иноватор в образованието"
/ брой: 207
ДЕСИСЛАВА ТРИФОНОВА е преподавател по история и цивилизация във Второ СУ "Проф. Никола Маринов" в Търговище. Освен че е обичана от ученици и уважавана от колеги, получава и голямо признание като победител в Националния конкурс "Иноватори в образованието" на МОН на тема "За учителите, които вдъхновяват". Наградата е резултат от всеотдайната работа, високата степен на одобрение в работната среда, в професионалната общност и от всички заинтересовани страни. Конкурсът откроява педагози, директори и екипи, които използват съвременни подходи за формиране на ключови умения през ХХI век. Тази година в състезанието са участвали над 250 специалисти, допринесли за създаването на културата на иновации в училищата и прилагането на нови методи на преподаване.
"Когато влязох за първи път в час, носих вестници и ги раздадох"
"Светът на децата се върти около телефоните, а това наистина е жалко"
- Очаквахте ли, че ще получите признанието за "Иноватор в образованието", госпожо Трифонова?
- Не, ако трябва да бъда честна. След като разбрах, бях със смесени чувства. Все пак съм учител само от три години.
- Какво означава това отличие за вас?
- Най-напред е голямо признание. А и показах на себе си, че мога много.
- Как реагираха на тази награда вашите ученици и колегите ви?
- Учениците ми в първия момент се направиха, че не знаят за какво става въпрос. След това си признаха и ми казаха: "Вие го заслужавате." Реакциите на колегите са различни: някои се радват с мен, други просто казват "Честито!"
Аз не робувам на хорското мнение, всеки има право на гледна точка и преценка. Успях да покажа, че съм отговорен и много нахъсан млад човек. За мен това е изключително важно.
- Кое всъщност е иновативното в методите ви на работа? Защо решихте да прибегнете към по-нестандартното преподаване? Смятате ли, че този начин на взаимодействие с децата може (или трябва) да се приложи и по останалите предмети или в други училища на България?
- Когато влязох за първи път в час, носих вестници и ги раздадох. Помолих учениците да прочетат статиите и да се опишат само с думи от тях. Погледнаха ме странно, но го направиха. Именно в този момент си дадох сметка, че ще ги спечеля, ако изляза от ролята на поредния досаден учител по история и бъда различна. Всеки час измислях нещо ново и така за месец успях да събудя интереса на голяма част от учениците. За да покажа, че може да бъде интересно, влизах в роли, разказвах истории, питах ги те какво биха разказали и нещата се случиха. Заложих на бинарни уроци с колеги по география и математика и така запалихме отново интереса към ученето. Смятам, че всеки учител трябва да заложи на нещо ново. Учениците днес са различни, непрекъснато искат нестандартен подход. Дори един разговор за тях е нещо различно.
- Кога разбрахте, че не само искате, но и можете да бъдете учител?
- Тук ще съм малко банална: още в IX клас знаех, че искам да съм учител. Записах се в хуманитарна паралелка именно с тази идея - да стана преподавател. Правилният учител може да предизвика това в теб. Благодарна съм, че имах такива учители: именно те ме грабнаха и предизвикаха желанието ми да стана като тях.
- Доколко се разминаха и се препокриха очакванията ви за работата като преподавател по история?
- Аз съм човек, който се раздава не на 100, а на 1000 процента. Ръката, която ми бе подадена от ръководството на училището, не ми позволи да се отчая и за секунда. Исках едно: да покажа, че са направили правилния избор. Така че всичко, което очаквах, се препокри, бях подготвена за ситуацията.
- За вас и възпитаниците ви, и техните родители казват, че преобръщате представите за учител. Как го правите?
- Естествена съм, винаги се отзовавам и, най-важното, аз съм приятел.
- Какво бихте опонирали на онези, които смятат историята за скучен предмет? Вие самата кога и как открихте, че това не е така?
- Историята е много хубав предмет, важно е да бъде представен по атрактивен начин. Дали ще играем игра, или ще разкажем къде сме били през лятото и ще се върнем в урока - начини има много. Именно това правя в часовете си.
Открих историята (отново се връщам назад във времето) благодарение на моята учителка по този предмет - Маруся Максимова. Тя е моят Учител - с главно У. Госпожа Максимова е човек, който те грабва още в първия час, и с нетърпения чакаш всеки следващ. От нейния чар и различен метод се повлиях и аз.
- Важно ли е за вас да сте приятели с учениците или смятате, че е необходимо да се спазва така наречената субординация и дистанция между преподавателите и децата?
- Да, важно е да сме приятели с учениците. По този начин разбирам какво искат и се старая да променя доста неща. Така и на тях им е интересно, и за мен е истинско удоволствие да работя с учениците в часовете и извън тях.
- Кое приемате за най-важно в отношенията ви с учениците?
- Това може би ще е най-краткият ми отговор, но съм категорична - честността.
- Отдадеността на професията си проличава в много сфери, но при учителите тя е още по-важна, защото те са пример за подрастващите. Какво бихте посъветвали ваши колеги, които са сбъркали призванието си и просто, както казват децата, "си изпяват урока", без да ги е грижа за това какво наистина посяват в умовете на подрастващите?
- На такива колеги ще кажа: Сменете си работата. Има много млади и образовани хора, които имат желание да работят и да се раздават (както го правя и аз).
- Как се отрази на начина ви на преподаване коронавирусната пандемия? Смятате ли, че дистанционното (дигиталното) обучение може адекватно да замени присъствената форма на образователния процес?
- Пандемията промени много неща. Смятам, че часовете не трябва да са изяло онлайн, защото така се губи връзката между ученици и учители.
- Мислите ли, че днешните деца са по-различни от вас и вашите приятели отпреди няколко години, когато вие сте били на училищния чин?
- Определено са много различни. Светът им се върти около телефоните, а това наистина е жалко. Като класен ръководител на XII клас постигнах нещо, което наистина смятам за изключително важно: да не ползваме телефони, а да говорим очи в очи.
- Според вас кои са причините българското образование да не се развива в позитивна посока?
- Основният проблем е старата система. Нищо не се е променило от преди 15 години (когато завърших аз). Трябва ни промяна, за да върнем желанието на децата за учене.
- Възприемате ли се като модерен рицар на знанието?
- Не, аз съм обикновен човек с огромно желание за работа.
- Хрумвало ли ви е да потърсите реализация в чужбина?
- Не, в България е семейството ми и не бих го оставила. Тук са и първите ми ученици, които безкрайно обичам, и моят невероятен клас.
- Какво не знаят учениците и колегите ви за вас, а бихте разкрили в това интервю поне отчасти?
- Труден въпрос. Те май всичко знаят... Но има още какво да покажа.
- Как отбелязвате 1 ноември? Смятате ли Деня на будителите за ваш професионален празник? Кои хора може да бъдат наречени днес истинските будители на съвременна България?
- На 1 ноември винаги обяснявам на детето си кои са народните будители и защо трябва да знае за тях. Истинските будители днес са учителите. В последните години хората забравят това. Смятам, че всеки учител трябва да приема 1 ноември за професионален празник. Живеем в България и е необходимо да пазим това, което имаме, най-вече - историята си.
- Защо се сещаме за необходимостта от събуждане само навръх значими празници и бележити дати? Не отлагаме ли перманентно "алармата" за следващ път, за другия месец, за догодина?...
- Животът ни направи такива, всеки се дистанцира, забравя важните неща...
- Какво според вас означава да си буден в XXI век?
- Да си човечен, толерантен и да бъдеш себе си.