Денят на Тракия

На 26 март 1913 г. тържествено гръмват камбаните на катедралния храм "Александър Невски" в София, за да възвестят падането на Одрин - крепост, смятана и разхвалвана като непревземаема, в която има 60-хиляден гарнизон с около 500 оръдия, чийто командващ Шукри паша е принуден да предаде сабята си на победителите. С падането на Одринската крепост всъщност се слага край на Балканската война, която ни приближи до бленуваното обединение на българските земи. Но Цар Фердинанд пагубно хвърли победителите срещу съюзниците, от което Османска Турция се възползва и извърши геноцид над българите от Източна и Беломорска Тракия. За това престъпно безумие на Двореца си спомняме с мъка и горест, както и за изпуснатия исторически шанс, но това не може да помрачи победата при Одрин.      
Този ден - връх в родната история, е свят за тракийци, прогонени от родните им огнища. Те още през 1914 г. изграждат свое бежанско дружество в София, в чийто устав e записано: "Дружественият празник е 13/26 март - денят на превземането на Одринската крепост от българската войска". Двадесетина години по-късно с лепта на оцелелите от Македоно-одринското опълчение е построен паметникът на Одринската епопея. Днес монументът в градината на "Опълченска" ще потъне в цветя и венци, наред с признателните тракийци тук ще дойдат политици и общественици, войнска част ще отдаде почести. Добре би било всички да напомним на себе си и на околните, че днес е годишнина от чутовния подвиг в Одрин и денят на Тракия.    
Не крия, че съм пристрастен към тракийската кауза, която всъщност е неотделима част от националната, затуй ми се ще родолюбивата дейност на Съюза на тракийските дружества в България да излезе по-широко на обществения мегдан, да има по-голям медиен отзвук, да стига до повечето хора. Защото идеите на тракийци са на ползу роду.  Ще спомена някои от тях, за да се убедите в значимостта им:
- Запазване на паметта за страданията и героизма на тракийските българи. В тази дейност господства девизът "Не забравяйте, но не отмъщавайте!";
- Запазване и развитие на тракийския фолклор, обичаите и традициите - чрез организиране на събори, надпявания, песенни празници, както и с изследователска дейност;
- Защита на имуществените интереси на потомците на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия и искания за обезщетяване за заграбените от Турция имоти;
- Противопоставане на опитите за "неоосманистка инвазия", както и на посегателствата върху българската история от страна на бившата югославска република Македония;
- Преустановяване на сепаратистката политика, насочена към създаване на изкуствена "помашка" нация, за каквато претендират т. нар. Европейски институт "Помак" и партия ПОМАК, както и в Гърция; уважение и защита на родовия корен на ислямизираните българи; 
- Борба срещу опитите за етнодемографска трансформация на територията на днешна българска Тракия и Родопите, срещу съществуващата опасност земята в обезлюдяващите райони в Странджа да бъде изкупена от граждани на ислямски страни.
- Утвърждаване на всестранното сътрудничество по проекта "Еврорегион Тракия", наречен метафорично "Тракия без граници".
През миналата година се навършиха сто години от първия геноцид на ХХ век - изтреблението на българите от Одринско и Беломорието. За  съжаление Народното събрание, правителството и президентът мълчаха "със страшна сила" за злодейството на Османска Турция. В парламентарната зала все пак депутатът Минчо Минчев огласи декларация, внесена от СТДБ, но тя не доведе до общо решение на парламента. И вместо да принудим Турция да признае етническото прочистване през 1913 г., носим зловещата обеца от оная антибългарска декларация, предложена от Иван Костов и дошла дюшеш за ДПС, в която си правим харакири, че сме асимилирали българските мюсюлмани. Не зная дали несъществуващата цензура (!) или прославяната свобода на словото (!) са причината, но малцина у нас научиха, че изтъкнати учени и общественици, начело с акад. Георги Марков, се обърнаха с протестно писмо-подписка, в която настояват парламентът да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди избити в зверските кланета през 1913 г. над мирното българско население в Одринска и Беломорска Тракия, организирани от Османската империя.  Общинският съвет на Карлово вече подкрепи протестната подписка. А в парламента се ослушват. Да напомням ли на народните избраници, че стремежът към добросъседство не е пречка и причина да се забравя преживяното и да не се осъждат престъпленията, когато и да са извършвани те - днес или в миналото. А геноцидът над тракийските българи е чудовищно престъпление, престъпление срещу човечеството въобще.