In memoriam
Да си спомним за проф. Иван Цветков...
/ брой: 237
Георги ПЕНЧЕВ
Той си отиде от нас тази есен. Отиде си тихо и неочаквано. След като месеци и години беше прекарал в мъки и страдания. Страшно трудни бяха неговите последни години... Той беше почти неподвижен. Когато му бяха нужни повече пари за лекарства и разни потребности, разчиташе само на две пенсии. Ръководството на Съюза на българските писатели няколко пъти му помогна със средства, помощ му даде и Висшият партиен съвет. Депутатите социалисти заделиха от заплатите си, за да помогнат. Беше принуден да пести от всичко - и най-често от храна и лекарства.
Знаех добре как се измъчва семейството и затова мисля, че писателското ръководство трябва да организира фонд за подпомагане на стари и болни писатели. Вноските могат да се събират от писателски награди, от волни помощи, от дарения. Човек не знае какво го очаква накрая.
Проф. Иван Цветков беше един от най-изявените наши писатели, талантлив изследовател и критик. Той бе сред най-добрите познавачи на съвременната и класическата руска литература. Имаше много лични приятели сред най-изявените руски поети и писатели. Тъй и не успя да напише за Александър Твардовски, с когото бяха близки, знаеше добре неговото творчество.
Още в ранната си младост се бе врекъл на комунистическите идеи и им посвети живота си. Попаднал във Варненския затвор като антифашист, той написа химна на политическите затворници.
Професор Иван Цветков дълги години беше преподавател в Университета, ръководеше секция в Литературния институт, беше секретар по литературната критика в ръководството на Съюза на писателите.
Отиде си един добър и мъдър човек, отдал целия си живот на науката.