Обзор
Да си пожелаем здравеопазване
КОВИД-19 ли подрани или системата закъсня, 366 дни в скандали отминават като началото на кошмар
/ брой: 245
С пиратки и бенгалски огньове започна 2020-а за българското здравеопазване, но мирисът на изгоряло остана до края на годината.
В средата на януари тогавашният управител на НЗОК, чийто мандат изтичаше на 12 март, обяви добре известната и на децата истина, че касата се източва, контролът клони към нула, а над 15 години чаканата информационна система още я няма. Вниманието привлече единствено съобщението, че за едно и също лекарство касата плаща на държавни и общински болници 150 лв., а на частни - 1050. Причината - лобистко изменение в закон от 2016 г., което очевидно мнозина удобно са проспали години наред и никой нищо не е сторил нещата да се променят. В средата на годината правителството уж прие законодателна промяна, която налага и на частните болници да правят обществени търгове за лекарства и медицински изделия, но тя някак се изпари по пътя от Министерския съвет до Народното събрание. През декември управляващите инатливо не приеха предложенията на левицата за възстановяване на текста и се клеха пред камери и микрофони, че има промени в законите, гарантиращи равнопоставеност. Ще видим дали е точно така...
Скоро скандалът бе залят от друго - грипна епидемия първа вълна, а после и втора. Между другото от Азия се чу за някаква странна пневмония и, докато сричахме и превеждахме името на китайската провинция, където уж бил нулевият пациент, заля ни вълната от новини от Италия ала филма "Зараза". И дори нямахме време да асимилираме факта, че за има-няма десет дни маските за лице поскъпнаха многократно, а след още седмица заедно със спирта, дезинфектантите и витамин Д изчезна от аптеките.
Вдигна се градусът на протестите на медицинските сестри дотолкова, че те се барикадираха в сградата на парламента, качиха се по первазите на прозорците, завихри се пореден скандал, но...
Дойде КОВИД-19
с брифинг в полунощ на 8 март и с желязна хватка стисна за гърлото и без това изтерзаната ни система на здравеопазване. Докато се чудехме къде свършва грипът и къде започва КОВИД-19, в петък, на 13-и, парламентът одобри единствения кандидат за управител на НЗОК. И извънредното положение. Поне за това, не може да отречем, властта реагира своевременно.
Докато други държави си организираха здравната система в отговор на невидимия враг, в България лекари, сестри, санитари, лаборанти молеха за маски и за ръкавици. Поне! Трупани с години несвършени неща и недомислия, градени единствено на "философията" за пестене на пари от здраве и лобизъм в системата, показаха грозното си закърпено с бели конци лице. Последва адът на медиците в болниците, броенето, разпределението и преразпределението на бутафорни болнични легла, представени зад кухи числа и проценти, а обществото бе засипано с министерски заповеди, някои с по неколкочасова преживяемост. Животът се завъртя около КОВИД-19 и той стана синоним на настояще и поне близко бъдеще. Както и по целия свят. Само че у нас медиците на фронтовата линия дълго бяха сами, без подкрепата на държавата, само с ръкопляскания в 21 ч. от балконите. Да, дойдоха онези "по 1000 лв.", а после и едни ваучери за 210 лв. за 7 дни за лятна почивка на медиците от първа линия. Тази гръмко рекламирана, но скъперническа, "благодарност" трябваше в дълбоката си същност да помогне и на туризма, но, очаквано, от обещанието до нормативното уреждане на "подаръка" минаха толкова месеци, че лятото отмина!
Равносметката на паметливи за затворените непечеливши инфекциозни отделения в болниците и недостига на медицински кадри започна да се набива на очи. За неадекватната политика в здравеопазването говори и фактът, че на закъснялото предложение за държавна поръчка за специализация по инфекциозни болести не се отзова ни един млад лекар.
Не закъсня и обичайното (но безуспешно) прикриване на некадърността на властта с нагласеното от прокуратурата обвинение срещу председателката на Фармацевтичния съюз за всяване на паника. Не минаха и 2-3 месеца, за да лъсне поредната лъжа на властта - дефицит на лекарства е имало и в ранната пролет, дефицит има и сега. Иначе защо здравният министър да издава заповеди за ограничаване износа на лекарства?
Дойде
лятото на разпускането
и разхлабването, а българите тръгнаха на море към Гърция. Така поне свършиха работата на държавата за масовото тестване. А масово тестване и в момента няма. Докато половин Европа затваряше врати за пътуващите от България, защото половин лято страната бе втора по смъртност от КОВИД-19, у нас премиерът чакаше чартърите с туристи, дискотеки и нощни заведения работеха с пълна пара, а всеки опит на здравния министър да ги затвори до часове се проваляше "по разпореждане на министър-председателя" и под натиск на бранша. Междувременно управляващите си поиграха на "Ще има национална педиатрична болница, ама по-нататък" и бързо затвориха и тази тема, гарнирана с гръмки обещания.
Без много възможности за клинчене мнозинството в парламента се предаде пред настояванията на левицата здравният министър да представи план за работа и финансиране на лечебните заведения при извънредна епидемична обстановка, да анализира работата на инфекциозните структури - стъпка, с която опозицията за пореден път даде знак на управляващите, че лятото е време за подготовка. Но властта продължаваше да нехае пред предупрежденията, че се задава тежка за здравната система есен и зима, в които хората ще умират, без да стигнат до медицинска помощ. И фактите го показаха - подготовка няма. Докато Европа се готвеше за втората вълна на КОВИД-19, а българските болници се задъхваха, без държавата да поеме контрола на мерките, които сама наложи, премиерът смени здравния министър. Явно с надеждата да има в обкръжението си още един послушник. ГЕРБ пък продължи
да си играе на законотворчество
като няколко пъти смени "мнението" си дали лекарите шефове на болници да практикуват и да преподават или не. По добре познатия сценарий в края на годината Той вкара в закон предложенията на левицата, но като свои.
Спестените от пролетния локдаун пари властта щедро "даде" на болниците като компенсация за неплатената от години надлимитна дейност. А пАрата продължи да отива в свирката - в края на октомври се завихри скандалът с карантините и "изведнъж" шефът на Столичната РЗИ "подаде" оставка. След няколко дни се появи като зам.-шеф на структурата, а след няма и 40 дни, отново я оглави.
В това време дойде смъртоносната есен и само от 2 ноември до 6 декември общо починалите са 20 607 - един български град с население колкото Нова Загора или Карлово. Още по-жестоко - според Държавния архив загиналите на фронта във Втората световна война българи са над 13 хиляди, а ранените - над 20 хиляди! Едва ли някой може да каже колко от сегашните 20 607 души са починали, защото не са успели да стигнат до лечебно заведение. И КОВИД-19 изобщо не е оправдание. Днес обаче властта продължава да нехае за печалната статистика. Тъй де, това е само статистика и не й пука, че тя е мерило за немарливостта й. Назначава някакви проверки за починалите по стълбите пред болниците или за обикалялите с часове от болница в болница се опитва да прехвърли вината върху медиците, без дори да осъзнае, че в цивилизования свят това се брои за
престъпление на управляващите
Сгромоляса се и бутафорната кула, че България е с най-много болнични легла на глава от населението в ЕС. По време на кризата стана ясно, че иде реч за кревати, край които не може да се осигурят 24 часа квалифициран персонал и съвременна апаратура. Дори неистовото трансформиране на цели клиники и отделения за лечение на КОВИД-19, лишавайки други пациенти от адекватна грижа, не можа да скрие лятното бездействие.
За очаквания крах на системата говори и непрестанното предизборно раздаване на пари във втората половина на годината. Но това са средства, спестявани от самата система... Трудно е те да възкресят убитото здравеопазване. Както и жертвите на стихийността, неадекватността и безнадеждните закъснения на управляващите от около десет години. А приказките, че "усещането за хаос" не отговаряло на истината, са като поговорката за сития и гладния.
Днес сградите на затворените болници са достоверен декор за истории на ужасите и обиталища на призраци. Няколко месеца преди края на поредното правителство на ГЕРБ властта се опитва да ги съживи с обещания за пари, за добри възможности на лекари в отдалечени райони. За същите места, от които медиците преди години бяха прогонени заради минимални заплати, сега им се обещават по 3 хиляди лева. Ще важи ли обещанието след изборите?
В спешен порядък се даде шанс на електронното направление и на електронната рецепта. Доколко работят е друг въпрос. Ключовете на чаканите отпреди 2015 г. линейки се раздадоха показно.
КОВИД-19 се оказа нежеланото и нечакано зло, което извади наяве немалко старателно крити истини. Немалко затлачени и немарливо или нарочно забавени/забравени действия в системата бяха задвижени от последния (засега) здравен министър. Дали това се дължи на хъса и настойчивостта му или на факта, че влезе във властта във време, когато самата власт зависи единствено от здравеопазването, ще покаже времето.
Засега е ясно едно - КОВИД-19 все още тържествува. Българското здравеопазване е оставено в ръцете на медиците и се крепи единствено на тях. Въпреки ругатните и юмруците, които получават от пияни и дрогирани, те продължават да ги лекуват. Защото няма кой друг да спасява живот. Но дали ще успеят и при нов удар от КОВИД-19?