Да ги стигнем гърците...
/ брой: 23
Български медии реват, че гръцките фермери блокирали ГКПП-та по границата ни. Реват от сутрин до вечер. Но това не е първият протест на фермерите от южната ни съседка, на гръцки превозвачи и други браншови структури в близката ни държава. Почти не се споменава защо тези фермери са препречили пътя на нашенските камиони и туристи. А те го правят, защото не приемат повишаването на данъците и осигуровките и искат от държавата си пълно обезщетение за щетите от снежната стихия.
Вместо българинът да орерава в свой стил света, че, видиш ли, нашите фирми губят пари от спрени стоки и какво ли не, а нашенските граждани не могат да отидат спокойно до морето или планината в Гърция, може би е добре да се замислим откога у нас не е имало някаква стачка. За справка - в Белгия, столицата на ЕС, се случват поне два пъти годишно едноседмични стачки на всички синдикати. Блокира се цялата икономика, без стратегическите отрасли, ей-така, за да си знаят работодателите, че не може да правят каквото си поискат.
В България последната стачка, която беше оповестена скромно, бе преди години в едно ямболско предприятие. Там всички работници излязоха за час срещу чужда компания заради жестоката експлоатация, липсата на почивни дни и почти 20-часов работен ден при непроменена заплата. Може би е време българските синдикати да не говорят ведно с бизнеса, а да се замислят дали въобще ги има, за да отстояват интересите на хората. Защото събратята им из Европа работят и когато трябва - стачкуват. Там хората работят при нормиран работен ден, регламентирана почасова надница, както и отпуска. Произволът да не се плащат навреме заплатите в някои от държавите в ЕС води до поне 3-годишна ефективна присъда за неплащащия.
А как е у нас? Страната без стачки, в която бизнесът оревава всички медии колко губи. Държавата, в която не се гледа, че българинът работи ненормирано и незаплатено по 6 дни в седмицата и по поне 14 часа в денонощието. Но в тази страна стачки няма. По тази причина бизнесът, заедно с присъдружния му елит, си позволява нахално да нарича обезправения си работник мързелив и да му лепи прозвището "матр'ял". Така се живее в държава без синдикати, без стачки и обществена активност само в социалните мрежи. В другите държави, където хората стачкуват, никой не реве, че не може да отиде на работа. Защото знае, че тези, дето блокират пътищата, го правят заради цялото общество. За да има всеки човек права, а не само задължения.