Cuba, que linda es Cuba!

Тамара Такова

...Тази песен облетя света като птица, носеща обич, като клетва на един народ за готовността му на саможертва и като зов за съзиждане на един съвсем нов свят, различен от днешния.
Самолетите, излитащи от парижкото летище "Шарл де Гол" в презокеански полет над Атлантика, сред неприветливото небе, изглеждат невероятно големи, понесли наведнъж много европейци и канадци към вечнозеления остров.
След деветчасов полет ще заблестят златисти плажове, оранжево ще пламнат лъчите на залеза; тюркоазеносиньото море ще очертава скалисти брегове, луксозни хотели, вълнуваща музика, искрени и красиви усмивки ще привличат туристите. И ще настъпи отпускащата духа морска прелест. Тук още с първите стъпки върху Острова на свободата се пребразяват духа и чувствата на строгия, дисциплиниран и наблъскан с какви ли не условности чужденец. Той става любопитен, доверчив и готов за приятелство и съпричастие, а лицето му - по-живо и красиво.

Част от митинга в подкрепа на петимата герои в гр. Рафаел Фрейре

Хавана посреща гостите си със старинния испански и колониален барок, с могъщите каменни крепости, издигнати между VI и ХVII век: Ла Реал Фуерса (Кралската сила), Сан Салвадор де ла Пунта (Свети Салвадор от нос Ла Пунта) и Лос Трес Рейес дел Моро (Тримата крале на Мавъра). Заедно с ограждащите Хавана стени и кули тези крепости са предпазвали града от външни нападения, като това на френския корсар Жак де Сорес през 1555 г.
 ...Така до нашия XXI век, когато крепостите, дворците и замъците, строени от конкистадори, капитани-генерали и всякакви представители на испанската цивилизация, са превърнати в центрове на книжовността и духовността. Нови крепости, които продължават да пазят от нашественици равната земя, наричана от местните индианци "Иабуена или иабу" на името на дебелата и гъста трева, застилаща територията на бъдещия град. По всяка вероятност от превратностите в произношенията се е родило и името Ла Абана - Хавана.

Крепостта "Ел Моро" в Хавана заедно с морския фар

На стария площад Пласа де Армас (Площадът на оръжията), съседен с акостиращите кораби, днес се издига паметникът на Карлос Мануел де Сеспедес - Бащата на Републиката, големият патриот и адвокат, който оглавява първото въстание против испанските колонизатори.
В Куба всеки град има своя главен площад (Пласа Майор). В Хавана това е Площадът на революцията, оформен под високия бял мраморен монумент на Хосе Марти. От дясната му страна е Националната библиотека с уникалните витражи, документи и книги, със специалния отдел за славянска литература. Точно срещу паметника е ликът на Ернесто Че Гевара с летящата му клетва: "Винаги напред - до крайната Победа!" На този площад в първите дни на януари 1959 г. пристигат героите от Сиера Маестра, като обявяват победата на Революцията и установяването на народната власт. Изпълнен е призивът на Команданте ен Хефе Фидел Кастро при влизането на бойците в Сантяго де Куба: "Този път, за щастие на Куба, Революцията наистина ще вземе властта."
Преди това големият съвременен поет на Куба - Роберто Фернандес Ретамар, още в първата си стихосбирка "Родина" (1951) възкликва:

...Остров мой,
ще те възпеем заради очите ти
и твоята целувка огнена...

С група приятели посещаваме известния дом на литературата и културата "Каса де лас Америкас". От 50 години този уникален културен център е посветен на изследването и разпространението на творбите на латиноамериканските творци - писатели, поети, художници, кинотворци, музиканти. Директор на дома е същият Роберто Фернандес Ретамар, професор в Хаванския университет, доктор Хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски", лауреат на Международната литературна награда "Никола Вапцаров", с когото се срещаме. Сега той приема с радост стихосбирката си "Стихове", подбрани и преведени на български от моя милост и издадени от "Български писател". Ретамар пита за българските си ученици и приятели. Интересува го съдбата на Паметника на Съветската армия в София, учуден от противоречивите новини. Интересуват го историческите връзки на България с Русия... На тръгване поетът ни подарява книгата си с исторически есета "Куба защитена" и последния брой на списание "Каса де лас Америкас", посветен на страните с африкански произход от Карибието.
По-късно се срещам с мои състудентки от Факултета по литература и изкуство в Хавана. Сред тях е Нанси Морехон, поетесата, носителка на наградата "Златната корона" от поетичния фестивал "Стружки вечери" в Македония през 2006 г. Тя познава и обича България. Рециталите й в София, Варна и Банско през 2006 и 2011 г. събраха много почитатели на кубинската поезия.
На другия ден рано сутринта в гр. Олгин започва VII Международен колоквиум за освобождаване на петимата кубински герои, борци против тероризма - Рене Гонсалес, Рамон Лабаниньо, Фернандо Гонсалес, Херардо Ернандес и Антонио Гереро, които изтърпяват тежки и несправедливи присъди в различни затвори на САЩ повече от 13 години. Съдът в Маями ги обвинява и осъжда за... подкопаване на сигурността на Америка.
Пътят ни до Олгин продължава 14 часа. Прекосяваме Куба по дължина от запад на изток, наслаждавайки се на красивата природа. Преминаваме през провинциите Хавана, Матансас, Лас Виляс, Камагуей, за да стигнем до Ориенте. Край пътя се редят овощни градини с портокалови и мандаринови дървета, подредени като декор за филм. Полетата със захарна тръстика се полюшват като зелени вълни. В селските дворове се строят една след друга нови дълги едноетажни къщи. Навсякъде кипи живот и оживление...
По време на форума в Олгин на призива: "Край на несправедливостта! Свобода веднага!" откликват десетки изтъкнати личности от целия свят - нобелови лауреати, сенатори на САЩ, юристи, интелектуалци. Известният американски писател и драматург Гор Видал заявява: "Случаят на петимата е още едно доказателство, че у нас има криза в правораздаването, има политическа и конституционна криза."
Форумът в Олгин събра 430 делегати от 53 страни на света, които настояваха администрацията на САЩ и президентът Обама да сложат край на несправедливостта и да отменят незабавно несправедливите присъди на петимата кубински герои. В Олгин и съседните градове се проведоха срещи и митинги, които изразиха солидарността на целия кубински народ с каузата на петимата герои.
...И отново на път. Разделям се с Куба и с новите ми приятели, осенена от онази светлина, с която поникват обичта и свободата. И сякаш небето над Тихия океан сега е по-друго - прозрачно, спокойно и безкрайно. Напускаме Острова на свободата с надеждата, че един ден справедливостта ще възтържествува, че светът ще бъде по-добър и различен, отколкото е сега.