Човек се възпитава, докато лежи напреко на кревата

Проф. д.т.н. Младен Георгиев

Духовната култура отразява състоянието на духовния живот в дадена епоха или държава. Културното пространство на всяка страна е изпълнено от онези нейни граждани, които се интересуват от духовния живот на своята държава. Броят на всички граждани на държавата е очевидно по-голям от броя на тези, които изпълват нейното културно пространство.
Три са главните условия, при които гражданите на държавата навлизат в нейното културно пространство:
 - определено ниво на благосъстояние;
 - определено ниво на образованост, за което, естествено, са необходими средства;
 - определено свободно време, през което могат да бъдат реализирани духовните интереси на гражданина (музика, театър, живопис, литература и др.)
Сериозното усвояване на проблемите на културата изисква твърде продължителна подготовка. Уместно е да припомним мисълта на А.В.Луначарски, че културният човек трябва да притежава три дипломи за висше образование - една на дядо му, една на баща му и една своя. Очевидно, културата не може да се придобие "на бърза ръка", изисква се време, нужни са опитът и знанията на поколенията.
Културното пространство на държавата представлява своеобразен пазар, който се състои от граждани, купуващи култура, и други, които продават култура.
Да уточним две понятия:
- Елитно общество - отбрана част от дадена социална група.
- Елитарен продукт - продукт, който е предназначен за елита или изхожда от него.
 На културния пазар купувачите и продавачите се делят също на две групи - обикновени и елитни купувачи и обикновени и елитни продавачи.
През последните десетилетия, с бурното развитие на съвременната икономика голяма част от населението твърде бързо започна да разполага с допълнителни средства, които му позволяват да отиде на културния пазар и да си купи културен продукт. С други думи, количеството на потребителите на културен продукт нараства. Това нарастване обаче е основно за сметка на обикновените купувачи на културния продукт.

Елитната част на потребителите на култура

се увеличава много бавно. За нейното формиране се изисква много време (три дипломи за висше образование). Затова тези, които на културния пазар продават култура, в стремежа си да спечелят колкото може повече пари, насочват своята продукция именно към обикновенните потребители на култура, защото те са многобройната маса от купувачи. А елитните купувачи на култура поради своята малобройност не представляват особен финансов интерес за продавачите на култура, те не са масовият потребител на културния пазар.
Елитните продавачи на култура са твърде малко. Това са хора, надарени от природата с особен талант, те са, както казва народът, "белязани от Господ". Както показват някои американски статистики, такива са само 5% от населението. Очевидно, само една малка част от тях се занимават със създаване и съответно продаване на културния пазар на елитарно изкуство.
Обикновените купувачи на култура

не се нуждаят от елитарен продукт

Той за тях е неразбираем и затова - ненужен. Те могат да консумират продукта, който е създаден от обикновените продавачи на култура, за него не е необходимо да са част от малката елитарна група на създатели на култура. По този начин многочислената група на обикновените купувачи на култура успешно се обслужва от многобройните производители на обикновена култура.
Какво би станало, ако групата на елитарните потребители на култура рязко нарасне и естествено се ориентира към елитарна културна продукция? Очевидно, за духовната култура на държавата това е много добре, но това не е добре за обикновената част от търговците на култура, които ще изгубят своите клиенти. Във финансовия интерес на този тип продавачи на култура е да се съхранява и разширява, колкото може повече, количеството на обикновените купувачи на култура, които те обслужват. Само така може, например, да се обясни създаването на продукции като "Биг брадър" и други, в които героите ядат пюре от червеи и крем от хлебарки под зоркото око на специално жури, председателствано от Азис. На каква култура централен телевизионен канал възпитава подрастващото поколение? Къде е Шопен, къде е Азис! За съжаление, на културния пазар създателите на посредствен продукт могат да печелят само ако

купувачите са с примитивни културни потребности

Под елитарен продукт не бива да се разбира само произведение, например, музикално, което е сложно по своята структура и се изпълнява от огромно количество изпълнители, какъвто е случаят, например, с "Реквием" от Верди. Елитарна може да бъде и една най-обикновена на вид, но прекрасна по своята мелодична особеност и емоционално въздействие песен, като например "Полегнала е Тудора" от Филип Кутев.
Елитарното, високото изкуство е такова, независимо от това дали е предназначено за слушатели (купувачи), които вече имат твърде добре развити професионални интереси, или към онези, които неотдавна са почувствали нужда от разширяване на своята култура и са започнали да се интересуват и да усвояват този пазар на прекрасното.
Кой и как може да съкрати пътя за създаване в страната на все повече елитарни купувачи и продавачи на нашия национален културен пазар? Естествено, това сме ние, гражданите, семейството, гражданското общество и държавната власт, която нашето общество е избрало, за да ни представлява и да реализира на практика нашите интереси. В какво трябва да състои тяхната роля?
Формирането на

личността започва от семейството

Там се създава човекът. Тези начални, първи години, са най-важни. Има много хубава руска поговорка, която гласи, че "човек се възпитава, докато лежи напреко на кревата". След като подрасте и вече започва да лежи "по дължината на кревата", процесът на възпитанието е завършен. Каквото се е получило, това остава за цял живот. Там, в традициите на семейството , се натрупват и въпросните три дипломи, които изграждат в крайна сметка неповторимата културна атмосфера в обществото.
Изключително важна е ролята на училището. В него децата получават различни полезни знания. Но не знанията са най-важното. Основната задача на училището е да научи децата социално да общуват с обкръжението, в което живеят. Трябва да се научат да различават доброто от злото и да получават удоволствие от добротата, която проявяват към другите; да уважават истината и да се борят за нейното утвърждаване; да ненавиждат лъжата и измамата; да проумеят, че действителната ценност на човека се състои в неговия натрупан културен и интелектуален потенциал, а не в неговите големи финансови възможности. Училището трябва да се гордее със своя хор, със своя оркестър, със своя театрален състав, а

не с броя на компютърните класове

Прав е един от най-големите детски руски писатели, когато твърди, че децата не бива да се допускат до компютъра, докато не навършат 13-14 години - възраст, при която в тях вече са формирани представите за действителните човешки ценности. В ранната детска възраст детето не е в състояние само да се ориентира в безкрайното визуално пространство кое е добро и нужно и кое е лошо и вредно.
В това отношение трябва да му помогнат неговите родители, но те не са вкъщи, те работят и печелят пари. И на детето, за да не им се пречка, му купуват компютър, за да ангажират свободното му време.

И родителите свободни, и детето заето!

В резултат словарният запас на младите хора все повече намалява и опростява, а проблемът с писменото излагане на мислите става все по-трагичен. От заобикалящите го екрани детето научава колко е лесно и просто да убиеш човек, как тези убийства се извършват непрекъсното и колко многообразни са сексуалните технологии между човеците. Каква ти тук литература, музика, живопис, театър и обществена нравственост!
Изключително важна е ролята на държавата в лицето на отделните власти, които ние, гражданите, сами избираме. Нейната дейност е многостранна, но навярно три са главните направления, чрез които се осъществява въздействието и управляването на културата. Това са бюджетните средства, културните програми и цензурата върху онова, което се допуска за продажба на културния пазар.
Никаква култура не може да се отгледа и да се създаде,

ако няма пари за образование, за наука

за културни прояви, ако няма съвременен закон, който да покровителства спонсорството, да дава данъчни облекчения за книгоиздаването, цените на билетите за важните културни събития да не са недостъпни за обикновените граждани. Как да не ти стане тъжно за нас, българските граждани, когато виждаме, как в Европа Берлинската филхармония под ръководството на най-добрите световни диригенти изпълнява шедьоврите на симфоничната музика на прекрасно уреден за култулни прояви терен пред многохилядна публика?
Кой, освен държавата, чрез специален цензурен орган може да ограничи показването по екрани на

безкрайно количество убийства и бездарни програми?

Според статистика на ЮНЕСКО американският младеж в рериода от 8 до 18-годишна възраст наблюдава от екрана 11 000 убийства, а неговият руски връстник - около 21 000. На колко екранни убийства е свидетел в тази възраст нашият български младеж не знам, но сигурно са много. Защо след всичко това се учудваме, когато ученик влиза в училището и започва да разстрелва безразборно своите съученици и учители.
Думата "цензура" в областта на културата плаши много деятели. Интересно, всички те се борят за строг санитарен контрол върху качеството на хранителни продукти, които купуваме на пазара. Ние протестираме, когато ни продават развалени яйца. Защо трябва да е безконтролна продукцията, която ни продават на културният пазар? Къде е логиката?
Въпросите, свързани със създаването на благоприятно културно пространство в страната, са многобройни и сложни, но това не означава, че те са нерешими. Тяхното решаване зависи от нас, гражданите, които избираме властите, за да ни управляват.