Четенето като начин на живот

Когато си малък, ти се иска да си голям... Когато си голям, ти се иска да си малък... Тези твърдения са едни от очевадните прозрения на много хора по цял свят. Но "облечени" в декора и цялостната концепция на най-свежия проект на БНТ "Малкото голямо четене", като че ли придобиват още по-дълбок смисъл.
Предаването е своеобразно продължение на "Голямото четене", като след избора на любимата книга на българите през м.г. ("Под игото") от екипа на медията предлагат на Би Би Си да направят същото, но с детска литература. В британската медийна корпорация сигурно са се спукали от яд, че тази оригинална идея не е хрумнала първо на тях самите, но дават картбланш на БНТ да реализира проекта така, както намери за добре. И талантливият млад екип на предаването го прави по изключителен начин не само с рекламните спотове, анонсиращи проекта, но и с първите излъчвания на същинското начало на "Малкото голямо четене".
Впечатлява не само сполучливият избор на водещата - младата актриса Гергана Плетньова. Тя като същинска Пипи Дългото чорапче неусетно успява да скъси дистанцията с детството на по-възрастните зрители, а малчуганите край нея се чувстват по-големи и значими. Като че ли и другият водещ Васил Дуев, и сценаристите на предаването в лицето на поетесата Ида Даниел, авторът на разкази и романи Богдан Русев и журналистът Тодор Пеев, както и режисьорката Ема Константинова, и другите зад кадър не само очароват публиката пред телевизионните екрани със свежите си идеи, но и запалват удоволствието от навлизането в различни светове, създавани от магията на детските книги.
Кампанията на "Малкото голямо четене" обхваща не само децата, но и техните родители, та чак до бабите и дядовците. Всички те биват провокирани от умните хора в предаването - малки и големи - да разсъждават за уж общоизвестните истини - колко е хубаво да се потапяме по-често във вълшебния свят на книгите, особено на детските. На българите е предоставена и възможността пряко да участват в избора на любимо заглавие от литературата, предназначена за малчуганите, като пращат писма или гласуват на сайта malkotochetene.bnt.bg. Така не само всяко дете има шанса да посочи своя фаворит сред книгите, а и възрастните да си спомнят какви произведения са ги вълнували, когато са били малки.
Дали в края на кампанията за любима детска книга ще бъде избрана творба на български автор, може би не е чак толкова важно. Предполагам, че и за авторите на тв поредицата ще е напълно достатъчно, ако провокират зрителите да станат отново читатели. Отново да говорят за книги, да препрочитат, може би да разтворят томчета с непознати заглавия или автори, да препоръчват на децата си своите любими автори...
А най-хубавото може би е, че пътят, по който ни насочва "Малкото голямо четене", изобщо не е назидателен. (Дано така и продължи.) Предаването е поднесено като интересна игра, в която с готовност се включваме и ние, възрастните, преплитайки носталгията си по детската литература с плахата надежда, че четенето на книги все още може да бъде начин на живот. Въпреки по-лесния за някои избор на тоталното чалгализиране и вторачването в сериалите...