Частицата на Бога ще се види до две години

Доц. ЛЕАНДЪР ЛИТОВ е ръководител катедра "Атомна физика" и преподавател по физика на елементарните частици в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Провежда опити в CERN от 1992 г. Поканен е от БНТ за водещ на предаването "Красива наука", чието първо излъчване ще е на 16 април от 17 ч.


- Доц. Литов, как се съгласихте да станете водещ на телевизионното предаване "Красива наука"?
- Трудно и след дълго уговаряне. Всъщност причината да приема е една-единствена: смятам, че подобно предаване е изключително важно за България. През последните 20-ина години реално нямаме телевизионни програми, които на достъпен език да разказват с какво се занимава съвременната наука. А младите хора все по-малко искат да се посветят на научна дейност. И в резултат много скоро нашата икономика ще се окаже без висококвалифицирани специалисти и научен потенциал. Просперитетът на една държава в ХХI в. се определя не от нейната територия, не какви полезни изкопаеми има и от броя на населението. А от това колко е висока квалификацията на хората. Затова смятам, че предаване като "Красива наука" е страшно полезно, надявам се да привлече млади хора на научното поприще или най-малкото да ги ориентира към технически дисциплини.
- Как се сработвате с другата водеща на "Красива наука" Мария Силвестър?
- Първото ми впeчатление е, че тя е актриса, която притежава широка обща култура, и е интересен човек с много бърз ум. Мисля, че добре ще се сработим.
- Може ли състезание, което представя науката по забавен начин, да бъде трамплин за младите учени? Какво преди време послужи за трамплин на вас самия?
- Състезанието е една от формите за проява на натрупани знания, умения и желания. Във "Fame lab" ("Лаборатория за слава") участват и млади български учени, които се опитват да представят работата си по забавен начин, като покажат колко интересна е науката, която може да се прави и в нашата страна. За да разкриете вътрешната красота на едно нещо, трябва да го опознаете, да го видите отблизо. А именно това е целта на подобни прояви.
Що се отнася до мен, на такива състезания не съм се явявал. От дете много се увличах по фантастиката, после бях заинтригуван от физиката. И сега се занимавам с физика на елементарните частици - област, която се опитва да отговори на съвсем простички въпроси: кои са елементарните съставящи на материята и как те взаимодействат помежду си. Другата формулировка на този въпрос е как се ражда Вселената и как се развива. Трудно биха могли да се измислят по-фундаментални и интересни въпроси.
- Вашите студенти участват ли във "Fame lab"?
- Не само участват, а един от моите докторанти - Ивелин Кожухаров - преди две години дори спечели състезанието. То е изключително полезно и за младите учени, и за публиката.
- Предаване за младите учени е хубаво нещо, но телевизията едва ли може да обърне толкова внимание на науката, колкото държавата да се ангажира с развитието й...
- През последните две десетилетия науката не само не бе развивана, а всячески бе потискана и оставена като антиприоритет. Малък пример: в ЕС България е единствената страна, която не е договорила никакви пари за наука от европейските фондове. Няма друга такава държава! Всички други новопостъпили членки на съюза използваха тези фондове, за да дадат тласък на науката. А у нас за тези години бе унищожен научният потенциал, огромна част от младите хора замина за чужбина, а малкото останали, които се опитват да работят в България, постепенно застаряват и се пенсионират. Заради редуцирания ни потенциал се образува огромна дупка, а това е страшно!
- Докъде стигнаха експериментите на CERN с Големия адронен колайдер?
- Ускорителят демонстрира отлична работа. Големият адронен колайдер е съставен от изключително сложни системи и ние сме показали, че можем правилно да работим с тях, разбираме детекторите и бързо стигаме до качествени резултати. Имаме т.нар. Стандартен модел, описващ тази част от света, която ние познаваме достатъчно добре. Направихме допълнителни проверки и не само получихме потвърждение на Стандартния модел, но и разбрахме как той работи при по-високи енергии.
Машината пак бе пусната тази година. Опитваме се да вкараме ускорителя в нов режим, когато ще имаме много по-интензивни снопове в него, без да изменяме енергията. Буквално за около седмица успяхме да получим данни, чийто обем се равнява на половината от събраните през 2010 г. Сега се правят допълнителни настройки на машината. Очакванията са, че до края на април ще се окажем в ситуация, в която, ако има нови явления, ние ще сме в състояние да ги наблюдаваме. Оттук нататък е въпрос на късмет кои нови сигнали за физика извън Стандартния модел ще се проявят най-напред и кога ще ги видим. Чакат ни две години набор на данни - през 2011 и 2012 г. ускорителят ще работи почти непрекъснато.
- Колко българи работят в CERN?
- В регистрите на организацията са записани стотина българи, които идват, работят, заминават си, пак се връщат... Но във всеки един момент там може да се наброят около 30-40 учени от нашата страна.
- До каква степен специалистите ни са равностойни и конкурентоспособни на колегите си от други страни?
- Във всяко едно отношение сме на много високо ниво. Слава Богу, във физиката имаме изключително сериозни традиции, специалисти и отлично подготвени млади учени, които по нищо не отстъпват на колегите си от най-реномираните университети по света. Нашите студенти имат възможност да участват във важни експерименти на CERN, без да бягат от България. Въпреки че тук нямаме достатъчно поддръжка и финансиране. Иначе хората ни са подготвени и нивото на изследванията е изключително високо.
- От CERN обявиха, че по време на експериментите с Големия адронен колайдер се очаква да бъде открита т.нар. частица на Бога...
- Ние си даваме сметка, че това не е лесна работа. Проблемът е следният. Ако частицата на Бога я има, тя се ражда, но заедно с нея се появяват и други частици. Грубо казано, на 10 милиарда такива частици се ражда по един Хигс-бозон. Задачата е от тези 10 милиарда да се "изкопае" едничката. За целта трябва да наберем достатъчно голяма статистика и всички разчети показват, че ще са ни необходими 2 години непрекъсната работа. И ако го има този Хигс-бозон, ще извадим сигнал и ще я видим тази частица на Бога.
- Може ли да се каже, че божественото започва там, където свършва знанието? И има ли според вас противоречие между науката и религията?
- Изследванията с колайдера са блестящ пример, че няма такова противоречие. Експертите, работещи по проекта, са от цял свят, с различни вероизповедания, което по никакъв начин не ни пречи да говорим на общ език и да извършваме важни научни изследвания. Религията е въпрос на вяра в Бог. Това, което знаем, е, че съществува някаква реалност - Вселена, в която живеем, и се опитваме да изследваме как е устроена тя. Ако е направена от Бог, искаме да разберем как точно го е сторил и как функционира. Учените не са богове, ние няма да създаваме нов свят.
Ако човек погледне историята и как се е развивало човечеството, ще види, че винаги е имало явления, които сме разбирали, и такива, които са били непонятни за нас. И оставяхме на Бога да отговаря за тези, които не сме разбирали. След време започваме да ги обясняваме, махаме оттам Бог и той започва да отговаря за нашето друго неразбиране на нещата. С развитието на знанието ни Бог започва да отговаря не за по-малко, а за все повече неща, защото колкото повече знаем, толкова повече започваме да питаме. Така че "божествените отговорности" все повече се разширяват. Но това, разбира се, е много условно.
- А вие вярващ ли сте?
- Вярата е нещо дълбоко лично. Но трябва да се знае, че вярата по никакъв начин не пречи на извършването на научни изследвания. Когато човек се занимава с наука, той трябва да бъде максимално обективен. Защото, ако се базира само на вярата си, независимо каква е тя, той много скоро ще получи онзи резултат, в който вярва, и той ще се окаже неистински.
- Да вярваме ли, че ще бъде създадена машина на времето?
- От физическа гледна точка няма закон, който забранява съществуването й. Гьодел още през 20-те години на ХХ в. е доказал с теорема възможността за съществуване на машина на времето. Ако ние обаче допуснем, че можем да я направим, трябва да се откажем от един основен принцип, който сме приели, че е верен - принципът за причинността. Казваме, че следствието винаги стои след причината. Ако се откажем от този принцип, физиката по никакъв начин не забранява съществуването на машина на времето. Нещо повече, има такива модели, които ясно показват какви са вариантите за реализация на подобно нещо. Експериментите с ускорителя LHC при малко повече късмет може евентуално да покажат наличието на т.нар. дупки на червеи - преходи в пространството и времето, през които се реализира машина на времето. Подобни явления, ако съществуват, ще се наблюдават от учените. Принципно машина на времето може да се направи. Но няма да е скоро.