Сатирикон
Чакай и се надявай!
/ брой: 7
Българинът обича да прави главно три неща: далавери, кал и добро впечатление. И други неща умее, но не изпитва такова удоволствие.
Особена суетност гони нашия човек какво ще кажат другите народи за него. И дали ще го потупат по рамото. За едното потупване той е готов да хариже безплатни военни бази, да се откаже от Южен поток, от хляб и вода даже! За едното потупване българинът ще се понаведе и гащите си ще изуе, стига да не е много болезнено.
Затова той гледа да измаже фасадата на къщата си, а откъм двора оставя напукан кирпич. Носи копринени ризи, а вратът му кирлив. Черпи съседни държави с безплатна вода, а децата му пият манган. Окичва колата си с американското флагче, но в жабката пази сваленото руско. За всеки случай.
Българинът много уважава културата. Ако е млада и хубава, уважава я няколко пъти. Българинът обича да пее, но предпочита да пие. А най-много обича да скандира. 45 години цял народ крещя "У-рааа!", а днес половината твърдят, че са викали само "У-у-у!" И си вярват.
Българинът свято тачи закона. Законът на джунглата. И умре да го спазва.
Българинът умее да люби. О, как умее да люби той! Но предпочита да мрази. Ако жената на българина преспи с Ален Делон, е курва, но ако направи с прекия му началник, това е друга работа.
Българинът обича да се смее. Най-вече над останалите българи. Напишеш басня за простотиите на някоя тиква и от човещина спестиш името му, а той чете и се смее: "Леле, що е тъп тоя Цецо!"
Българинът обича да пие. Мургави алхимици му забъркват дайкири от натриев бензоат, сода каустик и терпентин, а нашият човек пие, пие и намига на циганина: "Брат ми, тая троен препек ли е?" И запява Марсилезата.
Българинът обича свободата. Но предпочита игото. И прави всичко възможно да го вземат в робство. Дига цените на вода и ток, спазва различни видове ембарго. Внася мормони и СПИН, дори ядрени бойни глави е готов да внесе, ъвкорс! Разсипва земеделието и военната си промишленост, играе гол кючек, валутата си е готов да прикрепи към албанския динар, глава си дава барабар с хубава Яна, само и само да го вземат в плен, в Шенген, в Аспен...
Най-накрая признава за папата. Ние, казва, го таковахме. И неплатените данъци на Тръмп, и махмурлукът на Меркел, и изчезването на динозаврите, и лошият дъх в устата на Ким Чен Ун, обаче ни вземете!
Оттатък, вместо Жан-Клод Юнкер, се обажда Граф Монте Кристо: "Чакай и се надявай!"
Добре бе, джанъм, окей! Българинът умее да чака. С векове.