На фокус
Бюджетни врътки
Управляващите дават постоянно примери за калпаво законодателство
/ брой: 211
Ако за десет години управляващите се научиха да правят нещо добре, то е да пишат калпави закони. Оставяме настрана съдържателната страна на проблема от чисто юридическа гледна точка. Въпросът тук е във "врътката", на която се научиха съвременните нормотворци. Те всекидневно правят опити да прокарват промени в основни закони, засягащи развитието на цели сектори, чрез преходните и заключителните разпоредби в други закони. Според изследване на изданието "Юридически барометър" за първите шест месеца на годината чрез преходните и заключителни разпоредби на приети 7 нови закона и 54 закона за изменение и допълнение се предвиждат изменения и допълнения в 207 други закона. Заедно с 47-те закона, които законите за изменения и допълнение пряко променят и допълват, общият брой на изменените и допълнени закони през периода януари юни 2018 г. възлиза на 254. Така един закон, приет в рамките на този период, изменя и допълва средно около 4 други закона.
Модел
Българският законодател (разбирай мнозинството на ГЕРБ) утвърди модел на приемане на множество и то често значими изменения в правната уредба чрез преходни и заключителни разпоредби, без да се съобразява дали има връзка между основния законопроект и изменяните нормативни актове. Тази практика доказва нежеланието определени промени да бъдат разгласявани предварително и води до прокарване на предложения без ясно изразени мотиви, а често и до избягване на дебата по дадени теми, твърди изданието "Юридически барометър".
Примерите за тази практика не секват. Последните бяха дадени с проектобюджета на държавата и бюджета на Здравната каса. Оказа се, че бюджетът на НЗОК, одобрен от нейния Надзорен съвет, освен финансовите параметри съдържа и над 50 страници ключови промени във всички основни здравни закони. Съвсем логично промените в основните здравни закони, които управляващите се опитват да прокарат по скандален начин - без обществена дискусия, през преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК, веднага предизвикаха брожение и недоволство. Здравният министър Кирил Ананиев и шефът на касата Дечо Дечев влязоха в открито противоречие при опитите си да обяснят какво точно възнамеряват да правят по крайно чувствителни за обществото теми като фонда за лечение на деца и плащането на лекарствата.
Фонд
От следващата година фондът за лечение на деца трябва да се закрие, а работата му да се поеме от НЗОК. С мотива за повече ефективност здравните власти смятат да направят пореден опит да се отърват от обществения съвет, който през годините е разкривал редица проблеми и неуредици в работата на фонда. Шефът на касата Дечо Дечев обяви, че Общественият съвет няма да остане, защото за него няма място в новата структура, която ще извършва чисто експертна дейност. Здравният министър Кирил Ананиев се опита да потуши назряващия скандал. Дискусията за това дали да остане общественият съвет все още тече, каза Ананиев. Той обеща, че при всички случаи това, което децата ще получават от фонда, няма да е по-малко, отколкото досега.
Друга съществена промяна, този път в Закона за лечебните заведения, също се прокарва чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджета на НЗОК. Според нея нови болници ще се разкриват след решение на парламента.
Лицензи
Други промени в преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон предвиждат всички болници да преминат през мащабно прелицензиране, за да продължат да осъществяват дейност. Това ще се прави от новата мегаагенция, за която вече стана ясно, че се създава със същия закон. Така болниците ще бъдат наново проверявани дали отговарят на здравните изисквания и медицинските стандарти, като от решението на новия орган ще зависи дали ще запазят дейността си, дали ще изгубят лиценза си за част от дейностите и т.н. Това според хора в бранша има голям корупционен потенциал, още повече че новата комисия се явява наследник на агенция Медицински одит, известна в медицинските среди с това, че се ползва като бухалка или чадър над определени болници, заради което е обект на разследване от прокуратурата.
В преходните и зaключителните разпоредби на Закона за бюджета се предлага и една не особено популярна мярка - хората, които са се пенсионирали, няма да могат да работят като държавни служители. Тя ще засегне и заварените случаи. Макар и да е крачка в правилната посока, промяната няма да важи за силовите ведомства, където реално са най-младите пенсионери, но пък ще обхване част от административните длъжности в тях, на които хората са назначени по Закона за държавния служител. Пак с преходните разпоредби се ревизира и бюджетът за тази година със 100-те млн. лв., които премиерът Борисов обеща на полицаите за увеличение на заплатите им, след като те излязоха на протест.
Излишък
Другата врътка, която редовно се използва от властта през последните години, са манипулациите с бюджетния излишък. Правителството залага дефицит и в бюджета за следващата година, въпреки че икономиката ни пета поредна година върви нагоре с ръстове от над 3%, а от 2016 г. насам хазната излиза на плюс. Само до края на септември тази година излишъкът бе достигнал 2,7 милиарда лева. Публикуваният проект за държавния бюджет за 2019 г. обаче отново е с превишение на разходите над приходите с 0,5%. Планираният дефицит е 600 млн. лв. при очакван размер на икономиката от над 116 млрд. лв. Прогнозата на правителството е за 3,7% ръст на БВП, а за тази година очакванията са за 3,6%.
Планирането на дефицити вместо балансиран бюджет или бюджет с излишък стана любима практика на правителствата през последните години. Обикновено се раздуват предимно капиталовите разходи, които след това не се изпълняват. Така се развързват ръцете на правителството да харчи, както намери за добре, без да търси санкция от Народното събрание. Според актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., която е част от проектобюджета, балансирането на приходите и разходите е оставено чак за 2020 г. Бюджетът изглежда малко странно на фона на изпълненията от предходните три години. През следващата година се прогнозира дефицит, при положение, че три години подред имаме излишъци. Това е още по-озадачаващо, предвид очакванията за забавянето на световния икономически растеж, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Параметрите
Силовите ведомства ще разполагат с рекордни бюджети и през следващата година въпреки липсата на каквито и да е реформи. Според проектобюджета, изготвен от финансовото министерство, МВР и Министерството на отбраната ще изхарчат около 300 млн. лв. повече спрямо 2018 г. Тази година парите на МВР са 1,296 млрд. лв., като тук не влизат допълнителни траншове, отпускани извънредно през годината. Догодина полицията ще получи рекордното увеличение от 218 млн. лв. Най-много средства ще се похарчат за заплати - от над 1,5 млрд. лв. общ бюджет за 2019 г. близо 1,4 млрд. лв. ще се дадат за заплати. Една от причините за увеличението е, че в началото на годината под страх от протести по време на европредседателството премиерът Бойко Борисов обеща на полицаите 10% по-високи възнаграждения и скок с още 10% през 2019 г., ако полицията покаже добри резултати. От години заплатите са най-големият разход за вечно недостигащия бюджет на полицията. Това е и основната причина за лошата материална база. Догодина МВР ще има за капиталови разходи едва 15 млн. лв. при 22 млн. лв. т. г.
С малко над 82 млн. лв. се увеличава бюджетът на военното министерство. Сега парите му са 1,193 млрд. лв., а за 2019 г. са предвидени 1,277 млрд. лв. В тези суми не се включват парите за модернизация на армията. Общата сума за тях е над 4,4 млрд. лв., които ще се плащат на вноски години наред. Отново се разрази спор за парите на съдебната власт. За 2019 г. ВСС е изчислил, че на системата й трябват 769 млн. лв. Кабинетът предлага да се отпуснат 666 млн. лв.
Заложените в бюджета за догодина приходи са в размер на 43,857 млрд. лв. - с около 5,6 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение за тази година. В същото време държавата планира да похарчи 44,457 млрд. лв. Ръстът е с 5,1 млрд. лв. спрямо тазгодишните разходи. Той се дължи основно на по-голямата издръжка на персонала, на повишени субсидии, социални плащания и капиталови разходи. Допълнителен ръст ще дойде и от изместване на разходи, нереализирани през 2018 г.
Продължава увеличението на минималната работна заплата. Догодина тя вече ще е 560 лв. Управляващите планират от 2020 г. тя да стане 610 лв., а от 2021 г. - 650 лв. Бюджетът е най-щедър към държавните служители и всички, които взимат бюджетни заплати. С 10% средно ще бъдат увеличени възнагражденията в бюджетния сектор, като за всеки служител покачването на заплатата ще е индивидуално според резултатите от проведената атестация. Заедно с ръста на минималната заплата тази мярка ще струва 560 млн. лв. допълнителен разход на хазната. Увеличават се и разходите за отбрана, като целта е да бъде спазено изискването те да достигнат 2% от БВП до 2024 г. През 2019 г. парите за военните ще възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58% от БВП.
Въпреки критиките на бизнеса максималният осигурителен доход се вдига от 2600 на 3000 лв. За поредна година правителството планира да вдигне минималния осигурителен доход за земеделските стопани от 350 на 560 лв. Досега обаче опитите за изравняване на прага за осигуряване на земеделците с минималната заплата винаги се препъваха в парламента. От 1 юли 2019 г. таванът на пенсиите става 1200 лв., а всички останали пенсии ще бъдат актуализирани с 5,7%. Общините ще получат от централния бюджет общо 3,740 млрд. лв., което е с 476,7 млн. лв. повече. Те ще отидат за покриване на разходите по делегираните дейности, за капиталови ремонти, зимно поддържане на пътищата и по-голяма изравнителна субсидия. Бюджетът за 2019 г. е разчетен при 3% средногодишна инфлация, която в края на годината се очаква да се забави до 2,6%. В края на тази година обаче финансовото министерство очаква поскъпването на стоките и услугите да достигне 3,4%, докато средно за цялата 2018 г. инфлацията се очаква да бъде 2,7%. Това е почти двойно от първоначално очакваните 1,4%.