Бунтарят социалист на днешна Америка - 2

"Спорният въпрос в капиталистическата демокрация се свежда до следното: или бедността ще използва демокрацията, за да спечели борбата със собствеността, или собствеността, страхувайки се от бедността, ще разруши демокрацията."

Енюърин Бевън (1897-1970), британски лейбърист от Уелс

От 2006 г. Бърни Сандърс печели изборите в щата Върмонт за едно от двете полагаеми му се места в Сената. През своето вече 13-годишно пребиваване досега в Сената, след като печели изборите за място в горната камара на Конгреса през 2012 и 2018 г., Сандърс има съществен принос за повече от 500 поправки на закони, измежду които са забрана на вноса на стоки, за чието производство е използван детски труд; финансиране със сто милиона долара откриването на обществени здравни центрове; публичен списък на висшите чиновници от Министерството на отбраната, които търсят служба във фирми, изпълняващи поръчки за Пентагона, и пр.

През 2008 и 2009 г. Сандърс се обявява решително срещу държавното подпомагане на закъсалите по време на кризата частни банки и други финансови компании. На 10 декември 2010 г. произнася прочутата си 8 и половина-часова обструкционистка реч в Сената, за да забави и евентуално да повлияе отрицателно върху гласуването за ново намаление на данъците, като обвинява законодателите, че

ще облагодетелстват най-богатите

в САЩ. В средата на декември 2009 г. Сандърс успешно прокарва поправка, която осигурява 11 млрд. долара за обществени здравни центрове, особено в селските райони. През септември 2017 г. заедно с 15 сенатори внася законопроект за индивидуално осигуряване за дентално и очно здраве. През април 2017 г. Сандърс внася проектозакон за вдигане на минималното почасово заплащане на наети с федерални договори на 15 долара на час, повишение спрямо по-раншно предложение на Демократическата партия в размер на $12. На 9 май 2018 г. предлага Демократичен закон за работното място, който разширява правата на трудещите се, като улеснява членуването им в профсъюзи. Средната седмична работна заплата през 2018 г. за членовете на профсъюзите в САЩ е 1004 долара, а за нечленове - 802. Сандърс се бори за отмяна на някои ограничения на правата на трудещите се и други антипрофсъюзни наредби.

След разкритията през ноември 2017 г. на "Перъдайс Пейпърс" и най-новия доклад на Института за политически проучвания, че само трима души (Джеф Безос, Бил Гейтс и Уорън Бъфет) притежават повече богатство, отколкото долната половина на населението в САЩ, Сандърс заяви, че "ние трябва да сложим край на глобалната олигархия" и че "ние се нуждаем, в Съединените щати и в целия свят, от данъчна система, която е честна, прогресивна и прозрачна".

В областта на външната политика Бърни Сандърс подкрепя санкциите срещу Руската федерация, но на 12 юни 2017 г. единствено той, заедно с републиканския сенатор Ранд Пол, гласува против резолюцията на Сената за налагане на санкции, понеже е убеден, че могат да заплашат "ядрената сделка" с Иран, от която по-късно Тръмп се отказа. Същевременно именно Сандърс, заедно със сенатора от Демократическата партия Крис Мърфи и сенатора от Републиканската партия Майк Ли инициираха, на основание на резолюцията на Конгреса от 1973 г. за военните пълномощия, спиране на военната помощ на САЩ за Саудитска Арабия, за да бъде прекратена нейната военна интервенция в Йемен, довела до стотици хиляди цивилни жертви.

Социологическо проучване през август 2011 г. на Public Policy Polling посочи 67% одобрение за Бърни Сандърс и 28% неодобрение, като го класира

на трето място по популярност

сред сенаторите в САЩ. Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP) и Националният справочник на лидерите (NHLA) му дават по 100% одобрение за неговите изяви в Сената. През 2015 г. той беше обявен за един от водещите пет сенатора. В допитване през ноември 2015 г., извършено от "Morning Concult", сенаторът от Върмонт получи 83% одобрение, най-високо всред всички останали негови колеги. Телевизия "Фокс Нюз" посочи най-висока телевизионна популярност именно на Сандърс, с предимство от 28 пункта пред следващия го политик. През април 2017 г. допитването в национален мащаб "Харвард-Харис" посочи, че Бърни Сандърс има най-висок показател на одобрение сред политическите фигури, включени в списъка, който резултат беше потвърден и при следващи проучвания на общественото мнение.

Заради своите политически възгледи Сандърс е недолюбван от медиите, които са в ръцете на едрия капитал. От своето избиране през 1990 г. в Камарата на представителите, със следващите му преизбирания, а после пребиването му в Сената от 2007 г. досега, Сандърс става независимия политик с най-дълъг стаж в Конгреса на САЩ. 

Медиите веднага поеха "правилния" курс. Омбудсманът на в. "Ню Йорк Таймс" отбеляза, че печатното издание минимизира информацията за предизборната кампания на Сандърс в полза на другите кандидати. Съотношението между материалите за Доналд Тръмп и Бърни Сандърс е 63:14. В статиите за сенатора от Върмонт тонът е отхвърлящ, дори жлъчен понякога. Повечето от публикациите за него се занимават с възрастта му, външния му вид и стил, а не с неговата позиция. През септември 2015 г. изследване показа, че трите най-големи телевизионни мрежи - CBS, NBC и АВС - са посветили 234 минути за новини, свързани с Тръмп, и само 10 минути - за Сандърс.

Независими социологически проучвания по същото време сочат, че ако на изборите един срещу друг застанат Сандърс и Тръмп, резултатът от гласуването би бил 53% срещу 39% в полза на първия. Но за да не се получи тази ситуация, грижа имаше ръководството на Демократическата партия (ДП). През юли 2016 г. пробив в електронната поща на Националния комитет на партията неопровержимо доказва, че неговото ръководство фаворизира Хилъри Клинтън спрямо Бърни Сандърс. Екипът на комитета многократно повтаря своите незаконни предпочитания, превръщайки ги във въпрос на партийна лоялност в южните щати. Председателят на Националния комитет Деби Васерман нарича мениджъра на предизборната кампания на Сандърс "магаре" и "проклет лъжец".

Ръководството на ДП имаше възможност пряко да влияе върху избора на своя кандидат за президентския пост за 2017-2021 г. посредством т.нар. суперделегати за конгреса, където се състоя процедурата. "Суперделегатите" са членове на висшето партийно ръководство, които имат право да номинират по собствено желание даден кандидат за официалната кандидатура на ДП за президент, без да са обвързани с резултатите от първичните избори в отделните щати. През 2016 г. "суперделегатите" бяха 18% от всички членове на партийния конгрес за определяне на съперника на Републиканската партия за стопанин на Овалния кабинет, т.е. имаха 714 гласа от общо 4051. В огромната си част те подкрепиха Хилъри Клинтън срещу Бърни Сандърс. Едва през 2018 г., под натиска на мнозинството от своите симпатизанти, ръководството на ДП реши да ограничи правомощията на "суперделегатите" при определянето на кандидата за президент. Това намаляваше риска Сандърс да бъде ощетен от ръководството на партията при гласуването на конгреса през лятото на т.г.

Сега, четири години по-късно,

"дълбоката държава"

в САЩ отново гледа на Бърни Сандърс като на "опасен социалист", въпреки неговата ясна декларация, че няма намерение да предлага обобществяване на средствата за производство и другите големи стопански единици. Но със своите намерения да подобри стандарта на трудещите се в САЩ и отрицателното си отношение към големите корпорации, които в гонитбата за свръхпечалби изнасят своя бизнес извън територията на страната, Сандърс несъмнено представляваше заплаха за едрия капитал.

Затова неолибералните кръгове впрегнаха всичките си усилия в подкрепа на предизборната кампания на Джо Байдън за спечелване на номинацията на ДП за кандидат за президент. Последователно "правилният" избраник на "дълбоката държава" успя да спечели първичните избори в щатите Айова, Тексас, Северна Каролина, Вирджиния, Масачузетс, Тенеси, Алабама, Аризона, Илиноис, Айдахо, Мейн, Мичиган, Мисисипи, Мисури, Вашингтон и натрупа значителна преднина в броя на "обвързаните делегати" за конгреса на ДП, отложен за август поради пандемията с коронавирус, засегнала чувствително и САЩ.

На 8 април Бърни Сандърс официално се оттегли от борбата и Джо Байдън остана единствен кандидат за номинацията на ДП за президентските избори на 3 ноември.

Има ли реален шанс Джо Байдън срещу Доналд Тръмп? Немалко зависи от развитието на секс скандала с Тара Рийд, подала оплакване на 9 април пред полицията във Вашингтон за извършено сексуално насилие срещу нея през 1993 г. от Джо Байдън, тогава сенатор, на когото тя е била помощничка. Показанията на Рийд може чувствително да навредят на Байдън, въпреки че от неговия предизборен щаб отрекоха обвиненията, тъй като жените в САЩ традиционно са основен електорат на тази партия. Твърде благоприятно развитие за Доналд Тръмп. Но за неолибералния истаблишмънт в САЩ това е приемлива загуба. Важното е Бърни Сандърс да не стане президент.

(По материали от чуждестранния печат)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България