БСП става все по-динамична опозиция

Антон Кутев е роден на 13 септември 1968 година. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в московския киноинститут - ВГИК. Бивш общински съветник в София. Секретар е на Изпълнителното бюро на БСП и депутат в 41-ото НС.

- Господин Кутев, скоро ще се навърши една година от парламентарните избори, които БСП загуби. Една година по-късно - в каква посока вървят реформите в партията?
- Според мен реформите вървят в добра посока. В смисъл, че успяваме да направим реакциите си по-динамични. Не мисля, че има сериозен проблем от национална важност, по който БСП да не е заявила своята позиция през последните 6-7 месеца. Не смятам също така, че има някой от нашите хора, който да не е разбрал каква е позицията на БСП - от здравната реформа през актуализацията на бюджета до реформата в пенсионната система, включително и до това колко милиона е заработила Цветелина Бориславова през последните 10 години. Това са все теми, които БСП е развила през тези няколко месеца, при това доста успешно. Мисля, че едно по-внимателно заглеждане в дейността на парламентарната група и партията ще покаже, че активността е доста голяма, независимо от това, че БСП продължава да има подкрепа само на 13-14 процента от обществото.
- На какво се дължи обаче този застой в резултата на БСП, и то на фона на описваната от вас активност?
- БСП се свързва с партиите на прехода. Ние сме най-голямата партия, но партия на прехода, поне това е картината в главите на хората. Това е голям проблем. Ние трябва да сменим визията. Да станем от партия на прехода партия на новото време. Това е време, в което партиите се идентифицират по различен начин, време, в което развитието на хората и професионалистите в политиката се прави по различен начин, време, в което всички тези негативи на кражбата, шуробаджанащината, унищожаването на ценности трябва не просто да останат в миналото, а да се даде визия за бъдещето, и то за цялата държава.
- А доколко е успешен опитът до момента БСП да стане партия на новото време?
- Аз виждам какво се случва в рамките на Националния съвет и парламентарната група. Макар не всички да взимат участие в активизирането, там има хора като Корнелия Нинова, Петър Курумбашев, Михаил Миков, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Ангел Найденов, Драгомир Стойнев, разбира се, и Сергей Станишев. Тоест има една ярка група от 10-15 ярки говорители на парламентарната група, които постоянно са в медиите.
Същото мога да кажа, че се случва със съветите и комисиите на Националния съвет. Там се провеждат съвещания и от тях се набелязват конкретните мерки за това как ще се работи през следващата седмица. В момента, от гледна точка на опозиционно поведение и динамика на темите, БСП се справя много добре. Аз не виждам и някакви по-добри предложения.
- Какво имате предвид?
- В момента виждам, че има голямо съпротивление във висшите редове на партията спрямо Сергей Станишев и сегашното ръководство. Но аз не виждам в думите на тези хора, които представляват вътрешната опозиция, идеи за това как нещата да се развиват по-добре. Всеки от тях казва "дайте да дадем" и "дайте да направим". Но аз искам да ги попитам - те не са ли членове на парламентарната група, не са ли членове на Изпълнителното бюро? Всеки от тях има своята функция в партията и има свободата и подкрепата от партията да прави всичко, което поиска.
- Една от най-често срещаните критики към БСП е, че в партията не се чува гласът на обикновените членове и те стоят изолирани от политическия процес. Как бихте отговорили на една такава критика?
- Аз мисля, че има доста митове, които често се повтарят в партията. Тези митове се повтарят като мантри. Едната от тях е тази въпросната "демократизация". Има един неин елементарен отговор - няма по-демократична партия от БСП в България.
От началото на годината досега ние имаме над 20 изнесени заседания в различни региони на страната. Там имаме проведени, и то само организирани от Изпълнителното бюро, над 200 срещи с хората. Това са срещи в различни села, градове. Лично моята седмица минава с поне три срещи навсякъде в България. Едната е в моя регион, другите две обикновено са някъде из страната. Напоследък съм правил срещи в Панагюрско, в Пазарджишко, в Софийско. На тези срещи аз си говоря директно с хората в очите, а това е дори извън моята депутатска работа, извън срещите със синдикати, работодатели и други. Ето защо твърдя, че идеята за това че гласът на хората не се чува е един мит. Обзалагам се с всички, които го твърдят, кой по-често се среща с хората? Без никакво съмнение аз ще спечеля облога. Виждам и какво правят другите ми колеги. Те също могат да се похвалят с десетки срещи из страната.
Не твърдя, че всички членове на Изпълнителното бюро нон-стоп са при хората, но твърдя, има поне 10 от тях, които ходим постоянно навсякъде.
- На какво обаче се дължи усещането на напрежение в БСП и на лансирането на това, което нарекохте митология?
- Хората наистина живеят с митовете си. Когато веднъж научат нещо, те започват да го повтарят, докато не научат следващото. Някой трябва да обясни на тези хора, и това за мен е една от задачите на партията - да обясним на нашите членове достатъчно ясно какво се прави. Защото те не знаят най-вероятно, че всяка седмица заседават съветите и председателите на тези съвети. Всяка седмица се прави и планиране на медийните прояви и се прави план по кои теми ще се говори, защото иначе няма как да се случи активизирането, за което говоря. Сигурно хората не знаят, че само аз правя по три-четири срещи седмично из страната и не съм само аз.
Тоест аз очаквам от хора като Румен Овчаров, Красимир Премянов, Румен Петков, от всички тях - да разказваме за тези усилия. И то независимо от това, че някой би могъл да си мисли, че може и повече. Не казвам, че сме свършили цялата партийна работа. Напротив - тепърва има адски много дейност за вършене. Но точно тези хора, които критикуват на най-висок глас, най-добре знаят колко работа се върши. Бих могъл да се обзаложа, че ако в софийската организация се работеше така активно, както работим някои хора по цялата държава, нещата в столицата може би щяха да са по-различни.
- Едно от нещата, които лидерът на БСП отчита като реална реформа в партията, е създаването на Младежкото обединение. Каква е вашата оценка за дейността му досега?
- На национално ниво Младежкото обединение върви много добре. До този момент има най-малко две или три доста силни и популярни акции, които провеждат. От гледна точка на медийно присъствие също са добре, защото младежите от БСП никога не са присъствали толкова в медиите, колкото в последните 5-6 месеца. Това се дължи на националното им ръководство. Проблемът в момента, който те трябва да решат, е това, че не са успели да задействат структурите по места така, че те да бъдат също толкова активни, колкото централата. Тоест в момента има едни десет човека, които много активно работят горе, сигурно по регионите има хора, които също работят, но които без добра комуникация между центъра и местните организации трудно ще се организират.
В момента пред ръководството на Младежкото обединение стои тежката задача да принесат функционирането на цялата организация надолу и да направят така, че да не са пет или десет души, които вършат всичко и не успяват, а да активизират десетки, дори хиляди души из цялата страна.
- През октомври предстои заседание на Конгреса на БСП. Какво смятате, че ще се случи на него?
- Аз лично очаквам да стане ясно какво ще се случва оттук нататък в партията. Виждам напреженията, които има в БСП и съм сигурен, че те до голяма степен ще получат своите разрешения на това заседание. 
Аз съм сигурен, че на този конгрес ще има сериозна равносметка. Сергей Станишев от края на управлението си досега беше поставен постоянно на едни вечни избори. На всяка половин година все го преизбираме. И най-вероятно същото ще се получи и през октомври.
- Сергей Станишев ли е най-подходящият за лидер на БСП?
- За мен това управление на партията, не защото участвам в него, а защото виждам какви са му задачите, трябва да продължи до първите избори. А оттам нататък трябва да се вземат решения спрямо това как са минали изборите. Ако в момента вкараме промяна в ръководството, това ще предизвика огромен взрив на непредвидими последствия. Тук не е въпросът, че Сергей Станишев е незаменим, тук въпросът е, че последствията ще бъдат много сериозни. Голяма част от хората, които не са удовлетворени от статуквото в партията, няма да останат удовлетворени и след промяната. Защото проблемът не е, че като се махне Сергей Станишев ще дойде друг, който ще обедини всички останали, защото те са необединими. Проблемът е, че единственият човек, който може по някакъв начин да поддържа единството във вида, в който е то сега, е Сергей Станишев. В момента, в който го няма него, единството е застрашено, защото ще си проличат всички други центробежни сили, които по принцип съществуват в партията, но в момента по някакъв начин се удържат.