Дискусия
БСП ще остане водещата политическа сила в лявото пространство
Да занимаваме обществото с неговите проблеми, а не със собствените си
/ брой: 153
Сергей Станишев
(встъпителни думи на председателя на БСП на заседанието на Националния съвет на 3 юли)
В нашата партия близо година след изборите има две полярни оценки за състоянието и за това какво сме направили след заседанието на 47-ия Конгрес през октомври. Едната е, че нищо не правим, не мърдаме, няма активност, няма и промяна в отношението към БСП. Другата е, че нещата са нормални предвид загубата на изборите и по естествен път разочарованието от ГЕРБ ще доведе до ръст на доверието в БСП и до наш успех на следващите избори. Мисля, че нито едната, нито другата крайност отговарят на реалната ситуация, на усилията, които полага партията, и на оценката как осъществяваме задачите, формулирани пред НС и пред цялата партия.
Според мен може да се констатира, че има различно и то
по-добро самочувствие в нашите членове и симпатизанти
отколкото беше то непосредствено след изборите и през есента. Смятам, че ступорът, в който беше БСП, е преодолян, без да гледам през розови очила на нещата.
Има достатъчно теми, които ние успяваме да наложим в обществото, в редица случаи да коригираме позиции и намерения на управляващите. Могат да се посочат теми като здравеопазването - липсата на каквато и да било смислена политика, воденето на голяма част от лечебните заведения към фалит и нереализацията на основни права на гражданите; енергетиката, дебатите за енергийните проекти; темите, свързани с лобизма и конфликта на интереси на управляващите.
За това преди половин година нямаше чуваемост. Медиите, обществото казваха "вие ли ще ни говорите, няма да ви слушаме". Нямаше отразяване. Сега такава чуваемост и интерес има. Теми като контрабандата, тоталния провал на антикризисната политика на ГЕРБ и последиците за държавата - можем да констатираме, че започва да има по-висока чуваемост към нашите тези. Друг въпрос е, че невинаги успяваме да ги налагаме ярко, атрактивно и последователно като кампании, а не спорадични прояви, оценки и критики.
Във вътрешнопартиен план смятам, че
сериозен резултат е засилената комуникация
между националното ръководство, нашите местни структури, нашите членове и симпатизанти. Казвам го без преувеличение, защото усилията са реални и видими. Сред тях бих посочил и изнесените заседания на ИБ на НС на БСП. Чувал съм критики, че те нямат особен смисъл. Само че препоръчвам на тези членове на НС, които дават тази оценка, да отидат и да попитат и председателите на общинските съвети, и общинските съветници, и нашите членове в различни малки общини, където не е стъпвало националното ръководство от години, има ли смисъл от това за тях, носи ли полза, дава ли ново самочувствие, дава ли перспектива. Бих посочил и заседанието с председателите на общинските партийни съвети, и с кметовете, подкрепени от левицата, и отстояването на интересите на общините, и работата на Младежкото обединение. Но би било невярно, неадекватно, ако се каже "ступорът е преодолян, кризата сме я преодолели, нещата ще вървят по естествен начин и няма как да не се върне доверието в БСП". Има как да не се върне.
Далеч сме от перфектната кондиция и отговорностите, които стоят пред БСП. Все по-очевидно става, че страната все повече се парализира. Администрацията, икономиката, социалните сфери - всичко отива към пълно замръзване заради безхаберието, лековатото, веселяшкото отношение на правителството. И затова изискванията към БСП и към всеки един от нас, започвайки от мен, са много по-високи от постигнатото. Чудо за една година след тежко загубени избори и тотален обрат на общественото мнение не може да се очаква. Това би било нереалистично. Мнозина от вас си спомнят и състоянието, в което бяхме в обществените очи през 1997-1998 г., помнят, че след 4 години опозиция през 2001 г. взехме по-малък процент доверие, отколкото след 4 години управление в тежки коалиционни условия през 2009 г. Но това не може да ни успокоява и извинява.
Трябва ясно да осъзнаем, че имаме срещу себе си непознат
опонент, който не играе по правилата на политиката
Имаме популистка партия, с всичко добро и лошо, произтичащо от това определение. Защото без съмнение ГЕРБ са динамични, медийно агресивни, гъвкави. Създават впечатление, подчертавам, впечатление, а не реалност, за повече ред в държавата и повече решителност. Без съмнение все още в обществото има очаквания към ГЕРБ, че нещата ще се подредят, ще се променят към по-добро. Бих казал не надежди, а очаквания, защото надеждите вече са тежко попарени от реалната ситуация.
Трябва да признаем, че все още има немалко натрупани негативи към нас. Не е избледнял споменът от недоволството, което се изля на предишните избори - и за коалицията, и за много други слабости в предишното управление. И това оказва своето въздействие върху възприятието на БСП. Пропагандата на правителството е силен фактор, който пречи да възстановим доверието. Толкова агресивна и негативна кампания не е имало срещу никое предишно правителство, пълна с толкова лъжи, нагли и абсолютно безотговорни.
Не на последно място от значение е още един фактор, позабравен в България за последните 8 години - страхът от репресии от тази власт.
Това са все външни причини, за да не бъдем в това състояние, в което бихме искали да се видим. Що се отнася до вътрешните, остава една от тях - нашият поглед в дискусията в партията в по-голяма степен е насочен назад и към себе си. Повече занимаваме обществото с нашите проблеми, отколкото с неговите, при това често не по най-добрия начин.
Има няколко версии в партията за промяната. Едната теза е, че докато не се смени лидерът на БСП, няма да настъпи никаква промяна и нищо позитивно няма да се случи, каквито и позиции и политики да формулираме. Нееднократно съм заявявал, че
не бягам от никаква лидерска битка
ако има желаещи. Трябва да се прецени обаче дали действително това е основният и единствен проблем и дали неговото решаване ще промени коренно отношението към партията.
Има и друга визия - за повсеместна и генерационна смяна в БСП. Най-грубо казано, старите да си ходят, да дойдат нови навсякъде, на местно ниво, на национално ниво. Това ще промени отношението към БСП. Смятам, че съм показал достатъчно силна воля за промяна и подмладяване, за отваряне на БСП към младите хора, към хора, които са били години изолирани и извън работата на социалистическата партия. Такава промяна обаче не може да създава вътрешен конфликт в БСП, между поколенията в партията.
Напоследък се появи още една визия за характера на нужната промяна. Най-общо казано, тя звучи "структурите ни не стават, БСП трябва да премине от "наборна армия към професионална армия". Тезата, че партията не трябва да бъде масова, а електорална, с тесен професионален актив, е добре позната от началото на 90-те. Моето мнение е, че тя е самоубийствена за БСП.
Има и мнение, че трябва да сменим много по-отчетливо идейната посока, че сме били твърде десни в управлението и трябва да станем по-отчетливо ляво, да отговаряме на очакванията на нашите избиратели. Това виждане има основания, особено по време на криза, когато хората най-много се нуждаят от активна, отговорна и социална държава, която помага на най-засегнатите - на безработните, на социалнослабите, на младите, на възрастните. Но тези, които отправяха упрек към БСП, че води дясна политика, могат днес на практика да видят разликата между политиката, която водехме ние, макар и в коалиция, и политиката на ГЕРБ.
Един от основните проблеми при възстановяване на нашето доверие е
усещането в обществото, че партията е морално неединна
че няма обща цел, която да обединява различните възгледи, групи, кръгове на влияние и да ни води в обща посока. И това в немалка степен се основава на реалности. И ние, в това число членове на НС, последователно и често даваме основание за подобна интерпретация. Хората казват "вие не може себе си да оправите, помежду си да се разберете, а ще оправяте държавата".
Аз съм убеден, че пред нас има една ясна обща цел. Тя е да се прекрати управлението на ГЕРБ, защото то става все по-вредно за страната. Може да имаме спорове как, с какви средства да реализираме тази цел. Но според мен пред БСП стои тя.
Трябва да кажем, че сред вътрешните причини са и инертността, самоуспокоението, леността у много членове и организации, подценяването на сериозността на ситуацията както пред партията, така и пред страната. Много неравномерна е ситуацията в различните общински, областни партийни организации. Има и немалко тиха съпротива срещу всяка нова инициатива.
Трябва да оценим адекватно рисковете пред нас и динамиката в страната. Вече подчертах, че няма никаква гаранция за автоматизъм на разочарованието от ГЕРБ. За първи път се пресякоха правите на доверие и недоверие към правителството и недоверието е по-високо с 5-6%. Това не означава, че нещата са в кърпа вързани и че има криза. Повтарям, няма автоматизъм между разочарованието от ГЕРБ и доверието към БСП. Не сме скачени съдове и тази перспектива не е гарантирана.
Много ясно казахме, че актуализацията на бюджета не решава нито един системен проблем. Както правителството управлява ден за ден, от днес за утре, същото е и в бюджета. Той е само кърпене на дупки, създаване на безпрецедентни условия при криза, когато цели сектори застиват от недофинансиране, спират социални дейности.
В края на годината може да се изправим пред изключително тежка икономическа и социална криза. Трябва да сме наясно с това, защото през тази година ще бъде изяден фискалният резерв, ще бъде сведен до минимум, под който е изключително опасно да се пада. Оттук нататък какво? Съвсем реално е при тази политика, при тази некомпетентност да стигнем до вдигане на данъци, до орязване на доходи, до заеми и до споразумение с МВФ. Нищо чудно всички тези негативи обществото да се налага да ги поеме наведнъж, което вече означава
тежка политическа криза
Казвам това, за да осъзнаем, че плановете, които разполагаме във времето за местните и президентските избори, трябва максимално да бъдат сгъстени. Трябва да работим със съвсем различен темп и на национално, и на местно ниво. Нищо чудно да бъдем изненадани от развитието на ситуацията. Това е съвсем възможен сценарий. Инициатори могат да бъдат управляващите и министър-председателят, ако нещата излязат извън контрол, ако видят, че нещата отиват към зле и няма да добутат до заветната им цел - президентските избори.
При подобно управление при кризата, в която ГЕРБ ни вкарва и задълбава все по-надолу, нито една партия няма да може да изведе страната сама. БСП винаги е била партия, която е търсила националното съгласие, отговорния подход в името на хората, в името на България. Но, разбира се, не консенсус под указанията на ГЕРБ, когато всяка инициатива на опозицията се отхвърля. Това трябва да бъде отношението ни към всички, затова и поискахме правителството да инициира консултации още сега с парламентарните сили. Впрочем тази тема е достойна и за Консултативния съвет към президента. Мисля, че има основание да поискаме разговор с президента на тази тема.
Нищо чудно разочарованието от ГЕРБ да отиде към нещо ново. Нищо чудно много хора, разочаровани от ГЕРБ, да потърсят поредния спасител. С тази заплаха, с този риск, не само за БСП, а и за хората, защото ще се окажат излъгани, трябва да се съобразяваме и да отчитаме в нашата дейност. Смятам, че трябва да сме готови за диалог и за партньорство с всяка организация, движение, партия, гражданска инициатива, които не споделят политиката на ГЕРБ и посоката, в която водят страната. Разбира се, при едно единствено условие - че тяхната дейност разширява опозиционното пространство, а не го раздробява и парцелира.
Ние сме водещата политическа сила в лявото пространство и съм убеден, че така ще бъде и занапред. Разбира се,
тежестта и влиянието на БСП зависи от нас самите
Какво правим оттук нататък. Първо, каква цел би трябвало да си формулираме. Смятам, че тя трябва да бъде много ясна: спечелване на местните и на президентските избори, колкото и трудна да изглежда тя за реализация днес. Смятам, че това трябва да бъде амбицията на БСП. За да достигнем обаче до нея успешно за партията, не за Сергей Станишев, не за който и да било друг в нея, трябва вътрешна консолидация около тази цел и около политиките, които предлагаме за нейната реализация. И оттук трябва да започнем сериозно да обсъждаме няколко неща.
Първо, още този месец смятам да предложа да направим изнесено заседание на ПГ и на ИБ по задачите през лятото и за подготовка на есенния сезон с всички основни политически теми, които трябва да формулираме и да работим.
Второ, още този месец смятам да проведа срещи с председателите на областните съвети за нагласата за местните избори, за състоянието на общините. За да започнем да обсъждаме коалиционната политика, начина на издигане на кандидатите, формулите, подхода към местните и президентските избори.
Много важна е нашата визия и политика за местните избори, нашето виждане за местното самоуправление и за това каква е идентичността на лявото местно самоуправление. Смятам, че е много важно Съветът по местно самоуправление да поработи сериозно по тази визия. Започнахме процеса на децентрализация предишния мандат. Направиха се конституционни промени, частично бе изпълнена програмата за децентрализация, дадоха се много пари на общините - толкова, колкото не бяха виждали в последните 20 години. Но сега ситуацията е коренно различна. Общините са в тотален недоимък, на колене. Скоро ще бъдат на земята, проснати от политиката на това правителство. Държавата казва "пари няма, оправяйте се" и прехвърля отговорността върху общините. Единственият изход е по-сериозна, отговорна децентрализация, която да даде възможност за сериозна местна политика, без да се поставя под въпрос унитарният характер на държавата.
Втората водеща политика, по която трябва да направим много повече, е нашата визия за България като европейска социална държава през 2020 г. Започна тази дискусия и това е пряко изпълнение на основната тема "От програма към политики" от конгреса. Съветите и нашите експерти повече са въвлечени в текущата реакция на управлението, в краткосрочните позиции, отколкото в по-дългосрочната визия. Виждаме какво прави правителството. Смешна работа. Няма никаква визия и не участва по никакъв начин в европейския дебат, което е абсурд. Ще се окаже, че сме в позицията на консуматори, които само искат нещо да получат, някакви фондове. С такава политика, без да формулираме наш интерес, наше виждане как България да мръдне от едно от последните места някъде към средата на ЕС през 2020 г., пак ще останем най-отзад.
Изключително важно е възстановяването и
създаването на нови структури
нови партийни организации. Вижте анализа на участието ни в изборите - в колко села БСП не участва. Дори да нямаме ОПО, длъжни сме да издигнем кандидат. Това е работа и на общинските партийни съвети.
Вече е подготвен план на кампанията за набиране на нови членове, за отваряне на партията и привличане на хора, които споделят левите и социалистически ценности, в редиците на БСП.
Има огромен потенциал за засилване на хоризонталните структури в партията. Тук визирам трите национални обединения - на жените, на младежите, на ветераните. Много се радвам, че Младежкото обединение, което беше приемано твърде скептично като краткосрочен и едва ли не личен проект на председателя, набира самочувствие, сила и инициативи. И има все по-голямо влияние в партията. Голям потенциал има и в професионалните структури. Клубовете по интереси трябва да се превърнат в ефективни федерации, които да обединяват социалистите и да предлагат политики във взаимодействие със съветите на НС. За да видят членовете на партията - лекари, учители, учени, че тяхното мнение има значение, че може да влияе върху националната позиция.
Не на последно място по значение е необходимостта от разговор с отделни съсловия, с лекарски организации, пациентски организации, неправителствения сектор, учителите, разбира се, бизнеса. Всички си даваме сметка, че от първите месеци при този репресивен режим имаше и още има сериозен страх да се седне и да се говори с БСП. Не само публично да се дойде на форум на БСП, а дори неформално. Защото хората се страхуват от репресия. Такъв неформален разговор е първо условие за мобилизиране и намиране на съюзници - политически и неполитически. За да можем на местните избори да постигнем тези цели, които постави пред нас конгресът.
(с големи съкращения)