Богатството няма родина

Четвъртият по богатство човек в света Бернард Арно предпочете да е белгиец и да се откаже от родната Франция. Процесът при собственика на над 32 млрд. евро започна още през 2007 г., но сега е факт. Депатризирането на виден капиталист, който нашумя и в класацията за организиране на една от най-скъпите сватби в света - тази на дъщеря си, е световна новина. Арно дори не се опита да прикрие мотивите си за отказа от националност - открито сподели, че причината е данъчна. Високите ставки във Франция правят Белгия примамлива дестинация за постоянно установяване или поне любезно място с любезни данъци. Да не говорим, че в Белгия рентиерството е данъчно пощаден бизнес. А Арно от години трупа недвижима собственост в Белгия.
Всичко се разви на фона на апела на френския президент Франсоа Оланд богатите с доходи над 1 млн. евро да плащат подобаващи данъци. По предварителни прогнози някои от тях, чрез растяща ставка, ще дължат до 70 на сто от доходите си. Звучи страшно отстрани. Но средният французин и досега плащаше високи за доходите си данъци.
Оланд предложи на богатите си сънародници пред парите да изберат патриотизма, стабилизирането на страната, излизането от кризата, солидарността в подялбата на социалната тежест. И някак удари на камък. Богатите явно са богати, защото не залагат нито на солидарност, нито на патриотизъм. На тях им предстои да преживеят катаклизми, каквито предшественикът на Оланд - Саркози, от любезност им спести. Именно тези фамилии финансираха и неговата кампания. Но новият президент беше избран най-вече от онези, които и досега плащаха високи данъци и едва свързваха двата края. За тях кризата беше факт от години.
Франция е на път за загуби национално безотговорен капитал, който е готов да се укрие там, където му предлагат по-ниски данъци. По подобни причини и певецът Джони Холидей, по баща наполовина белгиец, от месеци се опитва да се върне при корените си, пренебрегвайки спокойната Швейцария. Твърди се, че заради новите данъчни ставки за богатите и други видни фамилии ще потърсят подобни възможности.
Парите не вървят ръка за ръка с морала. И такива като Арно са доказателството. Съотношението между бедните и богатите в България също е тревожно. Явно целта на богатия е да живее за сметка на други, поради което търси вратички да заобикаля правилата. Ако не може да бъде богат във Франция, ще отиде в Белгия. Ако не може в Европа, ще си построи рая в Африка, Доминиканите, Кайманите...
И тук се сгромолясва идеята, че изконно богатият би работил за интереса на изконно бедния. Сметката не се получава. А доказателства за изключения и в световен мащаб не достигат. За България - да не говорим. У нас капиталистът е на равнището на селския чорбаджия. Но примерът на Арно тепърва ще заразява. Парите нямат родина, само собственик, готов за тях да продаде и душата си. Какво значение има някаква Франция? А на Белгия ще й се наложи да помисли дали да бъде пристан на бягащите от национална отговорност.