Благодарности, опус 2
/ брой: 24
В предишния опус се аргументирах, че това, което изглежда зло, често се оказва за добро. Майка ми Катя Готева казваше за мен - хвърлете Жоро в морето, ще излезе със стадо овце. Тя почина от лекарска грешка през 2005 г. Зло е смъртта. Зло е човешката безотговорност. А азбучна истина е, че това, което не те убива, те прави по-силен. Майка ми вярваше много в мен и това продължава да ми дава сила. Никой не е наистина мъртъв, докато си спомняме за него с благодарност всеки ден. В Германия през 2013 г. е имало 20 000 лекарски грешки. В България няма нито една. Нека всички благодарим за високото ниво на българската медицина.
Донкихотовски водих война за падане на визите, заедно с двама съмишленици, Георги Пейчинов и Петко Сертов. Не беше лесно, защото Надежда Михайлова беше казала на Ханс Ван Ден Брук, тогавашния еврокомисар, който отговаряше за България, че сме се примирили, че въпросът е нерешим в близко бъдеще (http://bit.ly/1ede7cY). Аз опонирах, а после самата Михайлова обра лаврите, година и половина по-късно. Българските официални представители често са ме учудвали с нагона си да се харесат на чужденците, в стремежа си да им казват това, което те искат да чуят. Било за визите, било за Шенген или кога да падне механизмът за наблюдение и проверка. Благодаря на руснаците, че са ни освободили, защото иначе щяхме да сме най-преданата на Ердоган турска провинция.
Донкихотовски водих битка като журналист за малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". Щеше да е по-удобно, вместо това да пригласям на моята съученичка от 126-о основно училище Меглена Кунева, която каза (http://bit.ly/LiVucM), че трябва да нарежем блоковете, както нарязахме съветските ракети. Кунева по онова време беше свещена крава, никой не смееше да я критикува, в пресата за нея имаше само пасти и рози. Трети и четвърти блок можеха да бъдат спасени, или поне беше възможно да се договорят по-добри условия за присъединяването ни. Но тогава цялата държава и бизнесът, и различните асоциации бяха капитулирали пред Кунева. Много българи слушат гласа на властта и често са глухи за гласа на разума. Благодаря на Митеран, че организира закуска, защото иначе нямаше да знаем, че сме имали дузина самостоятелно мислещи хора, наречени от Запада дисиденти.
Не приемам директивите, спуснати от неизвестно кого и които никой не желае да обясни. Навремето се казваше "Партията така решила". Такива директиви по-късно са ми спускали стандартно в т.нар. демократичен печат. Трябвало да пишем положително за Джордж Дабълю Буш. Никой не ти обяснява защо. А че целият световен печат пише, че Дабълю е идиот, не трябвало да ни притеснява. Даже напротив - така щяло да изпъкне нашето новаторство. Оттогава нищо не се е променило в България, даже е по-зле. Нека всички благодарим на Марк Цукерберг, защото, който иска свобода на медиите, е свободен да пише във фейсбук.
Признавам, привличат ме нестандартното мислене и смелостта, която в историята се е наричала ерес. Мисля, че притежавам инстинкт за това кое е догма и кое е новаторство. Не мисля, че окупацията на СУ е смелост. Не приемам сравненията на протестите в София с тези в Украйна. Не приемам обясненията, че понеже някакви хора нещо решили на тъмно, че точно това е Божието слово. Не приемам откровените идиотщини, кретенизмите, като новия проект за Наказателен кодекс, който ще наказва хората, съхранили сабята на дядо си. Закон, който автоматично се обръща срещу хората, е висша степен диващина. Една догматичка, която носи отговорност за този проектозакон, беше моя цензорка през 2006 г., когато България се готвеше за влизане в ЕС. Издавах тогава с двама съмишленици сайт, който убеждаваше ЕС, че трябва да ни приеме. Благодаря на цензорката, чиито напъни да ни пречи всеки ден ни разсмиваха. Защо България е единствената страна в ЕС с процедура за пост-мониторинг в Съвета на Европа? Заради взаимното топене, което българските партии и техни представители си правят в евроинституциите и в европейските политически семейства. Всяка опозиция, дясна или лява, ходи в Страсбург и настоява пост-мониторингът да остане.
В единствената партия, в която съм членувал, се влизаше трудно. Още по-трудно влизаха по-добрите кандидати. Спускаше се бройка, за която мнозина се бореха. Спечели я колежка, която не знаеше никакъв чужд език и на буквата игрек казваше "у". Но в нейната препоръка пишеше, че "работи активно за езиковата си квалификация", а за моите езици не пишеше нищо. Минаха години, но България продължава да обижда и да гони подготвените, и да бута напред полуграмотните. Благодаря на Терминал 1 и на "Уизеър". Едно време един чужд дипломат беше казал, че най-хубавото нещо в София е влакът за Виена.
И специални благодарности на Константин Иречек за безсмъртната фраза "За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата." Казано преди сто години, вярно и до днес.