Безвъзвратно ли е изоставането ни в спорта

Александър ЧЕНГЕР*

В парламента депутати засягат основни фактори за възпитанието на младото поколение, за развитието на спорта и физическото възпитание, за избора на ръководители, много от които нямат необходимата спортно-педагогическа квалификация. Недоумение буди, например, снижаването на ръководството на една от най-конвертируемите институции - Националната спортна академия "Васил Левски". Тя е създадена през 1942 г. с указ на цар Борис III, като Висше училище за телесно възпитание, но през годините е претърпяла промени като ВУФ и ВИФ. Академия, която навърши 80 години.

В последните 33 години в управлението на страната се притуриха и продължават да се притурват наши и вносни политически шамани за личен "келепир", които предадоха историята на един древен народ и на държава, непроменила името си в историческия ход на времето. Държава, въвела първа социални закони, известни като "Крумови", държава, докарана до задънена улица на своето историческо развитие, в която по-голяма част от населението е в режим на оцеляване, а негативните социално-икономически процеси я доближават до критични граници, които могат да станат необратими при този управленски модел.

Спортните ръководители на академията дисциплинирано мълчаха, когато техният колега Свилен Нейков, положително възприеман от всички като педагог-треньор, по незнайно чии съвети като спортен министър подведе правителството, което реши всички спортни съоръжения да бъдат включени в капитала на оглавяваното от него ведомство. И така спортът от педагогическо понятие се превърна в търговско. Нещо повече - убеди и Йорданка Фандъкова, за кратко министър на образованието и науката, набързо да прехвърли към неговото ведомство спортните съоръжения и на "Академика СЛСС". Съоръжения, изградени предимно с държавните студентски дотации и от които българският спорт се изстреля към световните и олимпийски върхове. Действие, от което започна ерозията не само на спорта за високи резултати, но и на физическото възпитание на поколенията.

Спортни деятели, треньори, преподаватели и общественици, имащи отношение към спорта и физическото състояние на нацията, изразиха незабавно становище, че развитието на спорта 

се насочва в неправилна посока

"Министър Свилен Нейков се държи като треньор, а не като политик. Липсва мащабен поглед върху цялостното развитие на спорта", коментира тогавашният и настоящ треньор на националния отбор по волейбол Пламен Константинов.

"Без смяна на мисленето на тези, които ръководят спорта, няма да се върнем на върха", коментира и легендарният петкратен световен шампион по борба Александър Томов. Писмено възражение изпрати и тогавашният ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев, чрез министъра на образованието Сергей Игнатов, защото най-голямото учебно заведение нямаше, и все още няма, и един квадратен метър спортна площ и ползва спортните съоръжения на "Академика СЛСС", изградени в годините. Отговор не бе получен...

Да припомня, че Комитетът за младежта и спорта (КМС) притежаваше и поддържаше само три спортни бази: в Петрич, във Варна - "Спорт Палас", и гребната база на язовир "Пчелина". С 55 души администрация, но със 700 души треньори, методисти, инструктори, медици, обхващаха територията на цялата страна и провеждаха учебно-спортна и педагогическа дейност. Работното място на тези "подавачи", както ги определи Симеон Щерев - треньор на световната ни шампионка по борба Станка Златева, а сега старши треньор на националния отбор по борба на Русия, бе по всяко време сред играещи деца и в училища, откъдето те препращаха талантите към центровете за професионална подготовка. Много от тях в годините, превърнали се от играещи в трениращи, достигнаха до световни и олимпийски върхове, като показаха на света, че съществува и България.

А тези, които не станаха шампиони и рекордьори, с гордост показваха значките си "Бъди готов за труд и отбрана - БГТО" и "Готов за труд и отбрана - ГТО", за което покриваха физически нормативи по различни спортни дисциплини. Децата го правеха с убеждение.

Трагичното състояния на тази изчезваща професия, която бе основен двигател на българския спорт, бе документирано в разследване на журналистката Валя Ахчиева, че 

спортното министерство придобива търговски статут 

Невероятно! Изведнъж партии си го присвоиха. Получените средства се влагаха и влагат предимно в строителството, защото то дава най-големи възможности за злоупотреби. 

Факти, установени по Мярка 321, за развитие на селски райони за възстановяване на спортни площадки, запустели и неизползвани поради напуснали родните си места жители. По информация на строители са раздавани по 3 милиона лева на община. Но на голяма част от тях възстановяването на тези терени даде възможност възрастни хора да играят с патериците си хокей на трева, защото терените са отново запустели.

Независимо откъде са идвали финансите, злоупотреби са доказани (програма САПАРД). Но злоупотребили... Няма. Вече 33 години. 

В хода на политическите еквилибристики хапката Министерство на спорта става все по-апетитна. И споровете между политиканите кой да я захапе стават по-ожесточени, което не остава незабелязано от спортуващите и любителите на спорта.

Състоянието на младежта в една държава е огледален образ на управленския капацитет. Затова всеки разумен държавник в своя мандат се съобразява със сентенциите на Аристотел, изречени през 384-322 г. пр.н.е.: "Образованието е най-добрата осигуровка и съдбините на империите зависят от възпитанието на младежта."

Къде сме ние? 

Авторитетни международни институции определиха нацията ни като неспортуваща, болнава, демографски изчезваща. 

"Да, ама медалите!", репликират институциите, за да прикриват некомпетентността и неглижирането на значението на спорта и физическото възпитание на младото поколение за бъдещето на страната.

Изоставено от институциите и при недостатъчен родителски контрол, младото поколение се оказва лесна плячка на секти, педофили, наркодилъри и всякакви престъпници, а за намиране на някаква сигурност и спокойствие голяма част от тях се приютяват многочасово в компютърни центрове. Така се развива новата пандемия "екранно зависими", която оформя най-негативния феномен за живия организъм - обездвижването. За което обществото ни плаща, и ще плаща, все по-голям кръвен данък - над 180 000 подрастващи са с наднормено тегло.

Научно-техническият прогрес, обхващащ всички сектори на обществения живот, включително спорта и физическото възпитание на поколенията, продължава своя ход. И, за да не бъдем изоставащи, са необходими структурни и организационни промени.

Ако доскоро под спорт се разбираше Mens sana in corpore sano ("Здрав дух в здраво тяло"), то днес той е и професия, но и политика. 

А у нас политиканите ни само козируват и правят това, което някой друг им нарежда.

За Олимпиадата в Лос Анжелис ни наредиха: "Бойкот". Не участвахме, с което бе ограбена младостта на поколението, отдало най-хубавите си години на спорта. Политическите ни ръководители бяха потупани по рамото: "Молодци!"

Румъния не се подчини на нареждането и се класира отборно на второ място след САЩ с 20 златни медала. И показа на света предимствата на социалистическата организация за физическо възпитание и спорт. Много държави я адаптираха към техните дадености и се радват на спортните си постижения.

В последната година ни наредиха: 

Няма да допускате руски спортисти

за участие в организирани от вас състезания. Не ги допуснахме. Но след обявяване на класиранията за любителите на спорта остава необяснима празнота. А ако бяха участвали...?

Спортът като професия ли?

Страната ни отдавна няма технически възможности да изследва задълбочено процесите в спорта, а в изследователски институти в Япония, Китай, Русия, Германия, САЩ експертни екипи работят за установяване на методики за ръководене на процеси в човешкия организъм, когато е подложен на високи физически и психически натоварвания и тяхното влияние върху личните биоритми на спортиста.

Спортът за здраве?

Тук ни е силата. В хода на годините е установено, че нацията ни е талантлива не само за спорт, а и в други сектори от обществения живот. Необходимо е само подходяща организация и професионални ръководители. Имахме ги...

* Авторът е дългогодишен преподавател в Департамента по спорт към СУ "Св. Климент Охридски". За цялостната организационна, спортно-педагогическа и научно-публицистична дейност е удостоен от ЦС на БСФС с медал "За особени заслуги" - златен, през 1984 г.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.