Бежанци, интеграция И ... формуляри
Кой чертае алтернативата на Брюксел?
/ брой: 223
В понеделник сутринта резултатите от унгарския референдум - за/против разселването на мигранти, ще са известни. От съботна гледна точка въпросът е колко голяма ще е победата на Виктор Орбан и колко категорично ще е унгарското "НЕ!" на Брюкселските планове за квотно "разселване" на нелегалните мигранти из държавите членки.
В Европа очаквам нови бъдещи политически и икономически катаклизми. Виктор Орбан очевидно мисли, че може да се подсигури за идното, като своевременно разгроми вътрешно националните си политически противници на плоскостта на националния суверенитет и се заяви като най-силния глас на общоевропейската алтернатива на Брюксел.
"Европа е в критична ситуация", заяви наскоро госпожа Ангела Меркел по повод "бежанската криза". Колосалните миграционни процеси, които текат и тепърва ще се усилват в нашия свят, са преселване от по-бедни райони и държави, към по-богати. В този смисъл наивно е да се мисли, че богатия ЕС ще може да остане да съществува някак стерилен, като под стъклен похлупак. Обратният стремеж за самоизолация изначално дискредитира не само идеите за отворени граници, за свободно движение на хора в рамките на съюза, но и международната търговия и сътрудничеството. Но това, което се случва в Европа, през последните няколко години на "бежанската криза", не бе неизбежно и не съответстваше на международното право. То се случи срещу международното право.
"Нелегален мигрант"
не е синоним на бежанец. За придобиване на статута на бежанец си има отдавна утвърдени разбирания, правила и процедури. Страните не само не са длъжни да пропускат свободно всеки, който е дошъл на граничния пункт, но всъщност са задължени да проверяват лицата, които желаят да прекосят границата с цел защита на националната и общоевропейската сигурност.
Европейската комисия от години настоява "националният егоизъм", който характеризирал политиките за миграцията, "да отстъпи място на истински европейски подход". Въпросът обаче е, правносъобразен ли е този "европейски подход", който отстояват евробюрократите, или е някак "извънправов"? Една от причините за сегашната мигрантска криза в Европа е спекулативната подмяна на въпроса за отпадането на вътрешните граници между държавите членки с фактическото, анархистично изоставяне на някои външни граници, като например българо-турската сухоземна граница или твърдяното "неохраняване" на гръцките морски граници между островите и малоазиатските брегове на Турция. Ведомствата ни се каят: въпреки живата охрана на границата с Турция, оградата и камерите, оттам непрекъснато минават безпроблемно нелегални имигранти. И на срещата в Братислава се каза - пазете си границите. Докато властите не обяснят защо завършването на оградата се бави, разговорът за мигрантите и тяхното разселване из страната ще е не особено смислен.
"Бежанците не са проблем, те са възможност", тръбят неолибералните адепти. Теоретично е така. Ще работят, ще ни изкарват и пенсиите, едва ли не. Какво казва конкретният анализ? По наши български, публично огласени данни от пролетта, 50% от мигрантите, влезли в България, са мъже на възраст между 18 и 34 години, като над 1/3 от тях са иракчани и не повече от 20 процента са собствено сирийци. Общо 24% са без образование, 31% са с начално, 23% - с основно, и 2% със средно образование.
Година следа като г-жа Ангела Меркел покани бежанците, немският национален капитал е стреснат - 80 процента от новопристигналите по поканата "Добре дошли, бежанци".
В същото време българските власти месеци наред "чакат общата позиция на Европейския съюз". Въпросът е тази "обща позиция" ще бъде ли в съответствие с основните принципи на международното бежанско право, с българското законодателство. Според член 7 от Закона за убежището и бежанците, "Убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи". Ключовият момент при евентуалното предоставяне или непредоставяне на статут на бежанец или временен хуманитарен статут е личното интервю. Онзи един милион и нещо "бежанци", които влязоха в Германия, следваше освен недвусмислено установената им личностна идентичност, да са получили заключение на властите и който не отговаря на изискванията, да се търси начин да бъде репатриран. Правилно е заявеното от немското правителство намерение усилията да се пренасочат към защита на външните граници на Евросъюза. Е, България е точно такава външна граница, при това на особено невралгично място - от Резово до Свиленградско.
Принципът на субсидираност е основен принцип на функциониране на Евросъюза. Той трябва да се съотнесе и към охраната на границите. То ще рече, че всяка страна членка е длъжна сама да защитава собствената си територия и граници. Винаги сме твърдели, че защитата на националната граница е първо задължение на националните държави.
Интеграция
Могат ли бежанците в България да бъдат "интегрирани"? Реалистичната позиция изисква да се оцени, че значителна част от бежанците и мигрантите, достигнали до България, нямат намерения да останат у нас; те категорично отказват да се интегрират. Личните им планове са други. Блестящо съставените "договори за интеграция" очевидно ще обслужат интересите на някои "интегратори" (много пари ще се осчетоводят!), но за обществото тези самоцелни и театрализирани дейности ще се окажат безполезни.
Време е да се каже ясно: т.нар. бежанска криза всъщност не е "ново Велико преселение на народите". Не е и напълно спонтанно решение на много хора, да тръгнат към Европа, въпреки че сирийският конфликт го допуска, с уточнението, че то е отчасти по принуда и отчасти чрез измама... Друг е нейният смисъл и тя, някак е атака, срещу всичките 27/28 държави членки. Възраженията срещу смисъла на тази операция "интеграция" са ясни - "Вие защо пречите на хората да вземат едни пари?". Защото, след като се изпълни "договорът за интеграция", интегрираният ще изисква допълнително обгрижване, по същите високи стандарти и събиране с членове на разделеното му семейство. Повече от година Европа се люлее около идеята за "квотите". А веднъж допуснат в Европа, мигранът или бежанецът може да отиде навсякъде, където му хрумне - без виза. Как ще го ограничите да си стои при "квотодържащата" държава?
Продуцираната до голяма степен изкуствено европейска мигрантска криза, неизбежно ще нанесе тежък удар върху европейската социална държава. След "бежанското нашествие" - 2013- 2016 година, в цяла Европа ще бъде по-трудно публично да се защитават национални социални програми. "За кого искате да харчим пари? За онези, дето идват от Сомалия, Пакистан, Афганистан, Бангладеш, Нигер и т.н?" Ако целта е била Европа да стане по-малко солидарна, тя вероятно ще бъде постигната.
Спорът за "интеграцията"
Важна особеност на българското държавно управление през последния четвърт век е способността на властите, всеки значим политически въпрос да се свежда до въпрос на администриране, а административните въпроси да бъдат сведени до техните канцеларски аспекти. В средата на август излезе правителствено постановление за това как българските общини ще интегрират бежанци. Основният "инструмент за интеграция" на "бежанците", е споразумението за интеграция, което се подписва от лицето, получило закрила, и от упълномощения представител на местната власт. Споразумението се сключва само веднъж, за срок от една година индивидуално, с всеки пълнолетен член на семейството.
Малко е да се каже, че Европа не бе подготвена за "бежанската криза". Тя или бе дезориентирана, или съзнателно допусна непростими грешки, за които никой не поема отговорност. Истината едва ли ще научим скоро. В Брюксел мислят, че просто с отпускането на някакви милиарди, миграционните процеси ще бъдат овладени. Мисля друго. Подтискането на европейските национални държави, стремежите за тяхното обзличаване и обезвластяване, ще струват скъпо както на тях самите, така и на Великата европейска идея. ЕС не може да се изгражда и развива срещу интересите и убежденията на европейските народи. Ако това се случва, ще значи, че в Брюксел узурпират власт.
Европа крие от себе си своите страхове, какво ще се случи, когато няколкото милиона неинтегрирани мигранти и бежанците например спрат да се подчиняват на държавите, в които са поискали да се установят? Те могат да дестабилизират Европа - в близка и в по-далечна перспектива. Това е големият проблем, а не толкова "ксенофобските и националистическите партии", към които имам своите принципни резерви. Имитирайки неспособност да се справи с мигрантските проблеми на база своите закони, някой в Брюксел подава печеливши карти на крайно десните политически играчи.
Решението на "мигрантския проблем" е, без страх от заклеймяване, да се спазват базисните принципи на националната държавност, да не се създават "гета за мигранти на територията на страната, а бежанското право да не се извращава. Ако тези неща не се правят, България ще става все по-неприятно място за живот.
Остава открит въпросът как тези хора ще съумеят да се интегрират в европейското общество