Бесове

Бесовищина е обсебила душата на Волен Сидеров отдавна, но бесовете му сега са в стихията си. Предизборно се развихрят заради предусещането, че партия "Атака" върви стремглаво към своя конец, а лидерът й, затънал до гуша в блатото, в което Бойко Борисов и ГЕРБ давят българския народ, няма как да не види, че е заложил на губещ кон. И Волен Сидеров изважда пак вещерското тесте с националистическите карти, впрочем той не го е криел никога, но сега хвърля по-силни козове. Това, което се разигра по негов сценарий и с височайшето му нагло участие около святата черква в Батак и на щурма срещу Софийската джамия, ми дойде в повече. Не само на мен, а на целия народ, дори на политиците, които невинаги могат да се нарекат народни. То бива национализъм, патриотизъм, родолюбие, но от Сидерово-атакисткото вече ми се догади. Да палиш килимчетата на молещи сe мюсюлмани  е не по-малко кощунство от това да пуснеш свинкя в джамия. Какъв ли не бе наричан тези дни Волен Сидеров - луд за връзване, хлопа му дъската, политическа гнида, ксенофоб, фашист и какво ли не още. Форумите в интернет преливат от пяна с най-изобретателни ругатни и псувни, но и през ум не ми минава, че Волен ще вземе да се поизчерви от чутото и прочетеното. Не е човек да го стори, той е от тези политици (ако и след тия истории може още да го наричаме така), които не изпитват гнус от политическата смрад, даже садомазохистки я създават.
Страшно е, когато мъничето се прави на великан, ужасно е да се вземеш толкова насериозно, че да приемеш себе си за историческа необходимост. И е опасно за околните, вредно е за политическото здраве на обществото. Но се питам - като че ли не си го знаехме Волен - еди какъв си е, ала... Ако го бяха вразумили още от първите му изцепки по митингите срещу турците и циганите, ако го бяха поприбрали заради инцидента на магистрала "Тракия", ако не му простиха резила със срамната  разправа с германската стюардеса и т.н., нямаше да се стигне и до изкачването на печалния връх  - да вади таласъмите на етническата вражда, да накърнява религиозните чувства и историческата ни памет. Другите в парламента се държаха към Волен като към пакостник и непослушко с особености на характера, подсмиваха се на волностите му от трибуната, от предизвиканите скандали в парламента от него повече се забавляваха, отколкото да им противостоят, не се изненадваха от баталиите между "Атака" и ДПС, сиреч гледаха сеир и насъскваха бесовете. И това одързостяваше поганските действия на Волен и атакистката му дружина, за да стигнат те до бруталностите в Батак и пред софийската джамия. С други думи - всички заедно тласкаха агресивността и безотговорността на Волен и "Атака" към "Баня баши". И сега трябваше да пишат и приемат декларация, че "Атака" се е изолирала от българското политическо общество и е опасна за управлението на страната". Да му мислят в ГЕРБ, които бяха подпрени здраво от Сидеровата шайка, радваха се на безвъзвратната й подкрепа, сумати безсмислени законопроекти и декларации изкова парламентът с гласовете на общността ГЕРБ -"Атака". Та сега Бойко ни плакне с "ранни мемоари": нямало да се хване да прави правителство, ако не са били обещанията на "сините" и "Атака" за подкрепа. Та намеква за избори "три в едно". И ни зарязва да "немеем" в неловко мълчание - ще остане ли на стола си, за "да го оцени историята един ден"(естествено високо!), ще се кандидатира ли за президент, за да отвее всички други кандидати (макар че засега процентът за участието му бил 0,1 на сто) или ще кандиса на предсрочни избори. Впрочем Бойко, който игра две години юдинско хоро с Волен, не се слави с "дълга памет" - как бързо само забрави и преглътна обидите, които сипеше Волен срещу "псевдоалтернативата  Мухобойко": "Ако това е алтернативата, ние трябва в колона по един да отидем до Черно море и леко да се гмурнем без излизане". Забравят ли се такива думи - само личен интерес и користни чувства могат да замъглят паметта. Волен не само не ни поведе в колона по един към морето, а прегърна Бойко на сушата.        
Не зная дали атакистите подозират, че с бесовете си демонират ДПС, което си е чиста проба етническа и религиозна партия, нищо, че се крие под яшмака на европейско социално-либерално движение, и още повече сплотяват и капсулират привържениците му. Което ще се покаже и на изборите, независимо дали са "две в едно" или "три в едно". Видяхте вече, че Ахмед Доган като караконджул същи изскочи от сараите си, в които дълго се спотайваше, и ни подбра с предизборните си вампирясвания.