Бартер
/ брой: 160
Вървя си по ситния пясък на Албена и изведнъж - чудо. На спасителната куличка съзирам бакърено изпечен спасител, който си лафи с румънка на езика на северните ни съседи. Заслушвам се и не усещам дори акцент. Говори човекът свойски и точно, жестикулира умерено и подава еротични сигнали към гражданката, която май няма много да се дърпа на изсушената от морския бриз маса от мускули с желание за поредното ваканционно приключение. Споделих видяното с мой познат, който вещо ми разясни, че в курорта вече назначавали румънски спасители, а поначало нашите момчета и момичета от този бранш ползвали курсовете на БЧК и дим да ги няма по чуждите курортни дестинации. С една дума, в сянката на безпаричието отечеството ни задействало своеобразен бартер и то в област, където поне в соцлагера бяхме безспорни лидери.
Казвам го с мъка и тъга по изтеклите години в пясъците на същата тази Албена, Златните и Слънчев бряг. Когато българският спасител презираше гастролиращите гларуси по големите обекти и при това ги изтласкваше към не толкова престижните къмпинги на южното и крайното северно Черноморие. А за лидерите естествено оставаше каймакът отблизо и далеч, омайван със заучени фрази на модерния тогава немски от рода на: "... да оставим очите да говорят" или "... обичам те, мое малко съкровище, от цялото си сърце". Да не говорим, че някои видни представители на гилдията срещнаха голямата любов в дошлите да събират тен клиентки на "Балкантурист" и по този начин дадоха своя значим принос в обогатяването и омургавяването на генетичния фонд на близки до сърцата ни, пък и не само, народи.
Пиша всичко това и си мисля по принцип за бартера като такъв, но в най-широкото му и нетърговско измерение. Не че ние имаме кой знае какво да предложим на партньорите от Европа и по-далеч. И все пак, ако се замислим, може и да се получи нещо. Както е тръгнало, в скоро време след спасителите може да дойде ред и на лекарите. Нашите, както и става, заминават за далеч повече пари в чужбина, а чужди скоро ще пристигат у нас да лекуват застараяващата ни и топяща се нация. При това положилите Хипократовата клетва пришълци биха имали уникалната възможност да се впишат изцяло в романтиката на хуманната си професия. Да лекуват почти безплатно, при недостиг на лекарства и санитарни материали, да се борят с опасността от вътрешноболнични инфекции, да уверяват маса обезверен и направо отвратен от здравната система народ, че всъщност искат да му помогнат, а не да го подлагат на интервенции заради някаква си там "пътека" и съответните отпускани средства по нея.
Прекрасни възможности съзирам и в износа на мрачни и измъчени хора, отдавна разделени с натрапчиво рекламираната панацея на позитивното мислене. Тоест, ние изпращаме тъмни и обремени с тежки проблеми субекти и внасяме насила усмихващи се люде. С една дума - работим за богатството и красотата на многообразието и разбиването на монотонието на развития свят. И по този начин, също от хуманитарни подбуди, съдействаме на определено по-късметлиите от човешкия ни род да преодоляват депресията от подтискащата сивота на лукса. От друга страна, у нас се настаняват вежливи индивиди, които трудно се разделят с някои навици в бита, което пък дава възможност на отечествени майстори и просто "доброжелатели" да спечелят някой лев и също да докарат многозначителна усмивка върху традиционно угрижените си лица.
В тази игра на някакъв "бартер" все ми се иска да включа и един особен сорт хора, които навсякъде си приличат по някои работи, но и все пак се различават, ако се вгледаш по-внимателно в подробностите на пейзажа. Естествено, става въпрос за политическия сой, който, откъдето и да го погледнеш, си е жилава пръчка. Та и в тази нароила се армия от любимци на народите (сещам се за един мустакат приятел на народите!) има възможност за полезен обмен на индивиди. В годините на родния нескопосан преход например наша милост направо произведе армия от политици, водещи ни към сияйните върхове на капитализма. Те са толкова много на глава от населението за обезлюдаваща България, че с удоволствие можем да отстъпим част от тях с право на временно ползване. Те ще внесат безспорен колорит в сивотата на западния живот - ще се превърнат в медийни и спортни звезди, ще въртят флиртове с журналистки и чрез тях ще командват цели медии, а методиката им за сигурно и безотказно печелене на избори може и да намери достойно място във всеки справочник за доброволно моделиране на електоралните нагласи. В замяна на това ще внесем техни колеги, може и от Германия, които с готовност ще ни демонстрират свое ноу-хау за съюзяване на диаметрално противоположни партии. И няма да има изпепеляващи партийни страсти и кръвна омраза, заиграване с лобисти и любов с банкови еквилибристи. А единствено всепоглъщаща обич в името на отечеството и населяващите го хора от списъците. Така че, за да не сте един от тях, си отваряйте очите и... бдете. Защото приспивната предизборна песен вече се носи омайно в етера и съвсем не разказва за измисления "бартер", а за сериозни неща от препускащия ни живот.