Светът е малък
Балкански конвулсии
/ брой: 112
Поувлечени в "глобален" размисъл, сякаш позабравихме нашите си, балкански работи. А добре известно е, че влиянието ни е на регионален играч. Дали използваме умно тази географска даденост е друг въпрос, но във всеки случай гласът ни звучи далеч по-ясно в Скопие, Белград и Букурещ, отколкото в големите европейски метрополии.
Та думата ми е за отношенията със съседите. Истински приятно ми стана, когато разбрах, че български спасители ще помагат в Сърбия на хората, пострадали от невижданите наводнения. Именно солидарността в тежки моменти ценят славяните зад западната ни граница, а и не само те. И тези жестове на доброта се помнят, както и ние не ще забравим героизма и всеотдайността на спасителите на нашите дечица от ледените води на река Лим на границата между Сърбия и Черна гора. По-възрастното поколение помни и помощта, която оказахме при възстановяването на щетите от катастрофалното земетресение в Скопие през 1963 година, включително и с построяването на зала по подобие на изгорелия софийски цирк срещу Министерството на земеделието. Странно, а едва ли, защо този символ на солидарността жителите на македонската столица наричат "универсалната зала", а изградената по същия трагичен повод болница е "румънската болница".
Може би поради същата глупава политико-пропагандна причина изявени българофоби в Скопие обявиха в зората на вече самостоятелната и лишена от гориво Македония, че в предоставения спешно от България мазут имало много сяра, която щяла да повреди техните "европейски" топлинни инсталации. Това естествено не попречи на местни зевзеци да се шегуват, но за всеки случай не много гласно: "...българска сяра, ама топли". Тук искам да припомня, че точно в този период на югоембаргото, когато в остатъците от бившата федерация крайно дефицитните контрабандни горива се продаваха в бутилки от безалкохолни напитки, видни представители на поелото стремглаво по пътя на демокрацията наше отечество направиха големите пари от "братска" помощ за съседите. Но това вече е друга история, нагледните резултати от която можем лесно да съзрем и в драматично разделеното ни по социални причини общество, бандитската приватизация и парвенюшкия лукс на бързо и лесно докопалите се до огромни капитали субекти.
Разсъждавам за добросъседството и закономерно в съзнанието ми изниква проблемът за договора ни със същото значение с Македония. Тоест за българското настояване за подписване на документа и тихата и явна обструкция от братята по род и кръв край Вардар. Сега разбирам, но не съвсем, че съседната република е склонила да сложи параф. За това ни информира един уважаван вестник чрез цитат от писмо на държавния глава Плевнелиев до неговия македонски колега Георге Иванов. И ако наистина става дума за пробив, то би ми се искало той да е резултат от съвместните усилия на облечените във власт. А не на солови акапелни изпълнения дни преди евровота, който някои натрапчиво твърдят, че ще бъде фатален за бъдещата управляваща конфигурация в държавата. Пък и обективно моментът е подходящ за по-голяма кооперативност от страна на съседите, защото там изборите неотдавна циментираха статуквото на президентско и парламентарно равнище, което означава, че разиграването на "българската карта" до голяма степен вече е безсмислено. Друг и реален обаче би бил приносът сега към истинското добросъседство, ако се реализира идеята през тази година наши и македонски представители да се поклонят заедно на гроба на свети Кирил в Рим на 24 май, а не да се дебнем кой първи ще прекрачи прага на "Сан Клементе".
През тези дни в наводнена Сърбия от този свят на 93 г. си отиде един от бащите на съвременния сръбски национализъм, но и известен писател-Добрица Чосич. За едни той ще остане големият академик, творец, романист и есеист, изкушен за известен период и от властта, а за други човекът, който със свои съидейници от Сръбската академия на науките и изкуствата създаде в средата на 80-те години известния "меморандум", който се възприе като теоретична и идеологическа платформа за защита на сръбските национални интереси. Не много по-късно на територията на разпадащата се федерална Югославия започнаха процеси с участието на недалновидни политици, които донесоха много страдания на хората от бившата многонационална държава. Така че съвсем не е излишно де се взрем в тази трагедия, предизвикана и не без външна намеса, за да разберем необходимостта от балканско единение и разбирателство в името на общото ни бъдеще в този райски къс от планетата!