Балкански гювеч

Надявам се заглавието да не ви подвежда. Разбирам, че в своята тематична безпомощност много телевизии пълнят време с кулинарни емисии. В случая обаче "гювечът" има балкански тръпчив вкус от политическа смес, с подправки от илюзии, разочарования и надежди.

В последно време черешката върху тортата се очертава Косово. А може ли да се говори за Косово без Сърбия? Всъщност точно това е проблемът. Защото на държавно ниво в Белград все още живеят с илюзиите на голямата федерална държава, а косоварите си въобразяват, че геополитическият интерес на САЩ ще ги имплантира пълноправно в международната държавна общност. И докато първите разчитат чрез физическото разделяне да отхвърлят бремето пред пътя към Европа, то в Прищина надделяват привържениците на силовия вариант. Въвеждат 100-процентни мита за стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина, разхождат се демонстративно въоръжени в населената със сърби северна част на новата държава и, поне на документи, създават своя армия.

Всичко това потапя в дълбока скръб сръбския президент Вучич. А той си мислеше, че с отстъпването на Косово на стратегически важната Прешевска долина ще получи четирите северни общини от Косово със сръбско население и с това ще остане в историята. Окуражаваше го донякъде и подкрепата на косовския му колега Тачи, който все пак се преви пред по-влиятелния и по-настъпателен премиер Харадинай. Но и двамата, та и тримата, изглежда, все по-ясно разбират, че прегръдката на съгласието се отлага за неопределено време. 

Защото този гювеч от противоречия и страсти се бърка далеч от границите на бившата югодържава. И когато му дойде времето, то тогава ще се включи котлонът за приготвянето на благоуханната смес. В която "великите" пътьом могат да изпържат и някои от употребените вече местни велможи.

В Македония пък направо ги изпекоха във фурната. Корумпираният експремиер Груевски избра унгарския чардаш пред затвора и остави своя еманципиращ се наследник Мицковски да се пече на бавен огън. Не че управляващият сега социалдемократ Заев е цъфнал и вързал, но той все още има мощното евроатлантическо рамо. Което пък му отвори устата да наговори едни нелепости от учебниците на гнилия македонизъм, които накараха София и Атина да настръхнат от този свой бъдещ партньор в НАТО. 

Но така е, когато и официална София побърза по налог от дистанционните кулинари да подписва иначе полезния по принцип договор със Скопие. От който за жалост не са изчистени острите подводни камъни, които пречат да потече чистата вода на нашето пълно духовно единение с братята край Вардар. 

В Гърция премиерът Ципрас също са го поставили във фурната. Опозицията от Нова демокрация вече изпреварва неговата СИРИЗА по подкрепа, независимо че "големите" мастер-шефове все още хвърлят яки мръвки в тигана край Акропола. Едва ли случайно точно сега водачът на кабинета отскочи до Москва. И получи сериозна подкрепа, включително и дипломатично разбиране за гръцките желания за транспортиране на евтин руски газ към Европа.

Веднага обаче Атина побърза да даде ход на совалката и направи дълбок реверанс и отвъд Атлантика на традиционния стратегически гръцко-американски форум. И плати своята цена с вербално съгласие под патронажа на САЩ да се помпа газ в Източното Средиземноморие от Гърция, Кипър и Израел. Това пък предизвика настръхване в Турция, която с имперски привкус има опит в печенето на Балканите на своя огън. Ето това е гювеч по балкански. С регионално месо, но приготвяно на чужда фурна.