Светът е малък
Балкански дилеми
/ брой: 119
Увлечени от живо интересуващата ни тема с името на Македония, позагърбихме друг важен и близък също до православната ни същност съсед. Думата ми е за Сърбия, която е поредният фокус на евроатлантическите интереси. Защо точно фокус, след като стара Европа и отвъдокеанският й партньор САЩ имат достатъчно проблеми за разрешаване. Ами по простата причина, че западната ни съседка се превръща в своеобразен непревземаем остров за логичните намерения на алианса да установи свое влияние на Балканите. Образувалият се вакуум бързо и сполучливо се запълва от възраждаща се Русия, която в Белград открито квалифицират вече като стратегически партньор. Именно това провокира сериозните притеснения на съюзниците в НАТО и ЕС, които сега, очевидно със закъснение, активират механизми за неутрализиране на въображаемата руска зона на територията на полуострова. И дори забравят за прескачащите искри между Брюксел и Вашингтон в името на други, явно по-високи цели.
В играта на сметки и нерви Белград проявява сериозна издръжливост. Без да забравя необоснованите бомбардировки на алианса над тогавашна Югославия по време на Косовската криза, днешна Сърбия намира сили да се стреми към пълноценно партньорство с ЕС и да отстрани пречките за нормални отношения. По свой начин и без да загърбва националните си интереси, Белград преговаря с Прищина и търси изход от кризата с новопоявилата се с активното съдействие на САЩ държава. Безспорно това ще бъде заявено и на поредната среща в Брюксел от сръбския президент Вучич на косовския му колега Тачи. Този път диалогът ще е в присъствието на шефа на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини. Повече от ясно е, че Евросъюзът прави пореден опит за активно въздействие, при това твърде припряно. Явно много се бърза за пробив и по сръбското направление, което очевидно засега препятства оформянето на нова геостратегическа матрица на Балканите.
Добре известно е, че основният проблем пред сръбско-косовското разбирателство е тълкуването на предложеното и одобрено преди пет години от Брюксел създаване на Съюз (Асоциация) на сръбските общини в Северно Косово. Белград настоява за значителна автономия на тази структура, а Прищина се стреми към обезсилване на първоначалния проект и административна подчиненост на населените със сърби територии на централната косовска власт. При тези основни различия е трудно да се повярва както в отстъпчивостта на сърбите, така и в по-голямата кооперативност на албанците. Независимо от преднамерено оптимистичните оценки на американския посланик в Косово Грег Делави, че 2018-а щяла да бъде "годината на успех в диалога между Сърбия и Косово". И въпреки окуражаващите Белград сигнали на докладчика за Сърбия в ЕП Дейвид Макалистер за успешното изпълнение на еврокритериите от Белград през тази година.
Тази очебийна активност на европейски и задокеански ментори все повече прилича на размахване на морков пред очите на неотстъпчивата Сърбия. Или както сподели за пореден път оформилият се като неформален говорител на привидно "по-твърдата" линия в сръбското ръководство външен министър Ивица Дачич, "никой не може да поставя ултиматуми на Сърбия". Този известен политик и лидер на сръбските социалисти отново прозря опит с предистория от времето на Австро-Унгария и тогавашна Турция за създаването на т. нар. зелена (мюсюлманска) дъга. "Това не е нова идея. Тя предвижда отделянето на Сърбия и Черна гора с линия, която преминава през Косово, Санджак и Босна и Херцеговина. Проблемът обаче е, че Северно Косово е населено със сърби", посочи Дачич и определи всичко това като твърде "опасни фантазии" за региона.
Къде е нашата страна в този сложен пъзел? Естествено, политиката ни е в синхрон с партньорските ни ангажименти, та дори в такъв "синхрон", че понякога напуска пределите на националните ни интереси. Случаят с придатъка "Северна" за името на Македония е красноречив пример за лековерност, дори наивност. Но ако тези две състояния на духа бихме отнесли към обикновени особености на дадена личност, то в сериозната политика те са абсолютно недопустими, а понякога и с тежки последствия. Дано направим изключение от повтарящото се правило в международните дела.
Що се отнася до западната ни съседка, в Белград е в ход гостуване на президента Румен Радев. В несекващата балканска динамика в последно време визитата е важна и според очакванията ще надхвърли нормално съпътстващите я протоколни прояви. Тъй като съм бил пряк свидетел на многобройни президентски посещения в Сърбия, ми се иска да отбележа, че наред с традиционните въпроси най-много отговори, но и действия от сръбска и от наша страна очакват сънародниците ни от крайграничните райони. Именно те разчитат на активния и прям Радев и на прагматичния Вучич за подобряването на живота в изостаналия край.