Мнение
Българският плебс е върху късата част на дъската
Защо у нас не секват корупционните практики
/ брой: 115
"Занятията слагат отпечатък на характера."
Публий Назон Овидий (43 г. пр.н.е. - 17 г.), римски поет
В отговор на предложението на БСП да се създаде орган, който да следи изразходването на средствата, целево насочени към справянето с пандемията от коронавируса, Томислав Дончев в свое интервю с нотки на възмущение заяви, че са отминали времената, когато прозрачността в държавното управление е била следствие само на оказан публичен натиск. И още, че сега тя е неотменен елемент в действията на администрацията. На ПП ГЕРБ, естествено! Горните твърдения бяха изказани с уверена интонация, със сериозно добронамерено изражение на лицето и с лека нотка на досада.
Истинността на дадено твърдение няма нищо общо с доверието, което то предизвиква, и обратно. А и в дадена йерархична организация колкото е по-високо равнището, толкова е по-голямо объркването. Властовото равнище на г-н Дончев е само едно ниво под най-горното в изпълнителната сфера на властприлагането. И то не на държавата Х върху опакото на географския глобус, а именно на България. Затова е въпрос на живот и смърт за нас, българското не(псевдо)елитарно мнозинство, доколко държавното управление се извършва по прозрачен начин. У нас покровът на скрито-покритото тегне над най-дискретните, изцяло в угода на нашенския (псевдо)елит, мероприятия в различните сфери на държавното управление. Още в древността старогръцкият лирически поет Пиндар е заключил: "Непоклатимата основа на държавата е справедливостта".
И за да преминем от полето на теорията към територията на конкретиката, отправям към г-н Дончев няколко въпроса:
1. Известно ли му е, че през 2017 г. ДПС и ГЕРБ попречиха на БНБ да следи банките за свързани лица? След фалита на КТБ и отправени към нашата държава критики и препоръки от Брюксел и МВФ, текстовете за свързаността в Закона за кредитните институции бяха разширени. Те обаче не минаха окончателно на второ четене в парламента. По информация на "Медиапул" Йордан Цонев от ДПС е предложил, а депутатите от ГЕРБ са подкрепили отпадането на по-дълбокия контрол за свързаност. В закона не е влязла добавката, че се следи и "икономическа и делова свързаност" на банките с кредитополучателите, което щеше да позволи на БНБ да търси не само пряка свързаност със собственици и мениджъри (която често може да се скрие зад офшорки), но и косвени белези.
2. Известно ли е на г-н Дончев, че Асоциацията за борба против корупцията в България (АБКБ) официално предложи на Бойко Борисов цялостен комплекс за промяна на българското законодателство, с цел да бъдат минимизирани корупционните практики, в който са включени следните инициативи за по-голяма прозрачност:
2.1. Приемане на закон, съгласно който цялата досегашна законодателна и подзаконова нормативна база да бъде изследвана за корупциогенност, т.е. за създаване на предпоставки за корупция. Същата методика да бъде прилагана предварително при изготвянето на проектозакони и друга нормативна уредба. Тази добра практика е използвана в редица държави. Още на 31 октомври 2003 г. Генералната асамблея на ООН приема съответна конвенция. Нейният параграф 3, ал. 5 изисква: "Всяка държава-участник се стреми периодически да провежда оценка на съответните правови документи и административни мерки, с цел да определя тяхната адекватност от гледна точка на профилактиката на корупцията и борбата с нея".
2.2. Да бъде въведен използваният в продължение на дълъг период от правителството на САЩ широкоспектърен компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, чрез които да бъдат установявани корупционните нагласи при участие в обществени поръчки.
2.3. Да бъде въведена системата ARACHNE, разработена от ЕК като инструмент за оценка на риска по оперативни програми. Системата е оперативен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и преглед на данни от вътрешни и външни източници по отношение на бенецифиари, договори и изпълнители.
2.4. Да бъде създаден превантивен софтуер по отношение на конфликта на интереси при провеждането на тръжни процедури, който чрез широка база данни за свързани по една или друга линия лица да извършва оценка на риска чрез контролни индикатори. При наличието на високи негови стойности по отношение на конкретен кандидат, това да послужи за основание за евентуално отменяне на възлагането на обществената поръчка на гореописания кандидат.
Предложението на АБКБ до Борисов беше внесено официално в деловодството на Министерския съвет на 25 септември 2017 г. Адресатът изобщо не отговори.
Г-н Дончев несъмнено е информиран дали на заседание на МС след горепосочената дата министър-председателят изобщо е информирал своите колеги за направеното предложение.
Как би могъл г-н Дончев да хармонизира своето твърдение, че има прозрачност на управленския процес, с нежеланието на своя партиен шеф да бъдат въведени нови, неизползвани досега у нас антикорупционни методи с цел повишаване на прозрачността при управленските процеси?
4. Известно ли е на г-н Томислав Дончев, че именно с цел увеличаване на прозрачността на държавното управление АБКБ отправи официално писмено предложение - отново до министър-председателя, внесено в деловодството на МС, за въвеждане у нас на действащия в САЩ "The False Claims Act", т.е. Закон за фалшивите претенции. Одобрен е от американския Конгрес през... 1863 г. (!) за борба с измамите при изпълнението на държавните поръчки за федералната войска по време на Гражданската война (1861-1865). Накратко: всеки гражданин на САЩ, който подаде сигнал за ощетяване на държавната хазна, при положение, че бъде доказана неговата достоверност (или виновната страна сама признае вината си), получава до 30% от възстановените щети (или от глобата, която изплаща към държавния бюджет виновното лице). И макар че в САЩ чрез тази процедура са осветени множество нарушения на държавните интереси (понастоящем особено в областта на здравеопазването, проблематична сфера и у нас), аналогичен закон в България не само не беше въведен, но дори не беше предложен за обсъждане в Народното събрание.
5. Известно ли е на г-н Дончев какъв покров на секретността е хвърлен върху оперирането с държавни средства и с постъпили финансови ресурси в България от ЕС поради стандартните тълкувания от страна на съдилищата на т.нар. търговска тайна, когато някоя неправителствена организация или представители на медиите отправят заявление за достъп до обществена информация, свързана с договор по тръжна процедура с публичен ресурс? Защо досега от ГЕРБ не са предложили законодателна промяна с цел пълна прозрачност върху изразходването на публични средства?
За всички ни важи максимата, че ако хората се вслушваха по-често в думите си, биха говорили по-малко. Все пак прозрачността е налице не когато може да се гледа през нещо, а когато може да бъде видяно всичко.
От гореизложеното антиантикорупционно досие се налага един важен извод: В управлението на ГЕРБ е налице error in re, както казвали древните римляни, т.е. грешка по същество, която запраща българските граждани (сиреч "простолюдието" - "плебса") от не(псевдо)елитарното малцинство върху късата част на дъската.
Коя дъска ли? В колониите върху северноамериканския континент, още преди основаването на САЩ през 1776 г., та чак до 60-те години на миналия век, предимно в южните щати е съществувала не само расова дискриминация, но и сегрегация, като пейките в църквите били разделяни с дъска (практика, единствена в света!). По-късата част от дъската била определена за "непълноценното" небяло население. В такова положение днес е захвърлен редовият български гражданин посредством системата за информационна асиметрия в полза на (псевдо)елитарното малцинство.
Защо (псевдо)елитарното малцинство в България е заинтересовано да поддържа асиметрия в информацията? На този въпрос е отговорил преди повече от два века френският военен и държавен деец Наполеон Бонапарт: "Само тези, които искат да мамят народа и да го управляват в своя полза, могат да желаят да го държат в невежество".
Е, г-н Дончев, очаквам публичния отговор!
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България