Ген.-лейт. Леонид Решетников:
България е ключът на Русия към Балканите
Водим битки винаги за обич. И никога - за пари, убеден е най-големият "руски българофил"
/ брой: 231
ЛЕОНИД РЕШЕТНИКОВ е роден на 6 февруари 1947 г. в Потсдам (ГДР) в семейството на военен. През 1970 г. завършва история в Харковския университет, от 1971 до 1974 г. е аспирант в СУ "Св. Климент Охридски", кандидат е на историческите науки. От 1974 до 1976 г. работи в Института по икономика на световната социалистическа система на Академията на науките на СССР, от април 1976 до април 2009 г. - и във външнополитическото разузнаване. Последната му длъжност там е началник на Информационно-аналитичното управление, генерал-лейтенант.
Има публикации за българо-руските и българо-съветските връзки (1917-1945 г.), за руската емиграция (след гражданската война в Русия) в Гърция, България и в Югославия и по актуалната политическа обстановка на Балканите. През април 2009 г. става директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Решетников има много държавни награди, както и отличия от Руската православна църква. Ръководител е на попечителския съвет на Ипатиевия манастир в Кострома. През септември беше у нас начело на делегация за международната конференция "Българо-руските отношения в многополярния свят - предизвикателства и перспективи", организирана от РИСИ и от Национално движение "Русофили".
ЦИТАТ:
"Имаме общ цивилизационен код"
"Народите ни правят избор със сърцата си"
- Не преставате да воювате за убеждението си, г-н Решетников, че българите и руснаците трябва да останат заедно. Каквото и да им се случва...
- Разбира се. Ние сме с общ цивилизационен код. Нали знаете - руснаците никога не водим битки за пари, водим ги за и от обич. Нима българите не постъпват по същия начин? И ако България "се откъсна" от нас, вината всъщност е на Русия.
- Далеч не всички мислят като вас. Чувала съм - българите ни предадоха, дали не защото вече са в НАТО...
- И аз съм чувал такива думи. Но в тях има болка, неразбиране, непознаване на живота ви днес. И на това, което вършите - въпреки новите ви политически реалности, за отношенията между страните ни. Няма да се уморя да повтарям и да разказвам у нас за това уникално явление - русофилските ви събори, както и за движението, което ги организира. Къде наистина, в коя друга страна по света 10 и повече хиляди души са заедно, събрани само от обичта си към нас, руснаците. Организирани от любов, не от интереси! Никой у нас не бива да забравя и стотиците хиляди подписи срещу ПРО, които събрахте и които наистина струват много.
- Но и Русия се сближава, или поне така изглежда, с НАТО?
- Имаме общи проблеми за решаване - наркотрафикът, борбата с тероризма, с екстремизма. Но водещите натовски държави са все пак сдържани, и е ясно защо - не им трябва Русия с авторитет, с растящо влияние по света. За което ползват старите като света военни структури и методи. НАТО е военнополитическа организация, но акцентът все пак е върху "военна". А българите не са ни предавали никога, макар че през последните над 20 години няма какво да се лъжем, руснаците бяха обхванати от чуждоземни бесове, викаха и кряскаха, дори по телевизията, оскърбления и срещу свои, и срещу по-далечни, но пак свои хора... България всъщност е нашето огледало - и у вас се случи това, което стана в Русия. Та гледаме се ние в огледалото и се ядосваме - виждаме себе си, но не си го признаваме. А руската сила всъщност е не в нападките, а в любовта, във великодушието. С това се побеждава... Затова честните хора у нас искат силна, мощна Русия, и ако не станем такива, просто ще изчезнем.
- По-добре от мене знаете, разбира се, има прогнози от Запад, че "много скоро" и Русия, както преди СССР, ще се разпадне.
- Да, има такива "прогнози". Но това са просто активни мероприятия, целта им е да ни облъчват с безизходност. Наистина сме пред избор, който обаче трябва да направим със сърцата си.
- Това анализ ли е или е повик?
- И двете. На църковен език дори се нарича покаяние... И мисия - да сме заедно в изпитанията, да останем рамо до рамо. Тази мисия е божествена и е за цял живот. Все повече хора у нас разбират, че руснаците и братята ни българите сме на този свят, за да носим Божественото слово. И за да сме алтернатива, защото сега алтернатива няма, има глобален, американски модел, който е и международен. А Русия не е държава, тя е цивилизация, с талантлив народ, с огромна територия, и войни за територии ние никога не сме водили, вървели сме и сме стигали до Тихия океан - с Христос и с Божието слово напред. Били сме пример - и българите, и руснаците, за духовност. И днес е така. Имам вярата, че ще можем да върнем старите си ценности, че ще сме отделна цивилизация с различно отношение към хората, без изкуствени модели. И непременно - българи и руснаци заедно. Мисля, че ви познавам, затова и вярвам - и вие като нас мислите със сърцата си.
- А иначе, г-н Решетников?
- Иначе, ако двата ни народа не се възродят като алтернатива на глобалния, загниващ проект, който шества днес, светът наистина ще свърши.
- Колко хора ви разбират? Защото, забелязала съм, след всяко ваше "българофилско" интервю, особено в интернет, се развихрят огромни страсти. Както и у нас впрочем, когато някой посмее (а се осмеляваме!) да заяви открито и честно, че е русофил...
- Споря у нас, разбира се. Защото не може да се говори, че "българите ни били предали"! Не е честно и не е вярно. Нима ние самите не предадохме 25 милиона руснаци - в Украйна, Казахстан, Белорусия, като ги лишихме от руско гражданство и ги оставихме извън пределите на родината им, когато се разпадна СССР? Захвърлихме своите! Подчертавам - Съветският съюз, след него - и Русия, всъщност предадоха българите. И чехите, и поляците... Там също имахме приятели! А у вас приятелите ни бяха, а и днес са повече, отколкото където и да било! Ние какво направихме - предадохме Хонекер, предадохме Живков, който беше дори арестуван, под арест умря. Да, те бяха комунисти, но бяха и наши приятели. На тези у нас, които споменават за "българското предателство" винаги отговарям, че трябва да признаем - ние самите предадохме своите. Изоставихме цяла Източна Европа, отказахме се от нея!
- Тъжно е, но е така. У нас обаче, прав сте - мислим със сърцата си, помним Освобождението си.
- Руснаците през ХIХ век проляха кръвта си за братята ни, православните българи. Това беше подвиг на целия ни народ - на воинството, на войниците, офицерите, беше подвиг и на дворянството, и на руския цар - уникален подвиг на Русия в историята ни. Затова съм сигурен - тези, които днес критикуват България, просто не познават руската история. Така че да се хули, особено друг народ, да се разсъждава, особено - на висок глас, че той е "лош" и "предателски"...
- Чак дотам ли се стига?
- Понякога. При някои. Вече, слава Богу, не толкова често се чуват подобни безобразия. Та когато набеждаме в грехове чуждия народ, е най-добре да се обърнем към себе си и да се уверим, че далеч не винаги сме били на висота. Особено когато разсъждаваме за братски, славянски народ, какъвто без съмнение е българският. А на този народ и в момента се внушава, че той трябва да бъде откъснат от славянството, от православието. Което значи - от Русия. Може би не знаете, но по време на Втората световна война някои български учени, подкрепяни от Берлин, са се опитвали да "докажат" арийския произход на българите. Но като човек, работил, както се казва, 100 години в разузнаването, ви уверявам, че чуждите спецслужби отделят особено голямо внимание на историческите дискусии в страните, които са в сферите на техните интереси. И със специфични, добре известни методи се опитват да насочат "научните спорове" в посока, която им е удобна. Като историк твърдя - славяните, заселили се в първите векове от нашата ера в България и Македония, са генетически еднокръвни със славяните от Киевска Рус - един език, семейни връзки, и е добре да бъдат препрочетени трудовете на акад. Дмитрий Лихачов. Българите са най-близките ни роднини и това обяснява любовта, която ни свързва - това е природна, органична, генетична обич. Никога няма да забравя времето, когато мен, още почти момченце, аспирант, ме прегръщаха и целуваха във всяко българско село само заради това, че съм руснак. Няма как да забравя истински роднинските чувства, които българите изпитват към нас. Струва ми се, че недооценяваме силата на генетичните си връзки...
- Затова у нас пазим като светиня вашите паметници, и водим люти битки нито един от тях да не бъде разрушен. Знаете, нали?
- Разбира се. У вас повече от 400 паметници са издигнати в памет на Освобождението ви и нито един не е разрушен. Вярно, имаше някакви изстъпления срещу монумента на Съветската армия, но съм сигурен - българите пазят паметта за подвига на руснаците. Горчивата истина е, че доста наши хора, тези, които обвиняват българите в "предателство", знаят малко за загиналите ни сънародници за свободата на братския народ. Дали им говорят нещо имената на Гурко, на граф Игнатиев, Алабин, Калитин, Дондуков, Столетов и десетки други имена? По-скоро не. А на тях са кръстени улици и населени места у вас, издигнати са им паметници, тържествено се отбелязват и до днес подвизите им. Всъщност граф Игнатиев, не само защото е бил българофил и наистина много ви е обичал, като голям държавник и геополитик (ако се изразим със съвременните термини), е разбирал отлично - на Русия е нужна силна, приятелска България на Балканите. Днес геополитически мислещият човек също разбира - ключът към Балканите за Русия е именно България.
- Ние наричаме граф Игнатиев "Рицарят на Балканите". А в публичното пространство вие пък вече се прочухте като най-големия "руски българофил", г-н Решетников.
- С което се гордея. Но не съм само аз - много сме, братушки!