Колонката на Таня Глухчева
Бъдещето на ЕС
/ брой: 236
Къде сбърка ЕС, че позволи този възход на крайната десница? Нали ни го представяха за този силен и стабилен съюз, изграден на основата на здрави ценности, справедливост, морал, гарантиращи просперитета и свободното придвижване на членуващите в него?
Вероятно в началото е бил замислен по този начин. Навярно, когато са членували само няколко страни, всичко да е вървяло по мед и масло. Но всяко следващо разширяване, независимо от реформите, които са направили кандидатите, логично води след себе си проблеми. Защото всички сме прекалено различни, всеки народ си има собствени манталитет и култура, степен на икономическо развитие, неподлежащи на реформиране. Затова и налагането на общи политики започна да пропуква оказалия се не толкова здрав Евросъюз.
Една от тези политики е допускането до толкова голям брой бежанци и мигранти. Никой от лидерите не подозираше, че ситуацията ще излезе извън контрол или че чужденците няма да се съобразяват с европейските закони и начин на живот. А обикновените хора не искаха да повярват, че данъците, които плащат ще отиват за социални помощи на новодошлите, които отказват да работят и да се адаптират.
Всичко това даде предпоставка за създаване на нови или възход на стари националистически партии, които след Втората световна война се възприемат за маргинални.
Истината е, че крайнодесните лидери казват това, което избирателите искат да чуят, а именно: "ЕС се провали". Тези, които го ръководят са "болни мозъци", както ги определи лидерът на "Алианс за единство на румънците" Джордже Симион. Според него те също така Дсе подготвят още всякакъв вид лудостиУ.
И "лудостите" наистина са налице: всеки сам можел да си определя пола, демокрацията е да изпълняват всички една и съща заповед, защото ако някой дръзне да противоречи бива обявен за "диктатор" и санкциите са в кърпа вързани!
Хората вече не вярват на захаросани приказки, че всичко е наред, защото забелязват в каква действителност живеят - обърната с главата надолу. Традиционните политици и вляво и вдясно се провалят. И като лъч надежда идват крайнодесните популисти, които комбинират консервативни и социални идеи, обещават сигурност и закрила на избирателите, опълчват се срещу "лошите" (поне на думи) и постепенно печелят все повече доверие.
Къде е мястото на Костадинов и "Възраждане" в цялата картинка? Наистина ли, ако дойде на власт ще "ни спаси"? Затова ли отиде на срещата на европейските крайнодесни лидери в Италия? Да почерпи от опита им? Щом имаме марионетки, които пътуват до САЩ за идеи, препоръки и наставления, защо пък да си нямаме и националистически такива, биха попитали гражданите, на които им омръзна да гледат и слушат политици еднодневки, които след един-два мандата изчезват от сцената.
Единствената реформа, която ЕС трябва да направи е да престане да се кланя на Щатите и да се замисли за хората, които вярват в него - все още има такива. Но дано не е късно за осъзнаването. Станат ли още по-силни крайнодесните популисти, най-добре ще е Съюзът да се саморазпусне.