АНАРХИЯ В ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО*

Британският премиер, консерваторът Джеймз Камерън и водачът на опозиционната лейбъристка партия Ед Милибанд влязоха в принципен идеен спор - как да се разбират безредиците, случили се в Англия през втората седмица на август, кои са причините за тях и кои са необходимите държавни решения, щото случилото се да не се повтаря. Конкретният дебат за причините, довели до избухването на масови социални размирици и за "действията на полицията по осмиряване на бунтуващите се", постепенно се разшири и докосна вижданията за цялостните политики. Ед Милибанд обвини премиера Камерън, че се страхува да погледне открито истинските причини за социалния взрив. 

Какво се случи в добратя стара Англия?

На 7 август г-жата се събуди, огледа се в телевизионните новини и новинарските сайтове (никак не се хареса) и разбра, че става нещо твърде важно. Да припомним. Три дни по рано, на 4 август, при не напълно изяснени обстоятелства британски полицай застрелва 29-годишния цветнокож Марк Дъган, за когото се твърди, че е наркодилър. Дъган се возел на такси и е бил убит от полицията "след престрелка". Каза се, че той се е опитал да избяга при опит за задържане на автомобила. Завързала се престрелка, при която Дъгън е бил застрелян професионално - с един куршум в главата... Дъган е баща на четири деца. Полицията го определи като гангстер. През следващите 48 часа убийството предизвика безредици в цял северен Лондон, където живеят множество мигранти от карибските острови, значителна част от които не са се интегрирали в британското общество.
Мигрантите от лондонския квартал "Тотнъм" възприемат смъртта на Дъган като резултат от расово мотивирано убийство, израз на цялостното отношение на британските власти към тях. Тълпа от 300 души, с различен етнически и расов произход, се събира недалеч от месния полицейски участък с искане за "възстановяване на справедливостта". Напрежението нараства. Последва младежки "черен" протест... Кадрите са шокиращи. Юноши и младежи буйстват, разбиват витрини, палят автомобили, грабят магазини... Някои притичват пред камерите с ученическите си ранички. Страничният поглед вижда ирационално насилие и вандализъм. Усещането "отвътре", вероятно е за опияняващо чувство за свобода и безнаказаност. Такова удоволствие е да разбиеш скъпа витрина, скъпият автомобил също поражда желание да го цапардосаш... Купон!
Палежите и грабежите на магазини и всякаква движима собственост, изпречила се пред бунтарите, започват от Южен Лондон и бързо обхващат квартали из цялата столица. На следващата нощ няколко десетки младежи се събрали на станция "Сейнт Ендрюс Роуд" и тръгнали по улиците, като разбивали с камъни витрините на магазините, грабели наред. Следващите дни безредици избухнаха в редица други английски градове - Бирмингам, Бристъл, Нотингам. Правителството, макар и не светкавично, взе ексцесни мерки за подавянето на бунтовете. Интензивни проверки по улиците, патрулиращи екипи, спиране за проверка на "подозрителни лица". Масови арести на непълнолетни. В съдилищата се произнасят присъди над участниците в уличните сблъсъци. Няколко местни съдилища работят на 24-часов режим.
Уличните сблъсъци поспряха, както и палежите, погромите и конфликтите с полицейските служби. Напрежението бавно ще отшумява. Но безредиците повдигат множество сложни и често неудобни въпроси. Свръхконкретни, като този, кога един полицай има право в градски условия да стреля в главата на един заподозрян, до абстрактния въпрос, провален ли е "британският модел на регулиране на расовите отношения"?
Премиерът Дейвид Камерън пое ангажимент да поведе "тотална война" срещу уличните банди. Но не е толкова просто. Трябва да се изследват по-дълбоко социалните причини за избухванетно на градските бунтове в развитите страни. А те пораждат каскада от въпроси, като във всеки откриваме друг, три пъти по голям.
Расистки мотивирано ли бе убийството на Марк Дъган? Едва ли, но някаква част от протестиращите възприемат нещата точно така. Междурасово недоверие? Това, само по себе си, е много сериозен проблем.

Конфликтът със закона

Според Камерън проблемът е културен. Да, той е част от един определен разрез на британската култура. Безредиците и омразата не са изникнали от мигрантските гета или от локалните ислямски общности. Десетилетия наред те покълват и избуяват отвсякъде. Май трябва да се върнем към лансираното преди две десетилетия разбиране за "четвъртия свят" - светът на градската бедност - третият свят в кьошетата на Първия.
Вестник "Гардиън" нарече масовите безредици в Лондон "Black Berry-бунт" - името на скъпото мобилно устройство. Сиреч това не са бунтове на "крайно бедните". В смисъл не са бунтове само на крайно бедните. В същото време в медиите - растяща ислямофобска параноя. От другата страна - данни за растящ брой мюсюлмани, изпитващи тихо и тайно презрение към Запада. Какво да мислим и какво да правим с британските мюсюлмани? А с всички други мигранти?
Трудното време, в което живеем, липсата на възпитание от родителите, практически отчайващото образование в училищата и липсата на обединяващ ги интерес сред по-малките, буквално стават причина за израстването на хора, които имат нужда да се самоопределят като някакви и да бранят това свое "право" по всевъзможен начин! Като например футболните "хулигани". В главите им има жажда за кръв, насилие и тя не е свързана с футбола, а с желанието им за безредици. Преди Световното първенство по футбол британското правителство удължи санкцията на над 3000 футболни хулигани, на които им бе забранено да посещават футболни мачове, включително и да пътуват до Южна Африка. Така наречените "бойни групи" във всяка една агитка са по принцип хулигани. Няма логика един човек да е нормален и културен в ежедневието си, а в един определен момент да стане изверг! Така погледнато, проблемът вече става социален.
Заглавието на тази статия е име на популярен албум на британската група "Секс пистолс". През месец-два на някоя стена цъфва надписа "PUNKS NOT DEATH", сиреч "Пънкарите не са пукнали". Вярно е - не са. Британските футболни суперзапалянковци - също.
Задържани са всички разпознати участници в бунтовете. Доколкото проследих, над 15 хиляди души, част от тях непълнолетни.

Проблемът се потушава, но не се решава

Защото те ще бъдат поданици на кралицата и след десет и след тридесет години. А сходствата между английските протестиращи и тези в Египет и Тунис от последната година са много повече от разликите. Например озадачаващата петиция семействата на вандалите да бъдат лишени от социални помощи. По-добре е обаче тази работа изобщо да не я правят. За да не стане по-лошо.
Британците наистина бяха шокирани от вандалщината на протестиращите. Дейвид Камерън - също. Визията на британския премиер за преодоляване на неблагополучията е "ясна и консервативна" - да се укрепва семейството и училището. Въпросът е дали неолибералната (неоконсервативна всъщност) политика, с дерегулацията на пазара на труда и снижаване на социалната сигурност, с обезличаване на синдикатите и тотално маркетизиране на образованието, не постига противоположни резултати...
В есето си "Третият път" британският социолог Антъни Гидънс, интелектуален партньор на Тони Блеър, написа "Една от най-значимите иновации в криминологията е откритието, че упадъкът на всекидневното добро възпитание е пряко свързан с престъпността". Т.е. преди да се спират помощи, трябва да се помисли за укрепване на семейството и училището. Нашите министри на образованието и на вътрешните работи могат да си напишат тази мисъл по десет пъти в министерските тетрадки. Макар че и това не е достатъчно. На пръв поглед проблемът са т.нар. "бедни градски квартали". В нашия свят в тях живеят над един милиард и сто милиона души. Някои ги наричат "гета". Други, в България, ги привидяха като "ромски гета" и придадоха "расов" аспект на проблема. Но той не е само и не е главно урбанистичен проблем. Истинският проблем е бедността и нейните многопластови социални проекции, както и генералната забрана да се лансират принципни решения.
Нима чак сега в Англия разбраха, че в бедните, но и в обеднелите квартали съществува постоянна, масова готовност да гепиш нещо от магазина, която смело се разгръща, ако условията позволяват да мислиш, че няма да те хванат?
Именно в днешна Британия се роди терминът "бял боклук". С него се обозначават например "колежки" на сливенската 12-годишна (тогава) Кортеза, които раждат веднага щом природата им даде възможност. Става дума за

блокирането на пътя към нормална реализация

Проблемът е социалното неравенство. Бунтът в британските предградия е породен от букет от причини, но основните сред тях трябва да се търсят в гетоизацията и социалното изключване.
В богатите западноевропейски държави, около големите градове са образувани мигрантски гета; терминът не бива да подвежда - локалните етно-религиозни общности и сами са се автогетоизирали - по икономически и културни причини.
В гетата се натрупва и умножава работна ръка без приложение. Протестът не е просто срещу лошия бит. В отечествата на родителите си младите мигранти вероятно биха живели в по-лоши условия. Младежите просто се чувстват изолирани или по точно недопуснати. Така изригва агресия, трупана години, включително агресия срещу един свръхподреден свят, чиято логика на уредба не разбираш.
Проф. Антъни Гидънс, интелектуалният гуру на Тони Блеър, дефинира задачата: "Демократизация на демокрацията." Остави ли някаква следа "Ню лейбър" в политическата система след редуцирането на камарата на лордовете? Богатите стават по-богати, бедните отиват в затвора.
Проблемът е системен. В целия западен свят, по-изявено в страна като Великобритания, както отбелязва проф. Кроуч, се констатира

упадък на обществените класи

чрез които се разгърна модерната демокрация и модерният капитализъм. Предстои, по един или друг начин, ново, вътрешно социално-стратификационно преструктуриране. Макар неолиберализмът да е удовлетворен от старата, консервативна социална структура.
Какво всъщност става сега с нашия свят? На единия полюс протича чудовищна концентрация на власт и богатство. Основен резултат от т.нар. "глобална финансова криза" е... увеличаването на броя на милиардерите. На другия социален полюс просто подивяват. Бунтовете в западноевропейските мигрантски квартали - гета, стават траен компонент от социалната конфликтост в Западна Европа. Периодичните социални катаклизми в развитие страни само временно събуждат самозатворилите се политически върхушки. Тези кратки мигове трябва да се използват продуктивно - да се изисква от властващите трудни (за тях) решения. Сблъскваме се с очевиден дефект на европейското стратегическо социално-икономическо планиране.
Знаем, че мигрантите са средно между четири и осем процента във всяка от западноевропейските държави. Значителна част от тях живеят с усещането за отсъствие на заинтересованост на властите към проблемите им. От друга страна, лошо осъществяваната интеграционна политика води до противоположни на очакваните резултати. Разумната подкрепа и защита на европейската култура, европейското разбиране за свободата и на европейския начин на живот, четвърт век бе третирана като някак "неактуална". Ксенофобското поведение (и гласуване) постепенно се превърна в допустим модел на политическо поведение в повечето западни общества. Подкрепата за десничарските правителства в Западна Европа все по често се оказва функция на готовността им да следват антимигрантска политика и да прокарват антиемигрантски закони.
Кварталите вече са усмирени, но Британия е пред сложни решения и дали ще намери сили да ги вземе, не е ясно. Тя се нуждае от нов генерален социален компромис, но факторите, които могат да го наложат, не се виждат. Лекарите отдавна са разбрали, че в медицината няма панацея, няма такава и в междуетническите отношения.

*Заглавие на скандален музикален албум от 70-те години на миналия век