2021: "Париж гори!"*

Дотук 18 френски висши офицери и генерали от запаса ще бъдат изправени пред съд за участието си в подписката за очакваната "Гражданска война във Франция" и призивите за необходимостта от решителна борба с ислямизма и расизма, който изригва от френските "цветни" предградия. Подписалите предупреждават Елисейския дворец за опасностите от ислямизация на Франция. Критикува се пасивността на институциите срещу "пълчищата от предградията". Отправят се обвинения към антирасистки групи, които "сеят ненавист" между етническите и религиозните общности. Подписката изразява несъгласие с действия като събарянето на статуи на френски държавни и военни дейци под претекст, че чрез тях се изразява почит към расисти, че се утвърждават колониализмът и расизмът. Подписката бе публикувана и във връзка с 60-ата годишнина от неуспешния опит за пуч срещу генерал Шарл де Гол заради неговите тогавашни позиции по войната в Алжир. Позицията на военните власти е, че да се критикува правителството, като се призовават бойните другари да се хванат за оръжието на национална територия, е сериозно нарушение.   

През 2021 г. във Франция се лансират паралелно две визии за спиране и противопоставяне на ислямизацията на страната - на президента Макрон и на "генералите от запаса". Подписката е подкрепена от около хиляда военни. Нейните съставители смятат, че Франция има още не повече от пет-шест години да се справи с проблемите на агресивния вътрешен ислямизъм, след което на хоризонта изплуват силови, кървави решения.

Макроновата концепция бе лансирана преди последната вълна от терористични нападения. Президентът - по идейни убеждения умерено десен либерал, преди десет месеца обяви разбирането си за необходимостта от промени във "френския ислям". Макрон оцени исляма като изоставаща религия, която е в криза, и поиска от френските мюсюлмански организации да съставят харта за живота на мюсюлманите във френската светска държава. Марин льо Пен коментира, че разбира тревогите на военните. Тя вече започна предизборната си кампания. 

Изправен пред ясната алтернатива на Льо Пен, Макрон не вярва напълно на либералната приказка, че печели на втория тур срещу вечната мадам, като консолидира около себе си национално мнозинство. Подписката разваля красивата приказка "Аз съм либерал (глобалист), но и малко националист".  

Генералското послание твърди, че "слабата политика на правителството ще доведе до хаос, който ще предизвика намесата на нашите другари на действителна служба, за да се защитят нашите цивилизационни ценности". От определена гледна точка това е предупреждение било за държавен преврат, било за гражданска война. Те поначало не се изключват взаимно, но и двете имат и близка политическа цел - президентските избори идния май. Запасните генерали звучат като опоненти на Макрон, респективно - като поддръжници на Льо Пен. Двете версии не са несъвместими. Те само отново доказват, че 6,5-милионната мюсюлманска общност стана с лекота център на предизборния политически сблъсък във Франция. 

Широко е споделяна представата, че френските закони често се използват, за да се потиска всяка критика на исляма, т.е. срещу мюсюлманите. Законът на Емануел Макрон

лукаво остава на втори план

Преди три седмици френският Сенат, т.е. Горната камара на френския парламент, гласува законопроекта на президента за защита на светските принципи. Прие го с мнозинство от 208 гласа "за" срещу 109 "против".

Законопроектът бе преименуван и наречен  "засилване на зачитането на принципите на Републиката и борбата срещу сепаратизма". Макрон се бори с радикалния ислям под знамето на борба срещу сепаратизма, т.е. воюва срещу успешните усилия на някои мюсюлмански общности във Франция да се самообособят и самозатворят. Не "в" държавата, а "срещу" държавата. В проекта са включени мeрки за справяне с това, което Макрон нарича "ислямистки сепаратизъм". В случая сепаратизмът се разбира като обособяване от обществото като цяло. Актът, одобрен в Сената, съдържа мерки като забрана на религиозни практики в държавни университети и други висши училища. Сенаторите дадоха пример за молитви из университетските коридори и на други "неподходящи места".

Забранява се политическите кампании да се опират на платформи, които противоречат на "националния суверенитет и демокрацията, както и на светската концепция за държавата". Забранява се на кандидатите да поставят религиозни символи върху предизборните материали. Законът съдържа нови, разширени забрани за публичното носене на религиозни символи и облекло. 

Концепцията на президента

В богатия на идеи модел на Макрон за решаване на ислямисткия въпрос ударението се поставя върху такива задачи като целенасоченото необосновано извеждане на децата от училище, развитието на отделни обществени спортни и културни дейности, служещи като претекст за преподаване на принципи, които не са в съответствие със законите на републиката. Т.е. осакатяване на образователната система с цел да се ограничи ролята на училището за изграждане на светско общество. Това е индоктринация. Освен друго, тя служи за практическо отричане на принципите ни, равенството между половете и на човешкото достойнство.

Макрон подчерта, че "републиката е неделима и не допуска никакви сепаратистки авантюри". Франция прие Харта за принципи на исляма в страната. "Необходимо е републиката да отвоюва всичко, което е изгубила". 

Главният проблем на Франция днес е ислямисткият сепаратизъм. В изпълнение на тази политика властите са решени да усилят например борбата с полигамията. Новият закон забранява издаването на сертификати за девственост. 

Ислямски и правозащитни критици на закона твърдят, че мерките са дискриминационни спрямо мюсюлманите. Властта е подозирана от мюсюлмани, че започва "истински лов на вещици, първо срещу ислямистите, а след това срещу [всички] мюсюлмани". 

Законът отговаря на изострената чувствителност на френското общество. Личи растяща чуваемост към патриотични лозунги: за френски работни места, за френска гордост и за френските пари, т.е. за резервираност към Евро-Брюкселската утопия.

Апелът на генералите от запаса

За автор на отвореното писмо, подписано от 18 висши офицери и генерали от запаса и други над 1000 служители в армията, полицията и жандармерията, се сочи пенсионираният офицер от жандармерията Жан-Пиер Фабре-Бернадак. Френските политици отдавна схоластично предъвкват въпроса за опасностите от "фанатизма" и говорят, че Франция се намира в състояние на война, но винаги са се въздържали да посочат "врага". Сега това го прави генералското обръщение. Френската либерална общественост оцени документа като призив за метеж.

Проблемът съвсем не е само френски. Брюкселските програматори допуснаха трудно разбираеми политически грешки. Европейската левица няколко десетилетия подценява въпросите за нацията, националната идентичност, образование, култура. До неотдавна тя "откровено" твърдеше, че идеята за нацията е остаряла. Това е обяснение за част от провалите на левицата през последните две десетилетия и залог за следващите политически катастрофи. 

Може ли да спре "ислямизацията"? 

Във френските национални дебати през последните две десетилетия все по-важно място заемат приоритетите, лансирани първо от Националния фронт - националната идентичност, френската роля в Европа, миграцията и екстремизмът. Анализатори смятат, че ислямизацията на Франция вече не може да бъде спряна. Френското, както и като цяло европейското, обществено мнение стриктно следва "брюкселския дневен ред". Колкото повече той се налага със своя показен "антинационализъм", толкова повече ще се утвърждават алтернативните гледни точки. Позицията, че ислямизацията е проблем, доскоро не се допускаше до обществено обсъждане. Това създаде ореол около "политически некоректните", особено по ислямска линия. 

В западните "фабрики за мисли" бе сътворена конструкцията за "ислямо-левичарството". Доколкото левицата е последователен противник на дискриминацията и експлоатацията, когато се говори за ислямо-левичарство, се обявява война не на ислямизма, а именно на левицата. Къде от повърхностност, къде от манипулативни внушения, тази измамна концепция се радва на добър прием сред част от интелигенцията. Лявото решение на ислямския въпрос не допуска неуважение към мюсюлманите, но настоява за респект пред националната държава, в която живеят и мюсюлмани. 

* Изразът "Париж гори!", освен детско наричане, е и заглавие на произведение на съветския писател от полски и еврейски произход Бруно Ясенски (това е псевдоним), толериран от властите като революционен писател. Книгата е от 30-те години на миналия век и е посветена на очакваната в недалечно бъдеще комунистическа революция във Франция. Книгата закономерно носи троцкистки патос. Самият Ясенски след 1937 г. изчезва някъде из ГУЛАГ