За някои може, за България - не
/ брой: 100
Нора СТОИЧКОВА
Извънредното положение в Унгария, което премиерът Виктор Орбан обяви заради руската военна операция в Украйна, ще му позволи да използва "всички инструменти" на държавата, за да спаси народа си от тежък финансово-икономически крах (стр. 7). Това дава невероятната възможност на унгарската икономика и бизнеса да лавират в сложната ситуация на разкъсани връзки на доставка и плашещи дефицити на енергия и продоволствия.
Не виждаме реакция от Брюксел - значи за Унгария може.
А преди 2 месеца, когато вицепремиерът Корнелия Нинова и бизнесът предлагаха да се въведе форсмажор, всички наскачаха като ужилени. И в страната, и в Брюксел. Де що анализатор има се залепи за някой по-широк тв екран и всички заобясняваха вкупом, че такова решение е погрешно. Но в светлината на днешните събития се оказа, че Корнелия Нинова е отново права. И че ние пак сами се забиваме в земята, робувайки на имагинерните европейски ценности, с които все по-малко държави членки се съобразяват.
На всичко отгоре излиза, че само България няма право на собствени спасителни мерки. А тази мярка можеше да даде глътка въздух на икономиката.
Да вземем за пример Гърция. Платила за газа от Русия в рубли. И ще ни го продава за евро, понеже стана ясно, че засега по гръцката тръба ще тече предимно именно руски газ.
Азерският газ не е в такива количества, че да задоволи търсенето. Колкото до втечнения газ от САЩ за нас - времето ще покаже колко и как.
Брюксел ни отряза и за петролното ембарго. ЕС ще прекрати вноса на петрол от Русия до края на тази година, но предложи отлагане на ембаргото върху доставките на петрол от Русия за Унгария, Словакия и Чехия до 2024 г. България пак е извадена от списъка на привилегированите. Вместо това - готови били да ни приемат в Шенгенското пространство. Лошо няма.
Но това няма да компенсира недостига на газ и петрол за България. Няма да компенсира скъпотията, в която се давим и накрая - като нищо ще се удавим.
Подобни залъгалки бяха визите за щат срещу влизането ни в НАТО, ЕС и още няколко празни обещания. Като трябваше да се ратифицира търговското споразумение ТТИП получихме безвизов режим със задокеанската северна страна, в която живеят и работят - 6-7000 българи. Предполага се, че те имат най-голяма полза, тъй като Канада едва ли ще стане предпочитана туристическа дестинация за редовия българин. Единствените на плюс са канадската златна концесия у нас и бизнесът, свързан с тази страна. Сигурно има и други ползи, но те в момента не ни греят въобще.
По същата причина се забатачи и АЕЦ "Белене". Първият реактор трябваше да заработи през 2015 г., вторият - година и половина по-късно. Днес щяхме да държим златна кокошка в ръцете си. Но - не. На България не беше позволено от геополитическите партньори.
В същото време Турция - член на НАТО, изобщо не си губи времето и догодина пуска АЕЦ "Акую" със същата руска ядрена технология ВВЕР поколение 3+. Докато ние тук продължаваме да ручаме жабетата и да държим платените вече реактори на склад на откритата площадка край Дунава.
Аргументи за двойните стандарти в Европа - бол. Но се видя, че не наказват за твърда национална позиция. Време е и ние да отрезвеем и здраво да се отстояваме. С едни визови фикции няма да можем нито да се храним, нито да се топлим зимата.