Величие и трагизъм
/ брой: 185
Боян БОЙЧЕВ
"Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!"
Заради поемата "Септември" и гражданската си позиция срещу чудовищните репресии след Септемврийското антифашистко въстание Гео Милев "изчезва безследно" - удушен е с тел в Дирекцията на полицията. Както и десетки други като него, жертви на "белия терор", като Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Георги Шейтанов... България е страната на убитите поети, на погубените творци. И на безсмъртните...
Защото въпреки репресиите хората на духа продължиха да воюват с перо в ръка. Родиха се "Хоро" на Антон Страшимиров, "Жертвени клади" на Асен Разцветников, "Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев...
Въстанието събира в себе си и величие, и трагизъм.
Трагизъм заради избитите с нечувана жестокост въстаници и техни близки, заради зверските репресии срещу комунистите и земеделците.
"Клаха народа си, както и турчин не го е клал", ще възкликне Антон Страшимиров. Верните на правителството войски, шпицкомандите и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу мирното население. Войнишките щикове бранят не родината, а властимащите от собствения народ.
Има зверства, прояви на човешка жестокост, които не могат и не трябва да бъдат забравяни. За да не се повтарят...
Само преди дни, на 9 септември, станахме свидетели на прояви на крайна омраза. Кандидат за депутат от БСП беше пребит. Мои познати, минаващи същия ден край Паметника на Съветската армия, също за малко не пострадаха. "Бием комунисти!", подвиквали от агресивната тълпа, обсадила паметника, а от полицията просто посъветвали да се разхождат на друго място.
А величието... Величието е в порива, в стремежа към по-добър и справедлив живот. В момента, когато гладният, босият, страдащият отхвърля страха, робското мислене "и писа със своите кърви: СВОБОДЕН!". Гео Милев видя и възпя нещо, което днес се опитват да отрекат: той възвелича народа в неговия устрем.
Но днес Септемврийското антифашистко въстание е отричано като такова. Било стихиен бунт, а за фашизъм в България въобще не можело да се говори. Само че във фашизма главното са радикалният национализъм, тоталитаризмът, терорът и насилието. Нима всичко това го няма в правителството, дошло на власт след кървавия Деветоюнски преврат? Нима не е фашистки приетият през 1924 г. Закон за защита на държавата? И не е ли фашизъм избиването на леви депутати, интелектуалци, общественици?
Днес капитализмът успешно използва цял набор от инструменти: манипулации чрез медии и социални мрежи, страх и дори откровен терор. Но най-страшното е убийството на идеали, подмяната на ценностната система, което води до егоизъм и безразличие. Днешните млади почти нищо не знаят за Септемврийското въстание, не се интересуват от него, а и няма откъде да научат, защото в учебниците то дори не се споменава... Засега е оставена само безсмъртната поема "Септември"...
"Ние не можем да останем глухи зрители пред народната трагедия. Ние ще останем там, дето е Народът: при Народа, сред Народа", казва Гео Милев...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.