Уча се от моментите, в които се проваля

ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ е известен с ролята си на главен надзирател в сериала "Клетката". Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Преди това е учил две години кукли при проф. Дора Рускова. През 2020 г. специализира "Режисура за драматичен театър" в НАТФИЗ при проф. Пламен Марков. Играл е в Младежкия театър "Николай Бинев" в представлението "Прометей", Театър "Сфумато" в "На тЯтър съм" и "Иванов", Театър "Азарян" в "Кралят Елен", Театър "Н.О. Масалитинов" - Пловдив, в "Спомен за летене" и др. Режисира спектаклите "Екстази" и "Хора с куфари" в НАТФИЗ, "Хляб в джоба" и "Бог" в ДТ "Стефан Киров" - Сливен, "Хотел рай" в ДТ "Невена Коканова" - Ямбол, и др. Отличен е с наградите "Слави Шкаров" за млад режисьор през 2020 г. за "Хляб в джоба" от Матей Вишниек, "Аскеер" за "Изгряваща звезда" през 2018 г. Новото му превъплъщение е в трагикомедията "Дакота" на Жорди Галсеран, която започва турне в Благоевград - на 7 февруари в Общинския куклен театър, Враца, Пазарджик, Сливен, Димитровград, Ямбол, Габрово, Плевен. Представлението се играе в независимото пространство за театър "Yalta Art Room".

- Играете в една от главните роли в "Дакота", с какво Ви спечели тя? Кое беше по-интересното и по-различното?
- Това е от поредицата по-сериозни главни роли, които имам, в театрално представление и по-голямата отговорност се пада на мен. Да разкажа тази история през гледната точка на Иполит Харама, който е главно действащо лице, зъболекар, доста добър в професията си. Неговият живот обаче се превръща в истински кошмар, когато претърпява катастрофа с мотора си и започва да сънува бъдещето. Оттук нещата стават много забавни, както за неговата съпруга, така и за него самия, и за публиката, разбира се.
- Защо точно тази пиеса избрахте за турнето? Чия е идеята?
- Кандидатствахме по един проект за разпространение към НФ "Култура". Турнето се осъществява с неговата финансова подкрепа. Идеята беше представлението да достигне и до други градове, не само до софийската сцена.
Любопитно е как публиката от по-малките населени места ще реагира на нашата пиеса, на нашия прочит на "Дакота" на Жорди Галсеран под режисурата на Петър Петров-Перо, за когото това е режисьорски дебют.
- Какви са днешните послания, закодирани в представлението?
- Посланията са, че има много по-важни неща от нас самите, от нашето его, от това как се възприемаме, всъщност не сме центърът на света. Имаме мисия да дадем живот и да оставим някаква следа след нас, а не само да градим кариера и това, което сме ние като човешки същества. Съществува нещо много по-голямо от нас самите.
- Доста убедително изпълнявате ролята си в "Клетката" - първата ни поредица, която показва действителността в затвора. Какво Ви вдъхнови? Имахте ли трудности?
- Това е първият сериал, в който имам по-голяма роля, както и в сериала "Дяволското гърло", втората част, който ще бъде излъчен по Нова тв. Но в "Клетката", общо взето, ми беше трудно да приема този персонаж, да го допусна близо до себе си, защото е много краен в своите разбирания за това кое е добро и кое - зло. Доста садистичен образ, но в един момент започна да ми става симпатичен, може би в тази негова педантичност в работата, да се спазват някакви правила, макар че за едни са по-строги, отколкото за други. Това, разбира се, се определя от влиянията, които има героят над себе си, от зависимостите, които са над него. Всъщност това е някаква метафора за държавата, за нещата, които се случват или не се случват в продължение на доста години вече. Ако приемем, че този въпросният човек може да бъде и цяла институция.
- "Клетката" олицетворява ли и личната ни свобода? Доколко сме свободни и докъде се разпростира тя?  
- Свободата е вътре в самите нас, в крайна сметка без закони няма как да съществуваме нормално. Вярвам, че всяка свобода трябва да има някакви рамки, в противен случай става много хаотична и най-вероятно се получава взрив, който ще ни помогне да се самоунищожим. Вярвам, че правилата и законите са такива, за да се спазват. Но "клетката" мисля, че е в самите нас, във всеки един от нас. Ти решаваш докъде и колко надълбоко да потънеш в нея или колко нависоко да полeтиш от нея.
- Играете доста различни роли на сцената и пред камерата, какво Ви коства да преминете от един образ в друг? Как се подготвяте за нов персонаж?
- Има нужда от техническо време, понеже самият контекст на материала, на историята по някакъв начин полепва по теб, трябва известно време да се рестартираш, за да започнеш новото нещо. Със сигурност изисква и физическа подготовка, в зависимост от ролята, и също така от набиране на информации за персонажа, ако е драматургия - за самия автор, за прочита на режисьора и това, което той самият иска да каже, да разгледа като тема в съответното произведение. По-скоро в сериалите се стремя да събера отново информации от дадена гледна точка, както беше със затворите. Гледам документални и игрални филми със затворници и се опитвам физически да се напъхам в нещо по-различно от мен самия и това ми помага, дава ми увереност за посоката, в която съм поел.
- Казват, че добрият актьор е добър психолог, Вие как мислите?
- Да, има нещо такова. Артистът трябва да бъде емоционално интелигентен, да дефинира чувствата, които биха могли да борят най-вече самия него и след това персонажа. Както казва един голям артист - актьорите са емоционални атлети, тоест ти трябва да разпознаваш емоцията, за да можеш да я създадеш чрез съответния персонаж и тя да стигне до аудиторията, било то публика, зрители или слушатели.
- Професията помага ли Ви в живота или по-скоро Ви пречи?
- Зависи - и пречи, и помага, понякога имам проблем с моите емоции, но съм забелязал, че през опита някак си успявам да печеля нови победи в тази моя битка.
- Кой Ви откри за голямата сцена?
- Моята професорка Дора Рускова ме забеляза, с три тройки влязох в академията, даде ми шанс, макар че бях обречен, и след това професор д-р Атанас Атанасов ме покани в неговия клас. Първо бях учил две години кукли и после две години актьорско майсторство за драматичен театър при него. Не бих казал, че има голям режисьор, който да ме е открил, по-скоро аз открих самия себе си през годините. За съжаление, все още не съм се сблъскал с голям и популярен режисьор в българския театър, но за киното смея да твърдя, че това е режисьорът Павел Веснаков. Мисля, че той така ме откри и аз - него.
- Преди няколко години завършвате и режисура, с готовност да покорявате нови върхове и от другата страна на завесата.
- Винаги ме е влечала режисурата. Преподавах в НАТФИЗ и се налагаше да правя спектакли със студентите на проф. Атанасов, но ми се искаше да натрупам малко повече практика, за да бъда по-уверен в моите опити със студентите, и впоследствие се оказа, че ми допада режисурата, и започнах да работя в тази насока. После, успоредно със специализацията, записах и магистратура в Софийския университет - "Литература, кино и визуална култура", за да придобия още знания в тази сфера. Получиха се доста интересни опити. Имах и малко неуспехи, което е нормално. Уча се от моментите, в които се проваля, и смятам, че те са по-важни понякога.
- Намерихте ли Вашето място? Кое предпочитате - актьорската игра или режисьорската работа? Къде сте по-сигурен?
- Определено се чувствам по-сигурен в актьорската позиция, защото имам повече опит, чувствам се по-уверен, особено когато срещу мен стои режисьор, който ми има пълно доверие, както и аз на него, тогава нещата се случват много бързо, лесно и приятно. Докато режисурата, смятам, че е по-трудната позиция като цяло, по-непозната за мен. Това е цял екип и отговорността е голяма и трябва да я поемеш, не да бягаш от нея. Да заявиш, че ти си капитанът на кораба, и да понесеш последствията.
При актьорската позиция разполагаш с един персонаж, както всички твои колеги, и е по-различно. Работата, която трябва да се свърши, е по-малко, но трябва да бъде изпълнена на високо ниво, едното е на макро, другото - на микро ниво.
- Какви предизвикателства очаквате да Ви споходят през новата година?
- Има още проекти, които тепърва ще се случват. Надявам се турнето на "Дакота" да се получи и да върви добре.
Занимавам се и с импровизационен театър, в една импро група, която се нарича "Bitter and sweet". Обикновено гостуваме в бар "K.E.B.A" и бар "Сингълс", най-вероятно ще имаме шоу през януари.
Играем и спектакъла "Смях от прахта", който създадохме със сдружението "Мултикулт", с подкрепата на Министерството на културата. Премиерата беше на камерната сцена на театър "Сълза и смях". Второто представление е на 31 януари в Нов театър.
Предстои да представим и пиесата "Мамут", която е пак копродукция между "Мултикулт" и Кърджалийския драматичен театър.
Надявам се аз и моето семейство да сме живи и здрави. Да се отварят нови врати, възможности, опити.
Много съм благодарен на екипа на "Дакота"! Това са режисьорът Петър Петров-Перо, Майа Тинкова, Боян Петров, Нено Койнарски, както и на сценографа Никола Колев, композитора Добромир Кисьов.