Таралеж в гащите
/ брой: 102
Валентин Георгиев
Претенции за хотели на първа линия на морето и два пъти месо в седмицата изявили някои бежанци от Украйна, вместо да приемат офертата на институциите ни любезно да бъдат транспортирани до станции във вътрешността на страната. Новината, че 200 от тях масово са отказали да напуснат Варна, буквално взриви социалните мрежи и форуми. Да рече човек, че ги пращат в мигрантските лагери в Харманли, Звездец или Елхово, където "посрещаха" сирийци, иракчани и афганистанци - щеше някакси да е разбираемо. Но за места като Рибарица и Паничище - все планински курорти, където бедните българи не могат да си позволят да отидат, звучи, меко казано, нахално.
Идва ти неканен гост. Подслоняваш го, храниш го, поиш го, обгрижваш го, а той някрая не ще да си ходи. Какво да мислим? Таралеж в гащите.
Поехме първия наплив от украински бежанци, нормално е вече да са се ориентирали за пазара на труда и квартири. Пропуск на ресорната агенция е, че не проучи колко от тях ще приемат новите локации, които им се предлагат. Защото още от началото на войната, когато започнаха да пристигат, се знаеше, че програмата с хотелите по Черноморието е до края на май. А шансът за работа на морето е мнократно по-висок, отколкото в Паничище. Бежанците са ресурс от работна ръка и трябва да опитаме да го използваме. При всичките ни симпатии, състрадание към тях и желанието да помогнем, нека не забравяме, че когато бягаш от война, не очакваш държавата, в която си, да ти дължи вечно моренце, кроасан и химическо чистене от и до стаята.
В крайна сметка България е и туристическа дестинация и започна сезонът. За да може да помага, отрасълът трябва да може и да функционира нормално. Претенции да си в хотел на първа линия или където и да било, след като ти се дават подслон, храна и дрехи, са крайно неадекватни.
Крайно време е държавата ни да се погрижи за истински бедстващите бежанци, избягали от разрушени градове, които имат само дрехите на гърба си. Но има и такива, които бръмчат с автомобили по 100 000 евро и нагоре и харчат по една минимална заплата дневно. Не е несправедливо те да се оправят сами.