Стихотворения от съвременни български поети

Александър Михайлов

Гурко минава Балкана

Крачат войник до войника. 

Зимата песен подхвана. 

Вятър препуща и вика: 

Гурко минава Балкана!

Гонят казашки дружини

връх и хайдушка поляна. 

Път му сторете, лавини!

Гурко минава Балкана. 

Люшкай, родино честита, 

удряй размирна камбана!

Вдигай се, нощ мразовита!

Гурко минава Балкана. 

Кремъци, дайте му сили

в бой да строши ятагана!

С конници хилядокрили

Гурко минава Балкана. 

Съмва. Ледът се пропука. 

Грейва зорница мечтана. 

Дъжд по прозорци зачука: 

Гурко премина Балкана!

---

Матей Шопкин 

Поетическа вечер 

Аз четох свои стихове в Москва.

Под ясните съзвездия на Кремъл

звучаха мойте български слова - 

ту ласкави, ту гневни като кремък. 

Горяха в тях Клисура и Батак, 

свистяха безпощадни ятагани. 

И в бездните на варварския мрак

България умираше от рани...

А по-нататък?... Руски знамена, 

изгрели от спасителния север. 

И хляб и сол. И светли имена: 

Свищов и Шипка, Гривица и Плевен. 

Отново в мойте песенни слова 

България възкръсваше спасена. 

И сякаш озвездената Москва

бе станала една огромна сцена. 

И аз почувствах в северния здрач: 

Русия ми разбира стиховете! 

Защото мой прекрасен преводач

бе любовта, дошла от вековете. 

---

Боян Ангелов 

Свещен адрес

Сънят преди атака

не е ли сън жесток? 

Смъртта, сестра на мрака, 

подготвя своя скок

от немите редути 

към гибелния вал, 

притиснал в хладни скути

войник и генерал. 

Сега в пръстта ръждеят 

прекършени дула, 

но гледа Мавзолеят

към руските села, 

към Брянск и към Одеса, 

към Дон, Амур и Об...

Безсмъртници, адреса 

на общия ви гроб

в редутите на Плевен

сред кости е вграден. 

Свещен адрес и гневен, 

крило над моя ден! 

---

Орфей Петков 

Прости ни, Русия

Заявявам ви открито: Да мълча за туй 

                               не мога!

Но съмнявам се, че всичко бих събрал 

                        във моя стих...

За Русия щом говоря, аз изпадам 

                          във тревога - 

тя е - както за дедите, тъй за мен - 

                         света светих...

За еничарството само (друго няма да добавя!)

помислете за минута... На какво за нас 

                                бе знак?

На безправие, сатрапство!... Кой от вас 

                              ме поучава?

Този, който си не спомня Панагюрище, Батак,

и за Къкрина - не знае, за Бенковски и 

                                 за Волов,

за плеядата момчета, сред които като Бог

възвисява се над всички - с кръст един,

                        стърчащ на Вола - 

онзи гений, към вразите безпощаден и жесток?  

Във България народът към Русия не е гневен

и руснаците на братство и приятелство 

                                  са лик...

Кой забравил би Никопол? Кой - редутите 

                                при Плевен?

Боят кой не знай при Шипка, при Загора, 

                               в Тръстеник?

Вие чуйте - щом в душите и в небето 

                               слънце грее,

а славянските ни песни се разнасят надалеч - 

срещу Рус и Бог не може зла ненавист 

                                  да посее

във сърцата на народа, любещ общата 

                                 ни реч...

Още чуйте - във ума ни, там до Ботев 

                             и до Левски - 

като даденост отколе, като някакъв 

                                инстинкт - 

е народът на Русия, на Толстой, Есенин,

                                   Невски,

с който сплели сме култури във единен 

                               лабиринт...

Или може би не бяхме черни роби и робини?

Като кучета сме мрели - и го казвам 

                            без конфуз -

по зандани, под бесилки - без гробове...

                          Но... прости ни,

ти прости, непобедима, необхватна, 

                                вечна Рус! 

---

Петър Доневски

Вестителят на свободата

        За освобождението на Враца

        от турско робство - 09.11.1877 г.

Един тръбач, Иван Петлак, на име

от ДКалетоФ всеки ден тръби...

И всяка пролет, лято, есен, зиме

тържествената свобода звучи.

Да бъде ден, да бъде радост,

И весели да са врачанските лица

и нека грее обич, детска младост

с бъдеще да са врачанските деца.

Господи... Благослови България 

със святата ни свобода... Целуваме ръка

на Рус... Велика... Нашата месия...

Да бъдат дни, славянски, вечни

с братската наша Русия.

---

Анита Коларова 

Богатата 

          На баронеса Юлия Вревская,

          дала живота си за Освобождението

          на България от турско иго

Не беше видение в бяло,

Тургенев не бе те измислил

с лице, от любов засияло,

с душа на Мадона пречиста.

За войниците ти бе зората,

пробляснала в твойте зеници.

И носеха те в сърцата си.

Зовяха те свойски: "Сестрице!"

Със мъжка несръчност спасените

пред тебе от щастие плачеха,

а ти - до смърт уморена,

все под шрапнелите крачеше.

Забравила, че си баронеса,

възпитана с маниери французки,

на смъртта се усмихваше весело

и я молеше, съвсем по руски,

да не бърза за теб,

да отложи,

защото си нужна, ще има атака,

защото не ти е възможно

да умираш,

когато те чакат...

И отдаде ти мълчаливо

своя дял в Свободата народна

и скромно, и човешки красиво,

и по руски - докрай благородно.

Затова днес под синия свод

на България, с обич съгрята,

ти остава длъжник цял народ.

И живееш ти - с вечност богата!