Скъпотия с "промоции" от ГЕРБ

Няколко откровени неистини изрече Симеон Дянков във Варна само час, след като НСИ оповести данните за юлския скок на инфлацията преди ден. Появата на господина във фокуса на новините не бе никак случайна, напротив. С подновената си словесна контраатака, че "развързва кесията", той се опита да охлади нажежените от възмущение форуми и социални мрежи с "благословии" по адрес на ГЕРБ и да омекоти пиперливите заглавия по сайтове и новинарски емисии.
Няма що - станахме свидетели и на туй чудо - рязък инфлационен скок посред лято - нещо нетрадиционно за сезона, но пък този път напълно гарантирано от ГЕРБ. С промоции за още и нови поскъпвания и през есента.  
Тезата на Дянков и управляващите, че "идва времето за увеличаване на доходите" не е нова. Новост е обаче споменаването най-сетне на по-конкретна цифра. "За трите години, откакто сме на власт, средната инфлация в България е 7,3%. А инфлацията на т.нар. малка потребителска кошница, като се изключат коли, апартаменти и т.н., е около 7,6 на сто", твърди министърът. Затова и пенсиите щели да се вдигнат със 7,6 на сто от догодина. С тази актуализация пенсионерите щели да се окажат по-богати, отколкото при старта на управлението на ГЕРБ, мечтае Дянков...
Проста сметка показва, че 7% на 100 лева са 7 лева. Като се има предвид, че повечето от възрастните хора у нас получават по 150-160 лева пенсии, увеличението е направо смешно. Но след направеното заключение, и то от финансист N1 в държавата, човек няма как да не се запита дали насреща му стои персона, която никога не сваля розовите си очила, или просто един цар на флирта с думите. Защото, ако трябва да бъдем точни, става въпрос не за ръст на пенсиите, а за компенсация на инфлацията.
Откога двете станаха равнозначни, г-н Дянков? Не означава ли второто просто опит да се реанимира покупателната способност на хората отпреди идването на ГЕРБ? И не трябваше ли това да става автоматично, по закон? Ами второто? То май беше приоритет на предишната власт, обвинявана за всички несполуки на ГЕРБ. Същата, при която увеличението на средната пенсия бе с 82%, а минималната бе вдигната 2 пъти.        
Твърде хлъзгава, разбира се, е и посочената от Дянков цифра за 7,6% поскъпване на живота от 2009 г. насам. КНСБ вече я оспори и изчисли, че то е над 10 на сто, а според някои експерти може да надхвърли и 13-14%.

Откъде всъщност идва разминаването
 
Проблемът при инфлацията е, че методологията на изчисляване е съобразена с едно нормално потребление, каквото има в развитите държави. Там процентът от доходите на населението, който отива за покупката на храни, е много нисък и съответно поскъпването на храната не се отразява толкова зле на хората. При нас обаче, макар инфлацията методологически да е сметната правилно, изглежда като подигравка за бедното население, каквото е мнозинството у нас.
В България масово за храна отиват към 50-60% от семейния доход. Затова и инфлацията при храните се усеща със страхотна сила, а за мнозинството българи реалното поскъпване е много високо и води до сериозно обедняване. Основният проблем пък си остават хумористичните доходи у нас, което стои в дъното на почти всички проблеми в държавата.
Иначе нека припомним, че при изчисленията на инфлацията в индекса влизат и неща, които буквално "дърпат надолу" поскъпването в опит за неутрализиране на скока. Като например цената на пиано. Така че спокойно - храните поскъпват, но пък в замяна може да си купите пиано по-евтино!
Освен при пенсиите големи въпросителни има и около компенсацията на работещите. С влезлия от 1 юли т.г. нов Закон за държавния служител се увеличават разходите за работни заплати на министерствата. Това обаче не дава никакви гаранции, че всеки служител ще получава повече пари, отколкото е вземал преди. Практиката вече е доказала, че намазват близките до шефа или лоялните на партията кадри, независимо от приказките за справедливо заплащане. Което пък означава, че не всички служители в публичния сектор ще бъдат компенсирани срещу покачването на цените.
В частния сектор положението е още по-незавидно. Там заплащането на заетите зависи много повече от финансовото състояние на самите фирми и от договореностите между работодател и служител. При тези трудови взаимоотношения няма и никакви задължителни клаузи реалното заплащане да се увеличава с темпа на инфлацията. Нещо повече - при натискащите ги цени на енергоносителите фирмите у нас гледат как още да свият разходите, за да оцелеят. А колко сред тях биха си позволили "лукса" да вдигат възнаграждения при дебнещата ги сянка на фалита и неизбежните понякога съкращения?  
Всички прогнози показват, че
 
драмата за средния българин

ще настъпи реално през есента, дори още през септември. Защото, ако сегашният инфлационен скок отчита основно поскъпването на горивата, то наесен към битовите сметки за тока, газа и водата ще се добавят и калкулираните от бизнеса разходи на основни стоки. Факт е, че ток се ползва във всеки отрасъл - и малък магазин да имаш, и голяма производствена мощност, потребяваш ток. А сред най-енергоемките сектори са хранителната промишленост, химическата промишленост, металургията. В крайна сметка това, което ще се случи, е, че обикновените хора ще усетят поскъпването по две линии. От една страна, ще плащат за него със сметките си за ток, а от друга - чрез покупките си на други стоки и услуги, в чието производство участва токът. Уви, сред тях има и доста основни храни, като типичен пример е хлябът.

С едно наум, щом говори ГЕРБ

Дали обаче и въпросната компенсация с пенсиите, за която говори Дянков, няма да се окаже пропаганден балон? Въпросът е напълно резонен, като се има предвид досегашния опит с обещания от кошницата на ГЕРБ. Факт е, че липсата на предсказуемост и честата смяна на позиции е техен патент. Та така и с пенсиите - щели да ги вдигат. С малко, но затова пък от догодина. А дотогава ще ни надуват главите с това, което всъщност още не се е случило...
Впрочем истинската гаранция, че този път Дянков не лъже, е, че идват избори. При това "вратичката" с датата откога точно ще бъдат ощастливени българските пенсионери, си стои отворена. Вече е ясно, че поради "чисто технологични причини" това няма как да стане от 1 януари. Затова пък началото на годината може да се окаже разтегливо понятие от месец-два, точно в разгара на предизборната кампания.