Управляващите превърнаха България в антируски Юда

Юри МИХАЛКОВ

Повод за тези констатации са последните решения и предложения на властта за Русия. Имам предвид и сделката със САЩ за производството на 155-милиметрови снаряди за Украйна, и подмазваческата готовност за отмяната на 3 март като Национален празник, и предложението за прекръстването на храм-паметника "Св. Александър Невски", и идеята за американска база в Бургас... Плюс всички действия и предложения на нашенските русофоби от последните 15 години.

Ако прелистим страниците на историята, ще видим, че сегашните "партии на войната" спазват установената традиция на някогашните управляващи. С някои изключения тази традиция продължава до днес.

През миналия век България претърпя три национални катастрофи. Първата е след Междусъюзническата война от 1913 г.

Втората национална катастрофа е Първата световна война. Русия ни освобождава от турския ятаган през 1877-1878 г. и от геополитически интерес, за да разшири сферата си на влияние - освен от нравствени, обществени подбуди, като вярата, православието и състраданието към българите. Но историческият резултат е един - Русия ни възстановява държавността.

Въпреки това през Първата световна война България избира лагера на нейните врагове. И воюва срещу освободителката си, при това в смъртоносна за нея война, която "разкоства" руската държавност, макар и като империя. Колкото и праведни да се изкарват мотивите за включването ни във войната на страната на Германия, колкото и грешки да се приписват на Русия спрямо младата българска държава, това не омаловажава факта, че се озоваваме на греховната страна на световната касапница. Тогава избираме да сме геополитическия Юда за Русия и да имаме, макар и незначителен, но все пак принос за стоварилите й се трагедии.   

Страната ни е имала и друг избор

но го е отхвърлила. Първо, заради немскоезичния по произход цар, който впоследствие ще се похвали, че винаги е оставал верен на... Германия. И, второ, по-голямата част от българското общество е подкрепяла съюза с Германия заради илюзията за обединението на българските земи. По-малката част е предупреждавала за илюзията, защото срещу Тройния съюз е била не просто Антантата, а едва ли не целият свят, и този съюз е нямал потенциала да победи. Но, за съжаление, до умопомрачение водят и национални каузи.

Така се озоваваме не просто от греховната страна, но и от губещата. България губи изконни територии и население, наказана е и с тежки санкции като победена страна. Така съзнателният ни избор на геополитически Юда стоварва върху страната ни втората национална катастрофа.

Третата се оказва Втората световна война. Само след 23 години пак се озоваваме в лагера на враговете на Русия, и пак в съдбоносна война за освободителката ни. Пак избираме сатанинската роля заради едва ли не "родословната" обвързаност с Германия, макар да не хвърляме български войници на Източния фронт. Отново вдигаме ръка срещу избавителя и отново се оказваме от погрешната страна на историята - губим Македония и страната ни пак е наказана с поредната национална катастрофа като победена държава.

И какво излиза - от трите национални катастрофи в миналия век две се случват, когато сме посягали на Освободителя. Подозирам не от вчера, че 

невидима ръка има не само пазарът, но и историята

Провидението стоварва върху нас гнева си заради сатанинското ни безпаметство.

Но и това не е всичко.

Съветският съюз не просто ни помага да преодолеем третата катастрофа, направо спасява териториалната ни цялост. Част от Антихитлеристката коалиция, в лицето на Великобритания и САЩ, се е гласяла да накаже териториално България, задето е била хитлеристки съюзник, и да хариже южната й част на хитлеристката жертва Гърция. Южната ни граница щяла да минава малко под Пловдив и страната ни е щяла да бъде орязана териториално горе-долу до границите на някогашното Княжество България. И сега Пампорово или Смолянско щяха да са гръцки. Това става ясно от спомените на политика Стойчо Мошанов, натоварен да преговаря предварително с Великобритания и САЩ през лятото на 1944 г.

Но и това не е всичко.

В тия две държави имало варианти с български земи да бъде възнаградена и Турция - заради неутралитета й през войната. Да й бъдат подарени Странджа и Сакар планина, да бъде създадена Балканска федерация воглаве с Турция, или англо-американски войски да окупират района, който впоследствие да оставят пак на Турция. За тези планове съветски дипломатически представител е казал на Стойчо Мошанов след провала на преговорите му с Лондон и Вашингтон. Самият Мошанов не крие, че не е знаел за тях.

Всичко това е спряно от СССР 

След като разузнаването му надушва пъклените планове за разпарчетосването на държавата ни, Москва обявява война на България на 5 септември, а на 8 септември армията й влиза у нас.

"Агресията" на Кремъл, в което го обвиняват яростните русофоби, всъщност спасява територията на страната ни в съвременните й граници. Благодарение на това днес не се оплакваме, че граничим с още един пласт българи в гръцките Северни Родопи или в турската Странджа. А на Парижката конференция през 1947 г. съветската дипломация довършва това, което е започнала армията й - съхранява днешна България.

Разбира се, че Москва е действала най-вече заради националния си интерес: да изгради защитен вал от съюзни държави по цялата си граница от Балтийско до Черно море, след като винаги е била нападана най-вече от Запад. Но този интерес изцяло е съвпадал с българския.

И какво показва "платежното" на историята?

Ако през 1877-1878 г. Русия ни е освободила от турско иго, през 1944-1947 г. Съветският съюз измъква България от англосаксонската й касапница. Ако първия път руската страна е освободителка, втория път съветската държава е спасителка.

А сега и демографско крушение

В началото на XXI век българските управляващи пак харесаха ролята на Юда срещу Русия. И пак в съдбоносна за нея война, защото САЩ и ЕС поведоха война срещу нея чрез Украйна. Не само за да отстранят историческия й лидер Владимир Путин, но и да отслабят Русия до просия или до разпада й, както се случи със СССР. Български снаряди ще стрелят срещу онова, което сме получили от Русия - държавност и независимост.

А и сега имаме алтернатива, макар и като част от ЕС и НАТО - неутралитет или примера с критичното отношение на Унгария и на част от обществеността в други страни към войната в Украйна.

Политиката е като шофирането. Гледаш напред, но задължително поглеждаш назад - било в задното, било в страничните огледала. Ясно е защо. Е, вече 145 години България шофира из историята без задно огледало и естествено пак катастрофира. След 145 години сегашните управляващи не са научили поуките от историята.

Отново възмездието ни прокле заради безпаметството ни.

За четвърти път сме в катастрофа, този път демографска. Губим не територия, а население. И обезбългаряваме България. За 30 години сме се стопили от близо 9 милиона до 6,5 милиона, а в края на века прогнозите вещаят 3,5-милионно население в страната, в която ще сме в малцинство. Това се случи благодарение на цивилизационния ни избор отпреди 30 години, част от който е и намесването ни в украинския конфликт, позволявайки на САЩ да ни превърнат в марионетки. Идеята за "внос" на 2 милиона украински бежанци няма да бъде друго, освен продължение на обезбългаряването.

А какво ли друго я очаква държавата ни, управлявана години наред от Юда в лицето на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, от инфантилни евроатлантици и зомбирани русофоби. От политически играчи, които хвърлят на бунището на историята датата, която връща България на картата на Европа.

Дали обаче вината е само на "партиите на войната" или на двойкаджиите в историята? Имаме ли вина и ние, обикновените българи? Естествено, че имаме, защото избираме Юдата, дори когато над половината от нас смятат, че няма смисъл да гласуват.