Станислав Бачев: САЩ имат осезаема липса на лидери

СТАНИСЛАВ БАЧЕВ е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет. Доктор по политология във Варненския свободен университет, специалист по международни отношения. През миналата година излезе книгата му "Параметри на постамериканския световен ред".

"Светът има нужда от силна Америка, за да има баланс"

- Какво видяхме на 6 януари във Вашингтон - метеж, опит за преврат или закономерен етап от развитието на вътрешната криза в САЩ? Може ли да смятаме, че превземането на Капитолия е водораздел в съвременната американска политика?

- Имаше проява на рефлекс, който усеща, че нещо фундаментално не е наред. А мястото, където се прояви рефлексът, е основата на системната грешка. В решителните моменти човек се бори не с външен враг, а със собствената си плът и самия себе си. Това е перифраза от "1984" на Оруел, който стана популярен за цитиране в последно време, не без основание.

Това събитие беше закономерност, която няма да бъде последна, независимо кой заема президентския стол. Протестът от 6 януари ще бъде част от медийната кампания, това ще му придаде тежестта на водораздел. А едно събитие в днешно време е толкова голямо, колкото голямо е неговото медийно отразяване. Страхът провокира блокирането на профилите на Тръмп в социалните мрежи, свободата е относителност, която е само понякога и само донякъде. Когато гледаме към бъдещето, трябва да си задаваме въпросите за опасността, която представляват наднационалните корпорации и мрежите, които започнаха като средство за контакт, а се превръщат в по-силна държава от конвенционалното разбиране за силна държава.

- Защо тези хора бяха заклеймявани като криминални престъпници и фашисти? Наистина ли са такива? Каква е социалната база на Доналд Тръмп?

- Като публика, гледаща представление, не видяхме нищо счупено по Капитолия, нито скъсани или запалени картини. Видяхме протестиращи, които търсеха справедливост - социална и изборна. Дори да са носили оръжие, то не бе използвано. За сравнение - протестните движения от лятото палеха магазини, нападаха другомислещи и техните жилища, но и не по-малко важно - заличаваха и заличават памет чрез събарянето на паметници. Тогава същите представители на Демократическата партия, които нарекоха събитията от 6 януари "метеж" и "опит за преврат", през лятото наричаха събарянето на паметници "дълг" и проява на "лични права". Заклеймяването на половината имащи право на глас като "престъпници" за това, че подкрепят Тръмп, от страна на другата половина, подкрепяща личност, която много вероятно осъществява корупционни практики за милиарди, говори недвусмислено за състоянието на държавата и обществото. Болно общество не може да роди здрава държава. 

- Имат ли недоволните прослойки други изразители освен Доналд Тръмп? Изолацията на Тръмп ще доведе ли до спад на това движение?

- В Щатите има осезаема липса на лидери, способни да покажат нещо непредвидимо или изключително. Леките времена раждат слаби хора и слаби лидери, трудните времена раждат силни характери. За тях трудните времена предстоят, а историческо време за губене няма. Залитането и налагането на порочния модел по промяна на представата за нова нормалност, която включва предимството за изпълнена квота пред уменията, половата неутралност пред физиологическите константи и т.н., е и една от предпоставките за отслабването на обществото и неговите рефлекси. Това, че ограничават свободата на изразяване на Тръмп, първо означава, че се страхуват от това, което той представлява. И второ -  че това ограничаване няма да спре. Обикновено обаче колкото повече притискаш и потискаш нещо, толкова повече то се връща (закона на Бойл от физиката). 

- Има ли, освен расов, и социален конфликт в САЩ? 

- Расовият проблем никога не е изчезвал там, той бе притъпяван във времето. И до ден днешен има места, включително в големите градове като Ню Йорк, където хора от определен цвят не ходят. Само допреди 50-60 години там е имало тоалетни за бели и черни. Нуждата силово да се налагат квоти в държавна администрация, бизнес, а вече дори и в изкуство, при които определен брой хора да бъдат с определен цвят на кожата или пол, означава, че този комплекс и проблем не е надживян, не е осмислен правилно. Но по-опасен, конкретно за тяхната държава, е социалният и обществен проблем, тъй като хладилникът ще става еднакво празен за всички, а те са твърде далеч от социална държава, която вероятно и никога няма да достигнат. 

- Как оценявате възможността вътрешните проблеми на САЩ да бъдат изнесени във външен конфликт?

- Този тип вътрешни проблеми трудно могат да се случат по естествен път при нас, тъй като в Европа сме ги живели и запомнили, надявам се и да сме се поучили. А и сме ставали неведнъж жертва на желанието на Америка да изнася "демокрация", оставяйки хаос и провалени държави след себе си. Те могат да изнесат нестабилност, особено с нарушения баланс в американската власт с взимането както на Конгреса, така и на Сената от демократите. Ако припомним максимата, че властта покварява, а пълната власт покварява абсолютно, и я добавим към вътрешната им нестабилност и хаос, то трябва да сме готови за активност на няколко фронта. Агресията, насочена навътре към себе си, е депресия, докато при тях, освен навътре, има предпоставки да очакваме, че ще се прояви и към света. От общото към частното - първо трябва да наблюдаваме как ще подходят към договора с Русия за ограничаване на ядреното въоръжаване, който изтича скоро. Това е ключов момент за това какъв сигнал ще дадат за тяхната собствена дългосрочна представа и поведение в международните отношения. Към момента показват незрялост и високомерие, произхождащо от собственото усещане за сила и непогрешимост. 

В регионален аспект трябва да очакваме продължаване на активността в посока на т.нар. инициатива Триморие, която обслужва и полските стремежи за влияние. Трябва да сме внимателни там, ще бъде грешка да влагаме енергия за чужди, користни цели, и по този начин да губим доверие в стари приятели, които умеят да помнят. Време е България също да си припомни своите уроци от историята и да осъзнае, че сляпото, раболепно преклонение пред силния на деня не ни е носило успехи. 

Триморието означава натиск в посока Русия, но и наказване на определени европейски държави за това, че не слушат. Американската дипломация предстои да преживее един от своите големи провали, след като бъде завършен и "Северен поток 2", заедно с вече завършения "Турски поток". Това е огромен удар по международния статут на Вашингтон. Представяте ли си преди 30 години някой дори да дръзне да се опълчи на волята на хегемона? Би било немислимо. Но последните години показаха устойчиво настъпващата промяна - Сирия, Венецуела, а сега вероятно и двата потока от север и юг между ЕС и Русия. Освен ако не се случи нещо извънредно, като натиск след встъпването в длъжност на новата администрация във Вашингтон. Затова и не спират опитите да бъде спрян "Северен поток 2", играта ще се играе до последно. Ако не успеят да го спрат, е разумно да очакваме напрежение в тази част на Европа, включително и при нас, постфактум. 

Трябва също да се гледа и в посока Близкия Изток - към Иран. Там трябва да се работи за договор, а Байдън има две опции - или да продължи усилията на Тръмп, или да се върне към договора от 2015 г. Но докато се стигне дотам, няма причина да изключваме възможно напрежение. Остава надеждата, макар и емоционална, без да е основана на разумни предпоставки, че елитът във Вашингтон ще погледне към собствения народ и ще започне стъпки за разрешаване на вътрешни проблеми - от институционалните през социалните и обществените, но най-вече на ниво душевност. Светът има нужда от силна Америка, за да има баланс. Но за да бъде една империя силна, трябва външната форма да отговаря на вътрешното съдържание. Пътят е дълъг и сега е моментът да го започнат, алтернативата е хаос, а сметката ще продължи да плаща американският народ.