Прокуратурата като масов хипнотизатор?

"Стамболийски беше свален от старите прогермански армейски офицери, рушветчии, политически интриганти и от български интелектуалци, което в България означава хора, поели достатъчно знания, за да загубят способността да бъдат повече честни."
Ърнест Хемингуей (1899-1961), американски писател, из неговата кореспонденция за посещението му в България през есента на 1923 г.

Има една червена нишка през цялата история на човешката цивилизация. Нейното начало е след края на Златния век - периода, когато сред първобитните племена, препитаващи се с лов и риболов, не е имало частна собственост, а оттам - и основа за възникване на социални противоречия.
Тази червена нишка е кървавата борба, осеяна с неизброими жертви, на управляваното мнозинство от поданици или граждани срещу властовите (псевдо)елити поради налаганата от тях социална несправедливост. В древния Рим плебсът е водил продължителна борба с патрициите за ползването на общинската земя. Патрициите имали право да заемат (окупират) общинска земя за себе си и за своите "клиенти" римляни от обеднели родове, търсещи защита и покровителство от римски аристократи, които ставали техни "патрони". Плебеите нямали право да ползват общинска земя. Именно въпросът за земята става централен в борбата между патриции и плебеи. Но за да се сдобият плебеите с достъп до общинските полета, необходимо било да се изтръгне политическата власт от ръцете на патрициите.
В хода на борбата на плебеите за политически права, те принудили патрициите да направят отстъпки - тогава била създадена институцията на народните трибуни, която придобила огромно значение. Народните трибуни били избирани само сред плебеите и се ползвали с неприкосновеност. Първоначално техните задължения се заключавали в защита на плебеите от произвола на патрицианските магистрати. Във връзка с това те получили правото да преустановяват провеждането в живота на разпорежданията на тези магистрати, т.нар. интерцесия, т.е. право на "veto" - "забранявам".
В продължение на векове патрициите оказват яростна съпротива на оземляването на плебеите с общинска земя. През 133 г. пр.н.е. народният трибун Тиберий Грахк е убит от въоръжен отряд на Сената. Единадесет години по-късно същата трагична съдба споделя и Гай Грахк, брат на Тиберий Грахк и също народен трибун, продължил усилията за оземляване на своите безимотни и малоимотни съграждани.
Вековната политическа активност на римския плебс и на бедните римски граждани поддържа републиканския дух. Или както заключава Цицерон (106-43 г. пр.н.е.): "Res publica est res populi" - "Републиката е дело на народа".
Без да са съществували по това време понятия като "социално инженерство" и "манипулация на масовото съзнание", те били умело прилагани. Идва период, когато възгласът, изразяващ основните искания на римската беднота в епохата на Римската империя, бил "Panem et circenses" - "Хляб и зрелища". Римският градски плебс се примирявал със загубата на политическите права, задоволявайки се с безплатното раздаване на хляб (ежемесечно зърно получавали до 200 000 души), парични подаяния и организиране на безплатни циркови зрелища, често много пищни. Зрелищата, организирани след победата над Дакия на Траян (римски император от 98 до 117 г.), продължават 123 дни, на сцената се сражават 10 хиляди гладиатора и са убити 11 хиляди диви зверове.

Зрелище след зрелище

за римския плебс. И докато той, хипнотизиран от развлеченията, приемал безропотно своето унизено положение, римските патриции запазвали господството си.
Двадесет и едно столетия по-късно като че ли ситуацията в България е напълно различна. Дали наистина? Или е валидна сентенцията на френския писател Алфонс Кар (1808-1890): "Колкото повече нещата се променят, толкова повече те остават същите."?
Биха могли да се изразходват тонове вестникарска хартия и цистерни печатарско мастило за фразеологичните упражнения на тема "Проверка на прокуратурата на сделките с общонародно имущество по време на т.нар. преход". Незаобиколимо обаче се появява един въпрос. Няма ли тази процедура да представлява само серия от ефектни (но не ефективни!) зрелища за българския съвременен плебс, отстранен от сферата на държавното управление, докато през същото време нашенският (псевдо)елит продължава по незаконен или дори законен (чрез подходящо създадена нормативна база!) начин да изсмуква жизнените сокове на органичното тяло на българския народ?
Не е необходимо велосипедът да бъде откриван втори път! Съществуват изпитани световни практики за оптимизиране изразходването на обществени средства и превенция на възможностите за тяхното разхищение.
Например:
1. Приемане на закон, съгласно който цялата нормативна база (включително и подзаконовата) да бъде изследвана за корупциогенност, тоест за създаване на предпоставки за корупция, като с оглед на резултата от анализа евентуално бъдат нанесени поправки в съответния елемент от нормативната база. Същата методика в бъдеще да бъде прилагана предварително при изготвянето на проектозакони и подзаконова нормативна уредба;
2. Да бъде въведен използваният в продължение на дълъг период от страна на американското правителство широкоспектърен компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, чрез който да се установят корупционните нагласи при участие в обществени поръчки;
3. Да бъде въведена

системата ARACHNE

разработена от Европейската комисия като инструмент за оценка на риска по оперативни програми. Тя е оперативен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и предоставя възможност за продължително и систематично наблюдение и преглед на данни от вътрешни и външни източници по отношение на проекти, бенефициари, договори и изпълнители;
4. Да бъде създаден превантивен софтуер за конфликта на интереси при провеждане на тръжни процедури, който върху широка база данни за свързани лица да извършва оценка на риска чрез контролни индикатори. При наличието на високи техни стойности за конкретен кандидат за изпълнение на дадена тръжна процедура това да послужи като законово основание за евентуално прекратяване на възлагането на дадената обществена поръчка на този кандидат;
5. Промяна на чл. 225, ал. 4 от Наказателния кодекс, която гласи: "Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за гражданите, се наказва с лишаване от свобода до една година или "пробация"."
Необходимо е рязко

да бъде завишена наказателната отговорност

спрямо деяния, съставомерни по чл. 4, на чл. 225 от НК. В сегашния си вид този текст е неоправдано "жалостив" спрямо лицата, които съзнателно представят завишени прогнозни цени по предстоящи тръжни процедури с обществен финансов ресурс. Асоциацията за борба против корупцията в България има солиден архив как именно предварително подготвените завишени прогнозни цени после служат като "оправдание" на прокуратурата "да не намери достатъчно данни" за ощетяване на бюджета или за разхищение при изразходването на средства по европейски програми. Става въпрос за милиони, понякога дори за десетки милиони. Ето защо наказателната отговорност за изготвяне на невярна прогнозна цена при тръжни процедури до 200 000 лева би трябвало да бъде от 3 до 12 години лишаване от свобода, а над тази сума - от 5 до 20 години.
6. Необходимо е да бъдат извършени промени в Закона за достъп до обществена информация с цел осигуряване на пълна прозрачност при извършването на тръжни процедури, когато финансирането е посредством публичен ресурс. За целта е наложително в този случай да не е валидна ал. 3 на чл. 37 на ЗДОИ, според която е налице основание за достъп до обществена информация, когато достъпът "засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес".
Промяната ще лиши от възможност административните съдилища да отказват достъп до обществена информация, когато изпълнителят по договора е частна фирма, която не е дала изрично съгласие, под претекст, че това представлява търговска тайна. Логиката за осигуряване на достъп до обществена информация без ограничение в този случай е, че никоя частна фирма не е задължена да участва в тръжни процедури с обществен ресурс. Когато пожелае това, ще се подчини на интересите на суверена - българските граждани. Чрез пълна прозрачност как се изразходват техните пари.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България