Привидното спокойствие на германските избори

В края на тази седмица предстои да се случи събитие с огромно значение за цяла Европа. Германците ще изберат нов парламент и нов канцлер. Макар очакванията да са за безпроблемен нов мандат на Ангела Меркел - 4-ти поред - изненадващите резултати в референдума за "Брекзит" и президентските избори в САЩ през миналата година все още карат анализаторите да са предпазливи в прогнозите си.
Предизборната кампания може да се определи като вяла и скучна. Такова е мнението и на избирателите, които засега не показват особено въодушевление от предстоящото посещение на избирателните урни. Дори големият дебат, който се проведе между Меркел и основния й съперник - кандидата на ГСДП Мартин Шулц, - не успя да предизвика кой знае какви вълни в спокойните води на германската политическа обстановка. Медиите масово изразиха мнение, че Шулц е пропилял шанса си, като не е атакувал достатъчно остро настоящия канцлер или пък атаките му са били насочени на грешно място. Като добавим към това и репутацията на Меркел на успяващ и сериозен политик, статуквото от последните 12 години е на път да се запази. Пък и германците не са експериментатори - неслучайно при спечелването на предишния си мандат Меркел бе заложила на предизборния лозунг "Никакви експерименти".

Миграцията

Свикнали сме Германия да е държава за пример. Немският перфекционизъм е пословичен. Погледнато отстрани, изглежда че там всичко е наред. Дори подредено общество като германското обаче има своите проблеми, макар и те да не са така видими като при нас например. Под повърхността обаче тлеят различни социални напрежения.
Именно тук е основната слабост на Меркел преди гласуването тази неделя. Въпреки всичките й успехи мнозинството германци не одобряват политиката на канцлера по отношение на бежанците. През 2015 г. Меркел направи прословутото си изказване, с което отвори широко вратите не само на Германия, но и на Европейския съюз за мигрантите. И те дойдоха - само във федералната република пристигнаха над един милион бежанци. макар Меркел да повтаря и до ден днешен, че не съжалява за действията си, очевидно изреченото тогава обещание, че "ще се справим" няма как да бъде реализирано. Противниците на Меркел я обвиняват и в друго - че тази политика не е инспирирана от човеколюбие, а от желанието на немската индустрия да си осигури евтина работна ръка. Така или иначе, след като този призив стартира нещо като ново преселение на народите, в един момент германското ръководство започна да дава "заден". Първо бяха опитите да се затворят границите, после нежеланите мигранти трябваше да бъдат прехвърлени и в другите страни членки на ЕС - което пък създаде голям проблем с Унгария и Вишеградската четворка. През това време в Германия бяха извършени и редица атентати и други криминални действия от страна на новопристигнали имигранти или радикализирали се наследници на такива, което окончателно обърна общественото мнение срещу позицията на канцлера.
Големият печеливш от това е малката (досега) крайнодясна партия "Алтернатива за Германия", което показва, че известно разместване на пластовете има. Тази политическа формация често е критикувана като неонацистка, като за това има сериозни причини - нейни лидери и членове редовно се забъркват в такива скандали. Един бивш неин лидер се беше снимал с мустачки като на Хитлер, други не крият симпатиите си към националсоциалистическата доктрина и т.н. Партията обаче печели нови и нови привърженици чрез изпитаната рецепта на десния популизъм. В нея страната винаги е на ръба на апокалипсис, винаги за всичко е виновен външен враг, който непременно има внедрени агенти. Един от които се оказва и самата Меркел. Понастоящем партията вече събира около 10% подкрепа, което досега бе немислимо за крайнодясна партия в годините след Втората световна война. Макар популярността й да не расте със същите темпове, както доскоро - отчасти и поради вътрешни скандали и битки в самата партия, - тя се установи като стабилен фактор в немската политика, със сигурност ще попадне за първи път в парламента и при благоприятен развой на гласуването в неделя може дори да играе важна роля при формирането на следващото правителство, макар по-вероятен да е вариантът партията да бъде изолирана от останалите групи в парламента.

Икономически успехи, но само за някои

Друг проблем в настоящата предизборна кампания е нарастващото неравенство в Германия и обедняването на вече бедните слоеве на обществото. От макроикономическа гледна точка всичко е прекрасно - икономиката цъфти, държавата дори генерира излишъци, които се чуди за какво да похарчи, безработицата е на изключително ниски нива. Проблемът - както и на много други места - обаче е, че всичкото това изобилие не е равномерно разпределено сред участниците в икономическия и социалния живот. Богатите германци стават все по-богати, докато тези със скромни доходи все по-трудно поддържат и без това ниския си стандарт на живот. Според държавната Банка за развитие хората с ниски доходи не са получавали реално увеличение (след като се вземе предвид инфлацията и други фактори) от 15 години. Макар Германия да въведе минимална заплата през 2015 г., според много хора тя е прекалено ниска, за да осигурява достоен живот. Строгата финансова дисциплина и неолибералната идеология (чийто отявлен привърженик е финансовият министър Волфганг Шойбле) също дават отражение предимно върху бедните - въпреки че средства не липсват, социалните програми непрекъснато се ограничават и затягат, като това води до невъзможност да се излезе от порочния кръг на бедността. Друг проблем са ниските пенсии - средната пенсия, която германски пенсионер получава, е около 1000 евро, които макар да изглеждат фантастични на фона на българските, не са достатъчни за нормален живот в Германия. Именно с тази тема бе свързан и малък скандал с участието на Ангела Меркел тези дни. По време на телевизионно участие с избиратели канцлерът бе запитан от пенсионерка в публиката защо една от най-богатите страни в света не може да осигури достойни старини на гражданите си. Като противовес бе изтъкната съседна Австрия, където държавата полага повече грижи за пенсионерите си. Меркел се съгласи, че австрийската система е по-добра, но след това предложи на пенсионерката да разгледа някоя от пенсионните схеми на частните пенсионно-осигурителни дружества. Това предизвика бурна реакция сред публиката, като друга участничка директно заяви на канцлера, че "това е подигравка".
Тези проблеми традиционно занимават левите партии и в настоящите избори те не правят изключение - основен приоритет на Мартин Шулц в кампанията бе социалната справедливост. Неговата позиция и тази на партията му обаче са компрометирани от твърде дългото съжителство на социалдемократите на Шулц и консерваторите на Меркел във властта - през последните 4 години Германия се управлява от т.нар. голяма коалиция, съюз между двете най-големи партии в страната. Затова и Шулц не се разглежда като истинска алтернатива на политиката на Меркел и Християндемократичния съюз (ХДС).
Вероятността обаче такава коалиция да се повтори е малка. Очаква се при победа на Меркел тя да има по-удобен партньор от ГСДП в лицето на Свободните демократи - дясна либерална партия, която в икономически план е естествен съюзник на ХДС. Другата вероятна коалиция, която би могла да се осъществи, ако ГСДП получи достатъчно гласове, е съюз между социалдемократите, стоящата още по-вляво "Ди Линке" и "Зелените". Такава коалиция съществува на регионално ниво - например в общинския съвет на столицата Берлин, където дори управлява.
Въпреки скучната предизборна кампания, която не предложи никакви големи скандали, компромати или противопоставяния, изборите в Германия са важни за бъдещето на Европа и за "Брекзит". Все пак германският канцлер има ключова роля в ЕС - според някои прекалено ключова - а германската икономика често се определя като "локомотивът на Европа". В каква посока ще ни поведе обаче този локомотив след неделя, предстои да видим.