Пак не случихме на германци

Баварските социалдемократи, т.е. Християнсоциалният съюз (ХСС), са участвали активно в зачеването и акуширането при раждането на партията ГЕРБ, защото някой в Германия е решил, че чрез тази формация ще бъде поставен под контрол икономическия елит, произлязъл от комунистическите тайни служби, заклеймяван като престъпен. Дори името на партията е било измислено от съветниците на ХСС.

Това научихме миналата седмица от Гудрун Щайнакер - бивш зам.-посланик на ФРГ в България през 2006-2009 г. и посланик в Скопие от 2011 г. до 2014 г. На 18 ноември г-жа Щайнакер публикува в македонската секция на "Дойче веле" статия, в която, освен че разкрива горното обстоятелство, дава и оценка на българо-македонския спор за езика и историята, който е препъникамък пред началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. В статията германският дипломат взема ясно страната на Скопие, като застава на твърди антибългарски позиции. В нея четем следните твърдения на Щайнакер: "А твърдението, че македонският език е само диалект на българския, едва ли може да бъде надминато в своята абсурдност." Абсурдно. Нито повече, нито по-малко. Защото, размишлява авторката, "македонският (език - б.а.) е бил създаден след края на Втората световна война от книжовника Блаже Конески на базата на многобройни диалекти, които са били говорени на територията на днешна Северна Македония." Поради това, отсича германката, "... искането на България към Северна Македония е обидно, провокативно, ненаучно, нереалистично". 

Всъщност, именно твърденията на Гудрун Щайнакер са абсурдни, обидни, провокативни и ненаучни. Те са разобличени отдавна от българската наука, за която госпожата очевидно не дава и пукната пара. Думите й ги цитираме по версията на статията й, публикувана на 20 ноември в българската секция на "Дойче веле", защото те са едни и същи като публикуваните два дена преди това на "македонски" - на югозападната писмено-регионална норма на българския език (съгласно официалното становище на БАН от т.г.). 

Двете статии обаче не са идентични. В българския вариант 

са изпаднали някои твърдения

които ги има в македонския. Например, че Западът с помощта на ГЕРБ е искал "да постави под контрол икономическия и престъпен елит, произлязъл от комунистическите тайни служби". Липсва също твърдението, че по времето на правителството на Сергей Станишев, посочен изрично и като председател на ПЕС, България "затъвала в тресавище от корупция и престъпност". И най-любопитното - изпаднало е изречението, че партийната база на ГЕРБ са били полицейските сили, в които Бавария на ХСС е инвестирала много през годините! 

Трябва да си даваме сметка, че Щайнакер точно по времето на кабинета на Тройната коалиция работи в София и в светлината на признанията за външната намеса в българския политически живот само можем да гадаем доколко оценките й за последния премиер-социалист са плод на политическите й пристрастия. На фона на това, което сега знаем за управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, тогавашната сатанизация на правителството на Сергей Станишев изглежда вече като опит на германската десница да овладее политическото пространство в България. 

Е, честито, германци! Успяхте! Сега вие сте наполовина виновни за корупцията, авторитаризма, потъпкването на демокрацията и свободата на словото през последните десет години. Наистина ли смятахте, че нещата може да се подобрят, ако монтирате начело на държавата човек с прякор Тиквата, когото години по-късно хиляди българи ще наричат Мутрата по време на масовите протести срещу клептократичното му еднолично управление, еманация на най-лошото от управленските практики и от българския национален характер. 

Статията на Гудрун Щайнакер не е първото признание за германския принос в сътворяването на ГЕРБ и лично на политика Борисов. Още през 2016 г. журналистът Михаел Мартенс от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" подробно обясни ролята на ХСС, на близката до тази партия фондация "Ханс Зайдел", на конкретни лица, та дори разказа и кой е превеждал на български партийните документи на ХСС, за да ги използват после ГЕРБ като свои. В статията му "Ритай като Борисов", цитирана от "Дойче веле", има следното насочващо изречение, което показва, че германците не е като да не са знаели с кого си имат работа: "От друга страна всеки, който поне веднъж е виждал Борисов отблизо или се е ръкувал с него, може да си представи, че не е препоръчително да дължиш пари на този човек или на неговите клиенти."

Но това е журналистическото мнение. Друго си е обаче, когато 

признанието за външна намеса 

идва от официален източник, какъвто е германският дипломат Щайнакер. 

От една гледна точка, провалът на германската намеса в българската политика е чутовен. Станало е точно обратното на това, което са искали да постигнат. Това е мнението на мнозинството българи, както сочат уличните протести, социологическите проучвания, а и данните на Евростат, които са недвусмислени - че страната е закотвена стабилно на европейското дъно, откакто баварското отроче Бойко Борисов управлява страната. 

От друга гледна точка, няма германски провал. Борисов изпълнява чинно нарежданията на Меркел, Германия има един сигурен глас в ЕС, германската десница и оглавяваната от германец ЕНП не изглеждат особено притеснени от чекмеджето с пачките и кюлчетата, от корупцията, от записите на Борисов, от погазената демокрация. Сега германците са недоволни и раздразнени от поведението на министър-председателя към Северна Македония, защото Борисов не им играе моментално по свирката. Той е разкъсван между желанието да има тяхната подкрепа и да съхрани коалицията с националистите занапред като залог за политическото му оцеляване. В крайна сметка обаче най-вероятно той ще вземе страната на Германия и България продължително ще се бори със Северна Македония, за да загуби. Все пак Меркел винаги може да те бие по-лошо, отколкото Каракачанов. 

За нас обаче остава проблемът с германското усилие за моделиране на българската политическа среда, а и на българската история. Ако Бойко Борисов, този плод на мрачния тевтонски романтизъм, е най-доброто, което дясна Германия може да ни предложи от политическата си лавка, то кое ли е тогава най-лошото?

Българите не можем да се оплачем от липса на германско политическо влияние през последните 140 години. Само дето опитът ни е повече от печален. Две национални катастрофи преди Втората световна война и обвързване с Третия райх, което едва не доведе то трета национална катастрофа, би трябвало да са достатъчни за обеца на ухото. Разбира се, ще кажат, че сегашните германци не са като онези германци. Да, така е. Но замяната на имперската експанзия с политическа такава, била тя и либерална, не е достатъчно основание да приемаме безрезервно всичко, което идва от Берлин. 

Българското общество през последните десетилетия няколко пъти става 

мишена на революционни виждания 

на германци за историята ни. През 2001 г. австрийският професор Ото Кронщайнер обяви, че кирилицата трябва да бъде сменена с латиница с оглед на приобщаването ни към Европа. През 2007 г. германски учени от Института за Източна Европа към университета в Берлин, единият от които с български произход, взривиха обществото със спорните си тълкувания за мястото в националното съзнание на клането в Батак. През 2013 г. германската либерална фондация "Фридрих Науман", свързана с Германската партия на свободните демократи, бе обвинена от български учени историци, че финансира проект за създаване на помашки етнос в България. Така че сегашните нови ровичкания на германци в националната ни памет просто следват сформирала се вече традиция, която цели постигането на свят, в който всяко малцинство, всички малки и онеправдани да бъдат защитени и овъзмездени. Това не е невъзможно, но винаги е за нечия друга сметка. Свидетели сме на нещо като опит на германците за прогресорство, описано от фантастите братя Стругацки. Прогресорите се намесват неканени в живота на чужди общества с цел да подобрят живота им, но в резултат нещата стават по-зле. Блестяща илюстрация на максимата, че пътят към ада е постлан с добри намерения. 

Сега е модерно и дори неизбежно да се обвинява, често голословно, Русия, че имала "зловредно" политическо влияние в различни страни. България не е изключение. Но дотук единственото доказано зловредно влияние върху страната ни е това на партията и лидера, измислени, създадени, подкрепяни и крепени от Германия. Със сигурност германците не са целели да ни навредят като общество, "изобретявайки" ГЕРБ и Борисов. Но имат шанс да поправят грешката си. Да бъдат така добри и да си ги приберат обратно. И да не ни носят нови.